Решение № 3848 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2019 г.

Решение № 3848 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Електронно правосъдие и регистри" при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител-юрк. Борисова, против решение № 273 от 10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9107/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен по жалба на Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право", със седалище гр. София, представлявано от адв. Димов- отказът за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 05-00-544 от 19.07.2018 г. на директора на дирекция "Електронно правосъдие и регистри" при Министерство на правосъдието /МП/ и е изпратил преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по заявлението на сдружението. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна като недопустимо. Ответната страна по касационната жалба – Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право", представлявано от адв. Димов, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени въведените с касационната жалба доводи и възражения и предвид наличните по делото данни, намира, че същата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Решението на АССГ е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на приложимата материалноправна уредба. Безспорно установено по делото е, че Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право", е сезирало административния съд с жалба срещу писмо изх. № 05-00-544 от 19.07.2018 г. на директора на Дирекция "Електронно правосъдие и регистри" при Министерство на правосъдието. С оспореното писмо административният орган е върнал подадените от Сдружението документи с вх. № 05-00-544/06.07.2018 г., а именно – годишен доклад за дейността, финансов отчет и декларация по чл. 45 и чл. 46 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (отм.);. В писмото изрично е посочено, че съгласно влезлите в сила от 01.01.2018 г. промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Наредба № 1/14.02.2017 г. към него и Закона за счетоводството, дейностите по регистрацията и отчитането на юридическите лица с нестопанска цел ще се извършват от Агенцията по вписванията. Уточнено е, че считано от същата дата – 01.01.2018 г., не съществува законово основание за вписване на обстоятелства и обявяване на актове на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза в централния регистър при Министерство на правосъдието. В писмото е разяснено и че до 31.12.2020 г. юридическите лица, вписани в регистрите на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, могат да се пререгистрират в Агенцията по вписванията, като едновременно с това могат да заявят вписването на нови обстоятелства, заличаването и обявяването на актове. При така установените факти, съдът е приел, че се касае за постановен отказ за извършване на административна услуга, който е издаден от некомпетентен административен орган/съгласно чл. 50, ал. 1 ЗЮЛНЦ /отм./ компетентен да постанови отказ за вписване на заявените обстоятелства е министъра на правосъдието и липсват доказателства за делегиране на тези правомощия. На следващо място, първоинстанционния съд приема, че при постановяване на оспорения отказ е допуснато неправилно прилагане на материалния закон. При направен анализ на измененията в ЗЮЛНЦ /ДВ, бр. 74/20.09.2016 г., в сила от 01.01.2018 г. /, са обусловени следните изводи на АССГ: Централният регистър на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност към МП преминава към Агенцията по вписванията /АВ/, като по силата на § 25, ал. 1 ПЗР на ЗЮЛНЦ - сдруженията, вписани в регистъра на ЮЛНЦ при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по закон в срок до 31.12.2020 година. Също така съда е приел, че в § 26, ал. 4 ПЗР на ЗЮЛНЦ е предвидено, че до изтичане на срока по § 25, ал. 1 с. з. МП поддържа публична база данни на ЮЛНЦ, които не са подали заявление на пререгистрация. Накрая, заключава АССГ, че по силата на тази разпоредба МП е задължено да приема и обявява годишните доклади за дейността и финансовите отчети на непререгистрираните ЮЛНЦ. Неправилни изводи на съда. Не е спорно по делото, че Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право", регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност в централния регистър при Министерство на правосъдието, към момента на подаване на жалбата до АССГ, както и към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, не е било пререгистрирано по реда и на основание § 25, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, обн., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 година. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗЮЛНЦ, юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност изготвя доклад за дейността си веднъж годишно, който трябва да съдържа изрично посочените в т. 1 до т. 3 от цитираната разпоредба данни. В чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ, в редакцията преди изменението със ЗИДЗЮЛНЦ, обн. ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., е предвидено, че годишният доклад за дейността и финансовият отчет на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се представят на хартиен или електронен носител. Те са публични и се публикуват в бюлетина и интернет страницата на централния регистър при Министерство на правосъдието. Със ЗИДЗЮЛНЦ, обн. ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ установява задължение за юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза да заявят годишния доклад за дейността и финансовия отчет за обявяване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. Аналогична е разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. С § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЮЛНЦ, обн., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., е предвидено, че юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2020 г. Пререгистрация се извършва чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на юридическото лице с нестопанска цел и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуално състояние по регистрацията му - § 25, ал. 2 с. з. Съгласно § 26, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, в двумесечен срок от влизането в сила на този закон Централният регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност към Министерство на правосъдието предава безвъзмездно на Агенцията по вписванията структурирани данни в електронна форма за вписаните в Централния регистър юридически лица и клонове на чуждестранни юридически лица. Годишните доклади за дейността по чл. 40, ал. 3 на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, съответно на клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието към датата на влизането в сила на този закон, се вписват, съответно обявяват във вида, в който са отразени в Централния регистър към момента на прехвърлянето на информацията към Агенцията по вписванията. В § 26, ал. 4 ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ е предвидено, че до изтичането на срока по § 25, ал. 1 Министерството на правосъдието поддържа публична база данни на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които не са подали заявление за пререгистрация. Така относимата към предмета на делото материалноправна уредба е била неправилно интерпретирана и приложена от решаващия първоинстанционен съдебен състав. Неправилен и необоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на отказа на административния орган да приеме годишния доклад и финансовия отчет на соченото сдружение за обявяване в Централния регистър към Министерство на правосъдието. С оспореното пред първата инстанция писмо изх. № 05-00-544 от 19.07.2018 г. административният орган е отказал на заявителя да разгледа по същество отправеното до него искане за вписване на заявените обстоятелства и го е уведомил за фактическите и правните действия, които следва да предприеме с оглед изпълнение на задължението му по чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Отказът не притежава белезите на отказ по смисъла на чл. 197, ал. 1 АПК, както и такива на индивидуален административен акт, тъй като към момента на изготвяне на оспореното писмо органът не притежава компетентност да предприеме действия по вписване на заявените обстоятелства. В този смисъл, следва да се сподели изводът на административния съд, че писмото има уведомителен характер. В съответствие с предвиденото в действащата редакция на чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ, настоящата инстанция приема, че правилото е валидно за всички юридически лица, осъществяващи дейност в обществена полза /без значение пререгистрирани ли са или не/. Разпоредбата на § 25, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ задължава юридическите лица с нестопанска цел да подадат заявление за пререгистрация и определя срок за това до 31.12.2020 година. От систематичното тълкуване на приложимите разпоредби, се налага изводът, че в този преходен период, ако юридическите лица не са пререгистрирани, за тях няма да настъпят неблагоприятни последици относно правния им статус. Същевременно с преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗЮЛНЦ, обн. Дв, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., не е уредена възможността за прилагане спрямо тях на правилата на чл. 45 – 50 от Раздел ІІ на Глава Трета от ЗЮЛНЦ, отменени считано от 01.01.2018 г., до пререгистрацията им. Заявления за вписване на нови обстоятелства, за заличавания и обявявания следа тази дата не следва да се подават пред Централния регистър към Министерство на правосъдието, независимо от липсата на извършена пререгистрация на юридическото лице с нестопанска цел. При анализ и тълкуване на разпоредбата на § 26, ал. 4 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, обн. ДВ, бр. 74, в сила от 01.01.2018 г., следва да се приеме, че регламентираното с нея задължение на Министерството на правосъдието да поддържа публична база данни на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, не следва да се възприема като равносилно на задължение да приема и обявява в Централния регистър годишните доклади и финансовите им отчети, подадени след 01.01.2018 година, както неправилно е приел АССГ- Това правомощие е възложено на Агенцията по вписванията по силата на изричната разпоредба на чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Друг нормативен ред в действащото законодателство за изпълнение на това задължение на организациите не съществува. Следва да се отбележи, че анализът на установената нормативна уредба сочи на наличието на връзка между изпълнението на задължението по чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност и предприемането на действия по тяхната пререгистрация, независимо от предвидения за последната 3-годишен срок в § 25, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, обн. Дв, бр. 74 в сила от 01.01.2018 година. В подкрепа на този извод е и текстът на § 25, ал. 8 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, който гласи, че със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, освен в случаите на преобразуване по чл. 12, както и приетата подзаконова уредба - чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2017 година. Възраженията на ответника по касация срещу така установената от законодателя правна рамка не могат да обусловят наличието на основание за законосъобразност на оспорения съдебен акт, постановен при неправилно приложение на относимата материалноправна уредба и в съответствие с фактите по делото. Подадената пред АССГ жалба се явява процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, поради което следва да се обезсили постановеното съдебно решение, като произнесено по недопустима жалбата, съответно при наличие на порок по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК и прекрати производството по делото на АССГ. С оглед изхода на делото, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирано, на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,