Решение № 5329 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 350 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело 1585/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-16001618005390-091- 001/10.02.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение 190/28.04.2020г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени спрямо Е. Маркова [ЕГН] от гр.Пловдив задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 29995,45 лв. и лихви в размер на 20657,57лева; за 201Зг. главница в размер на 5850,90лева и лихви за забава в размер на 3435,02 лева; за 2014г. главница в размер на 2608,63лева и лихви в размер на 1266,44 лева; за 2015г. главница в размер на 1274,73 лева и лихва в размер на '489,06 лева; за 2016г. главница в размер на 267,52 лева и лихва в размер на 75,51 лева; за 2017г. главница в размер на 4068,67 лева и лихва в размер на 735,81 лева; както и задължения за ДОО и 30 за периода 2012г. в общ размер на 1342,56 лева и лихви за тях в общ размер на 924,59 лева, за периода 201 Зг. в общ размер на 1251,20 лева и прилежащи лихви за тях в общ размер на 734,57 лева, за периода 2014г. в общ размер на 3509,02 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 1703,56 лева и за периода 2015 г. главница в общ размер на 679,17 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 298,47 лева. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за правилни констатациите и правните изводи в ревизионния акт, че за ревизираното лице са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, а оттук и възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и че правилно ревизиращият екип е определил размерът на началното салдо за 01.01.2012 г. при извършване на паричния поток. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго по същество, с което да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Е. Маркова, чрез пълномощника адвокат Хаджиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е РА Р-16001618005390-091- 001/10.02.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение 190/28.04.2020г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК за периода от 01.01.2012 31.12.2017 г. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и относно задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити доходи или приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Констатирано е, че през ревизирания период Е. Маркова е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите, получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Е. Маркова няма регистрация като едноличен търговец. Лицето е съдружник и управител в дружествата ЛН Стил ООД и Ромели Фешън ООД и управител на Кредитна агенция България ООД. Възприето е, че през ревизирания период Е. Маркова е закупила редица недвижими имоти, всички в режим на СИО, подробно описани на стр. 25-26 от РД. Констатирано е, че ревизираното лице е предоставило парични заемк на Агроелит 2009 ООД [ЕИК] общо в размер на 170 900,00 лв., в т. ч. на 10.06.2013 г: - 80 000,00 лв. и на 30.04.2014 г. - 90 900,00 лв., които към момента на ревизията не са погасени. Предоставените от Е. Маркова парични средства са декларирани съгласно чл. 50, ал. 5, буква а в подадените ГДД за 2013 г. и за 2014 г. След извършен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и формиране на паричен поток е прието наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и основание за определяне на основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установено от приходните органи превишение на разходите над приходите на лицето, вследствие на което е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. В частта по приложението на КСО и ЗЗО е прието, че ревизираното лице е извършвала трудова дейност, от която е реализирало недеклариран облагаем доходи, и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за здравноосигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Върху установеният нов размер на осигурителния доход на задълженото лице на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са определени допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски, подробно описани в ревизионния акт. За да постанови оспореното решение, с което е отменил ревизионния акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административно-процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, ценени в тяхната съвкупност съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, налагат извода, че жалбоподателят е представил убедителни доказателства оборващи поддържаната от ревизиращите теза по чл. 123 от ДОПК, следователно последните неправилно са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и незаконосъобразно са извършили облагането на лицето по особения ред, довело до незаконосъобразно определяне с ревизионния акт на допълнителни задължения. В тази насока е обсъдил и кредитирал заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които от съставения от вещото лице паричен поток за ревизирания период 2012 г. - 2017 г. не се констатира превишение на извършените разходи и плащания над получените приходи, т. е. салдото е положително, поради което е приел, че няма сума за облагане по чл. 122 от ДОПК. Вещото лице е дало заключение, че началното салдо за налични парични суми в брой към 01.01.2012г. е в размер на 188 561.23лева, което е приела за съпоставимо с декларираното от съпрузите начално салдо в брой към 01.01.2012г. и с получените от семейството доходи и направените разходи за периода до 01.01.2012г. След като е взело предвид установеното от самата експертиза и документално доказаното начално салдо в размер на 188561.23 лв., вещото лице е изготвило нови парични потоци за всяка от процесиите години от 2012г. до 2017г. включително. От направеният анализ според първоинстанционния съд безспорно се установява, че липсва превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за всеки един от проверяваните периоди, и липсват основания за приемане на нова облагаема данъчна основа и за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според съда тези обстоятелства не са взети предвид при извършване на ревизията и оборват тезата на органите по приходите за наличието на укрити доходи от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните мотиви: Правилно първоинстанционниа съд е приел, че РА е материално незаконосъобразен, т.к определя неправилно началното салдо на лицето и прави неправилен извод за съществено несъответствие на разходите с приходите му. Основният спор между страните е по размера на началното салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2012 г. В тази насока са и ангажираните от страните писмени доказателства и експертно заключение на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/. Правилно съдът е кредитирал експертното заключение на ССЕ в частта, в която като начално салдо е приета сума, различна от установената в ревизионния акт. Вещото лице е изследвало редица доказателства, подробно описани в заключението годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, ПУФО, данни за ползвани кредити, нотариални актове, Удостоверения обр. УП-2, Разпореждания за отпускане (изменяне) на пенсии, така и доходите от продажба на недвижими имоти и размера на ползваните от семейството банкови кредити, включително и декларираните от ревизираното лице заеми от частни лица и др., което не е извършено от приходните органи в ревизионното производство. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно кредитиране от съда на заключението на експертизата, приета в хода на съдебното обжалване. Експертизата е оспорена от страна на приходните органи, но не е поискана тройна експертиза или повторно извършване на същата експертиза от друго вещо лице на основание чл.200 ал.3 във връзка с чл.201 от ГПК. В съответствие със съдопроизводствените правила правилно съдът е кредитирал заключението на приетата по делото ССЕ, която е изготвена като са взети предвид събрани писмени доказателства относно приходите и разходите на ревизираното лице, които е следвало да бъдат взети предвид. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че вещото лице е изследвало твърде дълъг период от време, а е следвало да е по кратък. Определянето на правилния размер на началното салдо не е ограничено с изискване за определен период, а с доказване на фактите и обстоятелствата, довели до формирането му. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че сумата в размер на 254 257,90лв., представляваща цена по продажбата на недвижим имот в гр.Созопол с НА 179/25.08.2006г. не е била налична в брой, тъй като плащането било извършено по банков път. От извлечението от банковата сметка в Алфа банк на Л. Караянев за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г., което вещото лице е съобразило, е видно, че паричните средства са изтеглени от банковата сметка на Л. Караянев в рамките на периода август-декември 2006 г. Относно възраженията за включени постъпления в размер на 199 000лв. от извършена сделка с НА 198/05.08.2016г. по продажба на земя и сграда в гр.Пловдив, [улица], вместо с 1/2 от тази сума, тъй като въпросният имот бил в режим на СИО, настоящата инстанция констатира, че дори и да се коригира продажната цена на продадения недвижим имот в размер на 199 000,00лв. с 1/2 от нея, а именно: 99 500,00лв., това води единствено до намаляване на крайното салдо към 31.12.2016г. за налични в брой средства. След тази корекция те са в размер на 71 183,53лв. и отново в крайното салдо не е налице превишение на разходите над приходите. Оттам се получава намалено начално салдо към 01.01.2017г. в размер на 71 183,53лв., като отново при изчисляване на паричните потоци, при крайното салдо към 31.12.2017г. не се стига до недостиг на парични средства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилен крайният извод на първоинстанционният съд за недължимост на допълнително установените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица, ведно с лихви, тъй като не е налице превишение на разходите над приходите. По отношение свидетелските показания същите доказват, че освен доходите, които са официално документирани и изследвани от вещото лице, семейството е разполагало и със средства предоставени от родителите на бившия съпруг на жалбоподателката, за които не разполага с документи. Тези средства обаче, не са взети предвид от вещото лице при изготвяне на паричните потоци в приетата по делото ССЕ. Установеното превишение на приходите над разходите обосновава извод за липсата на основание за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, респ. липсата на облагаем доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При липсата на данни за укрити приходи или доходи, неправилно е определена от органите по приходите данъчна основа за облагане за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След като не са установени и доказани от приходната администрация по надлежния ред недеклариран от ревизираното лице облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, който следва да бъде включен в облагаемата основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, то ревизионният акт в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за осигурителни вноски въз основа на новоопределените данъчни основи на база доход с неустановен произход, ведно с прилежащите лихви, правилно е отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски съгласно представения списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,