Решение № 2850 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2008 г.

Решение № 2850 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 229 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Евгения Дашина от САК като пълномощник на Милчо Стоилов Димитров против Решение № 234 от 6.06.2008 г. на Софийски градски съд, III Ж състав по адм. дело № 4708/2006 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Заповед № 1076/15.08.2006 г. на Кмета на район Искър, с която е одобрено решение по преписка № 94-М-33/ 27.03.2006 г. за имот № 10081, к. л. 532, сега попадащ в кв. 13, УПИ VIII, отреден за чисто производство и улица, по плана на НПЗ "Искър - север". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се това, че по делото се установява от заключения на съдебно технически експертизи, че част от процесния имот от 1153 кв. м. е незастроена, оцветена на скицата към заключението на тройната експертиза в кафяв цвят, заключена между букви ВГДКЕЖИЙБВ и неправилно приета от съда за застроена, изхождайки от регулационното отреждане на терена - за производствени нужди, при което не се определяла застроена и незастроена площ по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се, че в случая застроеността на имота следва да се определи според изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, а не по ЗУТ, който не бил приложим. При изложените съображения се иска постановяване на решение по съществото на спора, с което частта от имота, оцветена в кафяв цвят на скицата и с площ от 1153 кв. м. бъде определена като незастроена. Ответникът, Кметът на Столична община, район Искър чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Огняна Иванова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни, Радко Димитров Пунев, Стефан Стоянов Пунев, Георги Стоянов Пунев, Виолета Ангелова Пунева, Александър Стоилов Димитров, Ценка Георгиева Иванова, Елеонора Георгиева Стефанова, Илия Владимиров Димитров и Димитър Владимиров Димитров не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, сочени в жалбата като основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в законния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на касатора срещу Заповед № 1076/15.08.2006 г. на Кмета на Столична община район Искър, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и определяща изцяло като застроен имот № 10081, к. л. 532, сега попадащ в кв. 13, УПИ VIII, отреден за чисто производство и улица по плана на НПЗ "Искър - север". Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в имота има незастроени части и няма пречки за възстановяване на собствеността върху тях. Съдът от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на единична и тройна съдебно технически експертизи е установил, че целият имот е с площ от 1487 кв. м. и част от него с площ от 301 кв. м. попада под изградена улица, предвидена по регулационния план, остатъкът от него попада в УПИ VII, кв. 13, отреден за "чисто производство и офиси" и са построени сгради, свързани помежду си с топли връзки, имат масивна конструкция и постоянен градоустройствен статут. От заключението на тройната съдебно техническа експертиза се установява, че 33 кв. м. оцветена в оранжев цвят е сервитут към сграда и остатъкът от 1153 кв. м. е незастроена и представлява двор на бивше предприятие, оцветено в кафяв цвят на скицата, с отразена сграда, която на място не съществува. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че няма площи от имота, които да бъдат определени като незастроени, макар и да има такива площи незаети от строителство. Съдът кредитирал заключението на единичната експертиза и приел, че с оглед регулационното отреждане на терена за производствени нужди не следва да се определят застроени и незастроени площи по реда на чл. 11, ал. 4, което производство е приложимо само в посочените хипотези на чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а настоящият имот не попада в тях. При тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно в частта за имота оцветена в кафяв цвят на скицата към заключението на тройната експертиза с площ от 1153 кв. м. заключена между букви ВГДКЕЖИЙБВ. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 1, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а в хипотезите на ал. 2, т. 1, 2 и 3, когато имотите са незастроени или частично застроени в терени, предвидени за жилищно или вилно строителство, за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство. Отделно е посочена хипотеза в която е налице незастроени имоти и части от имоти в производствени зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Когато се иска реституция на незастроени части от имоти - чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ се определя застроената част в тези имоти - ако е налице сграда за нея се определя и прилежащ терен, или са налице някои от примерно и неизчерпателно изброените мероприятия по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината по искане на собственици, или по искане на Общинска служба земеделие. В това производство не се разглежда въпросът за реалното възстановяване на собствеността и възможността за това, което е в компетентност на Общинска служба земеделие, която следва да постанови решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Дали имота е застроен и има свободни площи от него се определя от техническата служба на общината с оглед на строителните правила и норми и това е само една от предпоставките целия имот или част от него да бъде реално възстановен на собствениците. Следва да са налице и други предпоставки по отношение на имота за да бъде реално възстановена собствеността върху него. Те обаче се преценяват единствено от ОСЗ, като например спорове за материални права, законност на строителството и дали имота попада в терен по чл. 11, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ със съответното предназначение. Или, се налага извод, че производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и това предопределя предмета на контрола по същество за законосъобразност на заповедта на кмета на общината, който се свежда единствено дали имота е фактически застроен като една от предпоставките за възстановяване на собствеността. От производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се предопределя автоматично възстановяването в реални граници, макар и да се посочва в чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ, че удостоверението съдържа размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за който се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободната площ, подлежаща на възстановяване. Така цитирана уредбата не овластява нито кмета на общината нито друг орган да извърши преценката за наличието на предпоставките които само ОСЗ може да прецени при издаването на решение по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По същите съображения, тъй като не решават въпроса за възстановяване на правото на собственост, за техническата служба и кмета на общината не съществува възможността да откажат определяне на застроена респективно свободна площ за имот, който е извън хипотезите по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ тъй като попада в терен с друго регулационно отреждане, както е в настоящия случай. Когато имота е в производствена територия извън случаите по чл. 11, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ е без значение какво е застрояването в него и сервитутните отстояния към сградите, каквито се изчисляват към жилищни сгради в терени с предназначение жилищно или курортно строителство съгласно приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като цялата площ е необходима за целите на производственото мероприятие и за такива имоти не се предвижда възстановяването на собствеността в реални граници. Тази преценка обаче е въпрос по същество допустимо ли е възстановяването на собствеността в реални граници или се дължи обезщетение, която се извършва при постановяването на решението по чл. 11, ал. 1 от ОСЗ, а не се преценява в междинното производство, при определяне на застроеността в имота, макар и да е видно от регулационното отреждане, че не попада в хипотезите по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и застроеност не следва да определя. По делото е установено, че част процесния имот, оцветена в кафяво на скицата към заключението на тройната съдебно техническа експертиза е свободен от застрояване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ след изключване на сервитут към съществуваща сграда. Съдът с обжалваното решение е приел, че тази площ е застроена при необоснованост на изводите си и в нарушение на материалния закон, което прави решението неправилно в тази част и като такова то следва да бъде отменено и постановено друго, по съществото на спора с което площта от 1153 кв. м. по скицата към заключението на тройната експертиза, оцветена в кафяв цвят следва да бъде определена като незастроена. Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение