Решение № 3106 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2016 г.

Решение № 3106 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. К., гр. С., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., срещу Решение № 2756 от 22.04.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 154/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа К. срещу принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство" приложена на 16.12.2015 г. на моторно превозно средство лек автомобил марка "Л. Р.", регистрационен № СА1456СТ от контрольор автомобилен транспорт № 13 - служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Р. С. К., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът правилно е тълкувал и приложил т. 17 от Заповед № СО15-РД-0905-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), както и правилно е установил законодателен пропуск досежно квадратните регистрационни номера. Но неправилно е направил извод за часово паркиране в нарушение на нормативните изисквания. Съдът е приел, че изпратените текстови съобщения не са регистрирани като "заплатил" в системата на "Център за градска мобилност" ЕАД, което не отговаря на фактическата действителност.

Поради горното моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Н. И., Адвокатска колегия, гр. В..

1. Ответникът по касационната жалба - контрольор автомобилен транспорт № 13 в "Център за градска мобилност" ЕАД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото относими както за компетентността на органа, така и за принудителната мярка. Правилно, с оглед на релевантната нормативна уредба и доказателствата по делото, е приел, че в случая не е налице правилно отразен, в изпратеното електронно съобщение, регистрационен номер на паркираното превозно средство, поради което е налице нарушение на правилата за почасово платено паркиране и чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. Г., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - Р. Н. К., счита същата за основателна. Моли съда да отмени обжалваното решение.

1. Представителят на Върховния административен съд счита касационната жалба за основателна. Съдът правилно е приел, че буквалната визуализация на квадратните регистрационни номера не съответства на чл. 24 от Наредба № I-45, но неправилно е приел, че изпратените от водача текстови съобщения не са регистрирани като "заплатил". Доказателствата по делото сочат, че електронното съобщение е прието така, както е изпратено - по задната табела на моторното превозно средство. Като не е отчел тези факти съдът е постановил неправилно съдебно решение.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

1. Р. С. К. и Р. Н. К. са собственици на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Л. Р.", с регистрационен № СА1456СТ.

1. На 16.12.2015 г. г-жа К. е паркирала моторното превозно средство в гр. С., между ул. "Ц. С.", ул. "Г. Б." и ул. "Г. С. Р." като на телефонен номер 1303 изпратила електронно съобщение за почасово паркиране с текст "САСТ1456". За изпратеното съобщение получила отговор "Заплатихте паркиране на САСТ 1456 до 10:35 в зелена зона. За неправилно изпратен номер на автомобил не носим отговорност. " Г-жа К. изпратила още две кратки съобщения за продължаване на срока на паркиране и получила същия отговор.

1. На 16.12.2015 г. в 10:53 часа контрольор автомобилен транспорт № 13 в "Център за градска мобилност" ЕАД констатирал, че превозното средство е паркирано, без за него да е заплатена такса за почасово паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП и приложил принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство" на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

1. За прилагането на мярката е съставен протокол, в който са отразени номера на превозното средство, мястото на задържане, часа на поставяне и на освобождаване на скобата.

1. В хода на съдебното производство органът е представил:

а) извлечение от информационната система за извършени плащания на "Център за градска мобилност ЕАД, от което е видно, че за превозно средство с регистрационен № СА1456СТ" не е извършено заплащане на почасово паркиране;

б) снимков материал, от който е видно, че липсва документ за платено почасово паркиране, поставен на предното стъкло на автомобила, видни са номерата на паркираното превозно средство - преден и заден, както и наличието на пътни знаци, забраняващи паркирането и табели за почасово паркиране в зелена зона;

в) схема на почасовото паркиране "зелена зона", приета с Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. на Столичния общински съвет, на които са поставени пътни знаци - комбинация от забранителен знак В28 и табела Т17;

г) Заповед № СО15-РД-0905-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община, с която са определени границите на зоните за почасово паркиране и е одобрен документ "Ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство при използване на техническо средство тип "скоба";

д) Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор на автомобилен транспорт" и "Контрольор автомобилен транспорт, той й шофьор" в сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" по участъците за паркиране "синя зона" и "зелена зона"; допълнително споразумение към основен трудов договор на контрольор № 13; длъжностна характеристика на длъжността "Контрольор на автомобилен транспорт".

1. В хода на съдебното производство г-жа К. представя на хартиен носител страницата от мобилния телефон, на който е получила отговора на изпратените от нея кратки електронни съобщения.

1. В хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетелят Й. Г., служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, участвал при установяването на нарушението и изпълнението на принудителната мярка.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че мярката е и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че по делото е безспорно паркирането на процесното превозно средство в "зелена зона" за почасово паркиране като спорът е правилно ли е вписан регистрационният номер в изпратеното електронно съобщение на номер 1303?

Съдът приема, че в т. 2.2. и т. 17 на Заповед № СО15-РД09-8-437 изрично е посочено, че водачът на пътното превозно средство извършва заплащане на паркирането чрез кратко текстово телефонно съобщение, което съдържа точния регистрационен номер на превозното средство в пълно съответствие със свидетелството му за регистрация, както и че съдържанието на съобщението трябва да възпроизвежда буквално съдържанието на табелата с регистрационния номер. Позовава се на чл. 24, ал. 1 от Наредба № I-45 и обосновава извод за начина на изписване на регистрационния номер като СА1456СТ, а не САСТ1456. Приема, че е налице законодателен пропуск по отношение на регистрационните табели с квадратна форма, който обаче не може да бъде преодолян чрез тълкуване.

Въз основа на това съдът приема, че не е налице заплащане на ползваната услуга, поради което прави извод за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са свързани единствено с установената законодателна празнота и извода на съда за незаплащане на дължимата такса.

Доводите на касатора изискват да се установи какъв е нормативно установения ред за формата, в която следва да бъде изпратен регистрационният номер на превозното средство в краткото електронно съобщение на номер 1303.

Както обосновано приема съдът, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Столичния общински съвет е приел Наредба за организация на движението на територията на Столичната община (Наредба). Съгласно чл. 54 от Наредбата кметът на Столична община въвежда режим на почасово платено паркиране на пътни превозни средства на терени - общинска собственост, съобразно схемите за местоположението и обхвата на паркиране, приети от Столичният общински съвет. На основание чл. 60 от Наредбата кметът на общината може да въвежда временни и постоянни ограничения при паркиране в зоните за почасово паркиране, а съгласно чл. 130 от Наредбата кметът на общината осъществява контрола по изпълнение на Наредбата.

В изпълнение на тези си правомощия кметът на Столична община издава Заповед № СО15-РД0905-437 от 29.07.2015 г., с която въвежда почасово платено паркиране, определя границите на зоните и въвежда правила и ограничения за паркирането. Съгласно т. II. 2.2. от заповедта паркирането в зоните за почасово платено паркиране става по три начина, като при използване на кратко текстово съобщение то трябва да съдържа "точния регистрационен номер на ППС, в пълно съответствие със свидетелството му за регистрация". В т. II. 2.3. е регламентирано заплащането на платено паркиране чрез талон, издаден от електронно устройство за самотаксуване тип "паркомат".

В т. II. 17. е посочено, че: "Съдържанието на SMS по т. 2.3. трябва да възпроизвежда буквално съдържанието на табелата с регистрационния номер на съответното ППС (изписват се всички буквени и цифрови символи така, както изглеждат визуално). При неизпълнение на това условие, отговорността за това е на изпратилия SMS, като сумата за паркирането и за изпратения SMS не се възстановява".

Така установените от кмета на Столична община правила за платено почасово паркиране сочат, че първо, в две разпоредби на заповедта органът е посочил два различни начина на изписване на регистрационния номер - по свидетелството за регистрация и по регистрационната табела. Следва изрично да се посочи, че т. II. 17. формално препраща към т. II. 2.3, която, видно от съдържанието, е неотносима към кратките електронни съобщения. Очевидно е, че органът е имал предвид т. II. 2.2., защото именно тя регламентира кратките електронни съобщения като средство за заплащане на почасовото паркиране.

Както правилно приема съдът, чл. 24 от Наредба № I-45 регламентира съдържанието на регистрационния номер, в т. ч. последователността на съставящите го елементи. Безспорно, с оглед на разпоредбата е, че регистрационният номер се състои от буквен код за месторегистрация, пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9 и серия - една или комбинация от две букви.

Видно от доказателствата по делото в свидетелството за регистрация на процесното превозно средство регистрационният номер е вписан СА1456СТ. На предната регистрационна табела на моторното превозно средство на касатора регистрационният номер е изписан в съответствие с поредността, установена в свидетелството за регистрация и в съответствие с поредността, посочена в чл. 24 от Наредба № I-45 - СА1456СТ, но задната регистрационна табела, с оглед на възможностите на автомобила, е в квадратна форма и последователност: буквен код за месторегистрация, серия - комбинация от две букви и пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9 - САСТ1456.

Безспорно е по делото, че и двете регистрационни табели са издадени от компетентния орган по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредба № I-45.

Двете регистрационни табели - предна и задна, имат еднакво правно значение, удостоверяват един и същ факт - регистрационния номер на превозното средство. И двете табели отговарят на БДС 15980 "Пътни превозни средства. Светлоотразителни табели за регистрационни номера на моторни превозни средства и техните ремаркета. Размери и шрифтове. ", БДС ISO 7591 и на изискванията на Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета (Регламент № 2411/98), съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № I-45 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата.

Наред с това, съгласно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за паркиране, определени от общинския съвет и кмета на общината, се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Видно от указателната табела, указваща условията за паркиране в "зелена зона", даденото указание е: "Абонатите на българските мобилни оператори изпращат SMS с номера на автомобила, изписан както се вижда. " Вярно е, че на указателната табела е даден пример, но примера, очевидно, в хипотеза като настоящата, влиза в противоречие със самото указание.

С оглед на така установената нормативна уредба и доказателства по делото съдът неправилно приема неизпълнение на задължението за заплащане на почасовото паркиране от страна на касатора. Самият орган, компетентен за установяване на правилата, е въвел две различни изисквания за начина на изписване на регистрационния номер на превозното средство - в съответствие със свидетелството за регистрация и в съответствие с начина на изписване на регистрационната табела, а на указателната табела изрично е указал изписването на номера да става "както се вижда".

При така съществуващата нормативна уредба следва да се приеме, че който и начин на изписване на регистрационния номер да е извършил ползващият услугата - в съответствие със свидетелството за регистрация или в съответствие с регистрационната табела - независимо коя от двете, когато е налице различие в начина на изписване на регистрационния номер в двете регистрационни табели, той е изпълнил точно задължението си за изписване на номера.

Разпоредбите на т. II. 2.2. и на т. II. 17. въвеждат изисквания за финансово задължение и всяка неясното в тях не може да се тълкува в ущърб на задълженото лице. Тогава когато компетентният орган е въвел неточна, непрецизна или непълна регламентация на предпоставките, при наличието на които възниква финансово задължение, съответният административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, който прилага правилата, не може да черпи права от тази непълнота или непрецизност и да възлага на ползвателя на услугата финансово задължение при положение, че предпоставките са изпълнени по едни от регламентираните начини.

В случая е безспорно, че изпратеното от касатора кратко електронно съобщение съдържа регистрационния номер на превозното средство така, както изглежда визуално на задната регистрационна табела. С това касаторът е изпълнил задължението си да изпрати кратко електронно съобщение по т. II. 17, т. е. по един от установените начини, и по този начин да заплати цената на ползваната услуга.

С оглед на това прилагането спрямо него на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на мярката - услугата платено паркиране не е ползвана в нарушение на изискването за заплащане чрез кратко електронно съобщение. Това прави обжалваното решение неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на гореизложеното оспорената мярка като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

В първоинстанционната жалба касаторът е направил искане и за възстановяване на платената сума в размер на 33,00 лв. По това искане съдът в настоящото съдебно производство не може да се произнесе, тъй като това искане не е било разгледано от първоинстанционния съд и той не се произнесъл по него с нарочен диспозитив. С оглед на това съдът следва да върне делото на първоинстанционния съд да се произнесе по искането.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди "Център за градска мобилност" ЕАД - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15,00 лв. държавна такса и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 32 от 23.12.2015 г., платени в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд