Решение № 542 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 584/2009 г.

Решение № 542 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 584/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, по искане за възобновяване на производството по нохд № 803/2007 г. на Районен съд гр. Р. и за отмяна на постановеното по него определение от 23.10.2008 г., направено от осъденият А. Н. ХРИСТОВ - Б. В искането изготвено от осъденият се изтъква, че определението е постановено в нарушение на закона, без да се развиват конкретни доводи. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от първостепенния съд. В съдебно заседание осъденият А. Н. ХРИСТОВ - Б. се явява лично. Явява се и адвокат М, определен от САК за служебен защитник, който ВКС на основание чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК назначи за защитник на осъдения, след като осъденият заяви, че приема защитата му да бъде осъществена от адвокат М. Адвокат Москов поддържа основанието за възобновяване като счита, че атакуваното определение трябва да се отмени и наложените на Б. наказания да бъдат подложени на ново групиране, по най-благоприятното съотношение за осъдения. ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита че искането е недопустимо като просрочено. Алтернативно взима становище, че дори и да е допустимо, то е неоснователно, защото определението е постановено в съответствие с чл. 23- чл. 25 НК. В последната си дума Б. моли да се възобнови производството по делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането е НЕДОПУСТИМО. С определение от 23.10.2008 г. по чнохд № 803/2007 на Районен съд гр. Р., на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и вр. с чл. 23- чл. 25 НК по отношение на осъдения А. Н. ХРИСТОВ - Б. са групирани наложените му наказания по девет наказателни общ характер дела, както следва: Определено му е общо най-тежкото наказание в размер на една година лишаване от свобода, при режим общ, по чл. 46, б. "б" ЗИН, от наложените му с присъда по нохд№ 29/97 г. на Районен съд- гр. В. за престъпление по чл. 197, т. 1 от НК и с присъда по нохд№ 35/03 г. на Районен съд, гр. В. за престъпление по чл. 197, т. 3 от НК, наказания лишаване от свобода съответно от пет месеца и от една година лишаване от свобода. Приложен е чл. 25, ал. 2 от НК като е приспаднат срока от 16.11.2004 до 12.11.2005 г. на изтърпяване наказанието по присъдата по нохд № 35/03 г. на Районен съд, гр. В. на осъдения е определено и общо най-тежкото наказание по чл. 25, ал. 1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 НК от една година лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието общ, съгласно чл. 46, б. "б" от ЗИН и от наложените наказания, както следва: с определение от 19.11.2004 г. по нохд № 148/2004 г. на Районен съд, град Велинград, с което е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и по чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от една година по нохд№ 35/03 г. на Районен съд, гр. В. с определение от 5.05.2005 г. по нохд № 1050/04 г. на Районен съд гр. С., с което е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца; с определение от 3.04.2006 г. по нохд № 137/2006 г. на Районен съд, гр. В., с което за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода от една година; с присъда № 95 от 8.06.2006 г., постановена по нохд№ 145/2006 г. на Районен съд, гр. В. за престъпление по чл. 197, т. 2 от НК, с която му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева; с присъда № 147 от 13.10.2006 г., по нохд № 261/2006 г. на Районен съд, гр. В., с която за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца; с присъда № 653/ от 23.12.2005 г. по нохд № 622/05 г. на Районен съд, град Р. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. I, т. 5 и т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 25, ал. 2 НК, от определеното общо най-тежко наказание, е приспаднат срокът на изтърпяното наказание от четири месеца лишаване от свобода по нохд№ 148/04 г. на Районен съд, гр. В. и по нохд № 1050/04 г. на Районен съд, гр. С. за времето от 12. 11. 2005 г. до 10. 03. 2006 г. Оставено е без уважение предложението на Районна прокуратура, гр. Р. за приложението на чл. 24 НК. Определението от 23.10.08 г. по нохд№ 803/2007 г. на Районен съд гр. Р. не е обжалвано или протестирано по реда на глава ХХI НПК. С изтичане на петнадесетдневният срок за обжалване на определението то е влязло в сила на 7.11.2008 г., съгласно правилата по чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Срокът по чл. 421, ал. 3 НПК, предвиден за подаване на искане за възобновяване по инициатива на осъдения по чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 420, ал. 1, т. 5 НПК, е шестмесечен. Той започва да тече от деня, след влизане в сила на подлежащият на възобновяване акт. В случая този срок е започнал да тече от датата, следваща датата на влизане в сила процесното определение - 7.11.08 г. и е изтекъл на съответната дата след шест месеца, а именно на 8.05.2009 г. Искането за възобновяване на производството по делото е подадено по реда на чл. 424, ал. 2 НПК, чрез съответния първоинстанционен съд. Проверката установи, че то е саморъчно изготвено от осъденият А. Б. на 2.09.2009 г. Видно от щемпела върху левия горен ъгъл на писмено изготвеното искане, върху него е отразена датата 7.09.2009 г., с изходящ номер, положени от администрацията на Затвора в гр. П.. Тази дата е възможно, най-ранната дата, на която е подадено искането от осъдения, по реда предвиден в НПК. Несъмнено е че искането е подадено четири месеца, след изтичането на посоченият в закона преклузивен срок и поради това е процесуално недопустимо. Следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Поради тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, на основание чл. 426, вр. с чл. 351, ал. 4, т. 2, предл. първо НПК