Решение № 257 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2008 г.

Решение № 257 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на ЕТ "Д", представляван от Д. Л. П. от гр. В. Т. срещу решение № 539 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 697/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Е" ООД, със седалище гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят направените за касационното производство разноски. Ответникът "З" А., със седалище гр. В. не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 292/13.04.2007 г. по гр. дело № 1* по описа за 2006 г. на Районен съд - Велико Т., с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, решаващият съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че между "З" А., Г. и ЕТ "Д", В. Т. има сключен предварителен договор, с дата 10.06.2004 г. и предмет - продажба на 175 кв. м., по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. След сключването на предварителния договор на 10.06.2004 г., но преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за неговото обявяване за окончателен, по силата на образуваното срещу продавача "З" А. изпълнително дело № 84/2002 г. и постановление за възлагане на недвижим имот, ответникът "Е" ООД, София е придобил в собственост недвижимия имот УПИ * в кв.16, с посочени в него сгради в гр. В. Т. и включващ и площта от 175 кв. м., предмет на предварителния договор. Съдът е установил, че исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана на 17.05.2006 г., постановлението за възлагане на недвижим имот е от 29.11.2005 г., а издаденият, въз основа на него констативен нотариален акт № 1675/2005 г. е вписан на 21.07.2005 г., поради което е обоснован извод, че ответникът "Е" ООД, София към момента на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вече собственик на процесния имот. Тъй като по предварителния договор продавач на имота е ответникът "З" А., но към момента на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД той не се легитимира вече, като собственик, е мотивиран извод за отсъствие на предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му. Всички касационни доводи, касаещи запазеното право на собственост върху предмета на предварителния договор в патримониума на ответника "З" А., към момента на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД са неоснователни, с оглед значението на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, според която придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. В конкретния случай имотът е придобит от ответника "Е" ООД преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - на 17.05.2006 г. и се легитимира като собственик, както с постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.11.2004 г., така и с нот. акт № 1* от 21.05.2005 г., които са противопоставими на касатора. По тези съображения искът на касатора не може да бъде уважен, защото не е налице важната предпоставка, изискваща се от чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.), а именно отчуждителят не е собственик на имота, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика на касационния съд. Водим от горното касационният съд намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и постанови в тежест на касатора разноските, в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника "Е" ООД, затова