Решение № 6962 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2015 г.

Решение № 6962 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С., чрез упълномощения адв. Б. срещу Решение № 72 от 8.06.2015 г., постановено по адм. д. № 76 по описа на Административен съд - С. (АССм) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. срещу Заповед № 577 от 30.03.2015 г., издадена от кмета на О. С., с която е наредено да бъде иззет имот публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.921.500, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица по кадастралната карта на гр. С., който имот се владее без основание от С.. Наред с това, тя е осъдена да заплати на О. С. сума в размер на 175,00 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е отговорил на изложените от Сиракова възражения за издаване на спорната заповед в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, както и на останалите нейни аргументи, като са обсъдени само доводите на другата страна. Неправилен е направеният от състава на АССм извод, че процесният имот се владее от настоящата касационна жалбоподателка без правно основание, без да обсъди представените по делото нотариален акт и скици и без да съобрази, че О. С. не се легитимира като собственик. Съдът не е изложил мотиви във връзка с твърдяната нищожност на спорната заповед предвид двукратното решаване на идентичен правен спор между С. и кмета на О. С., както и по доводите за недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съставът на АССм не е събрал поисканите от касационната жалбоподателка доказателства и недопустимо се е позовал на събрани доказателства по адм. д. № 124 по описа на АССм за 2013 г., в това число е извършил преразпит на вещото лице, изготвило приета по посоченото дело експертиза, срещу което С. възразила своевременно, но съдът не е взел отношение и по този въпрос. П. изложеното се иска отмяната на обжалваното решение и уважаване на жалбата на С. срещу спорната заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Представя подробна писмена защита и списък на разноските. Ответникът - кметът на О. С. оспорва жалбата в представен по делото подробно мотивиран писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен юрисконсулт. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 577 от 30.03.2015 г., издадена от кмета на О. С.. С нея, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и Решение от 23.03.2015 г. на кмета на О. С. е наредено изземването на имот публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № КД-14-21-53 от 5.02.2013 г. на началник СГКК - С., видно от скица № 2195 от 1.03.2013 г., който имот се владее без основание от С. С.. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № КД-14-21-53 от 5.02.2013 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, влязла в сила на 22.02.2013 г., е одобрено изменение на действащата кадастрална карта на гр. С., с която са променени границите на поземлен имот с идентификатор 67653.921.336, собственост на П., поземлен имот с идентификатор 67653.921.338, собственост на С. и имот с идентификатор 67653.921.500, собственост на О. С.. С писмо от 22.12.2014 г. на кмета на О. С., адресирано до С., последната е уведомена в четиринадесетдневен срок от получаването му да освободи поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500, целият с площ 1536 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, който на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС е публична общинска собственост и се владее от нея без основание, а при неосвобождаване ще се пристъпи по реда на чл. 65 ЗОбС. Н. 6.03.2015 г. е съставен протокол, с който е констатирано, че Сиракова не е предприела действия за премахване на неправомерно изградената селскостопанска паянтова постройка в поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500. Останалите установени по делото относими факти са въз основа на изслушаната и приета от състава на първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, назначена по адм. д. № 124/2013 г. по описа на АССм. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че спорната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма и съдържание. Не е възприел възраженията на С., че е налице спор за материално право относно имота, подлежащ на изземване. Според съда той се владее от нея без основание, предвид заключението на вещото лице, съгласно което паянтовата постройка, в която С. отглежда животни попада изцяло в поземлен имот с кратък № 500. Доколкото съдебните решения, на които С. се позовава са постановени по други дела, които касаят други заповеди, съдът не е възприел възраженията й за незаконосъобразност на това основание. В заключение е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССм съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изслушването в хода на съдебното производство и приемането в съдебно заседание на допусната и назначена по друго дело (адм. д. № 124 по описа на АССм за 2013 г.) съдебно-техническа експертиза, както и позоваването на нея в съдебното решение, е довело до обосноваване на мотиви със заключението на експертиза, която не е допусната и назначена по надлежния ред в проведеното първоинстанционно съдебно производство (вж. чл. 195 и чл. 197 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК), което е недопустимо. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Като е решил правния спор по същество, обосновавайки решението с такива доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След като е преценил необходимостта от специални знания по въпросите за които е приел заключението, изготвено по друго дело, на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК съдът е разполагал с възможност да назначи вещо лице и служебно, доколкото искане от страните в тази насока не е било направено. Впрочем, констатира се, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, че за тези обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, както и за разпределението на доказателствената тежест. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни посочените процесуални задължения, а при липса на искане от страните, да възложи изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпросите, за които е изслушана и приета назначената по адм. д. № 124 по описа на АССм за 2013 г. съдебно-техническа експертиза с оглед изясняване местоположението на стопанската постройка, респективно намира ли се тя в имота на С. по представения нотариален акт или е изцяло или частично в границите на поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500. Предвид това заключение и въз основа на анализ на останалите относими доказателства и обстоятелства по делото съдът следва да направи обоснован извод относно законосъобразността на оспорената пред него заповед. Следва да отговори на въпроса налице ли е твърдения от С. спор за материално право, който е неразрешим в съдебното административно производство и относимостта на евентуалния такъв към законосъобразността на спорната заповед. Съдът следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС е приложима само при наличие на кумулативно предвидените предпоставки: имотът да е общински, да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала, а при липсата на която и да е от тях, изземване на имот по този ред е незаконосъобразно. По изложените съображения, решението предмет на контрол макар да е валидно и допустимо, е неправилно, предвид което следва да бъде отменено. Предвид констатираното касационно основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията, дадени с настоящото решение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,