Решение № 10347 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2009 г.

Решение № 10347 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Кник" ООД - Добрич, против решение № 187/16.12.2008 г., постановено от Добричкия административен съд по адм. дело № 87/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на кмета на община - Добрич, по заявление с вх. № 94В-00-508/26.11.2007 год., за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през общински имот УПИ IV-93, в кв. 120 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ - гр. Добрич, в полза на жалбоподателя, в качеството му на собственик на сграда, находяща се в съседно общинско място, съставляващо УПИ ХIV, в кв. 11 по същия план. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, чрез адв. Савов, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и в подробната писмена защита. Освен това се сочи, че настоящите имоти на дружеството са били включени в общия по-голям имот - държавна собственост, предназначен за Етнографски ансамбъл "Стария Добрич", поради което следва да бъде учредено право на преминаване и да има подход и вход за този производствен комплекс. Ответната по жалбата страна - Кмет на община - Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Не е налице основание за учредяване на право на преминаване за жалбоподателя през общинския имот, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил подробно становищата на страните, доказателствата от значение по делото, включително и заключението на вещото лице и приложимата материалноправна уредба, като въз основа на цялостния им анализ е изложил правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Оспореният мълчалив отказ касае заявление за издаване на заповед за преминаване през общински имот, подадено на основание чл. 192, ал. 3 от ЗУТ, по отношение на което в решението подробно са обсъдени възраженията досежно съществуващата товаро-разтоварна рампа, обслужвала складовата част на сградата от построяването й досега, съществуваща във визата за проектиране, одобреният проект и разрешението за строеж, но която не е нанесена в действащия план, както и това за липса на възможност да се проектира и изпълни друга рампа, без да се променят основите на сградата. За да приеме посочения краен резултат по спора, първоинстанционният съд с основание се е позовал на изводите на допуснатата експертиза, на влезлите в сила съдебни решения - по адм. дело № 85/2007 год., (с което е отхвърлена жалбата на "Кник" ООД - Добрич, срещу решението на Общ. съвет - Добрич, за приемане на ПУП-ПРЗ за ЦГЧ по отношение на УПИ IV-93) и № 84/9.05.2005 год. по адм. дело № 237/2003 год., със същия резултат, (в частта му против заповед заповед № 137/23.02.2000 год. за одобряване на ЧИ на ЗРП и КЗСП), направил е точен анализ на относимата по спора правна уредба и липсата на предпоставките за приложение на чл. 192, ал. 3 ЗУТ, при изработен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ през 2006 год., с предвиден по него достъп до имота по ул. "Д-р К. Стоилов", по която именно е и лицето на имота, в който е построена сградата - хлебопекарна с магазин. Правилно е отбелязано и, че предвиденият (по плана) достъп до имота не осигурява възможност за преминаване на транспортни средства, е ирелевантен за предмета на спора, разграничени са и особеностите на сервитутите - претендирания със заявлението и прекарването на временен път по чл. 190 ЗУТ. Не е подминато без коментар в решението и изискването да не се влошават условията за застрояване и ползване на имота, през който се претендира достъпа, при предвиждането по план за свързано застрояване в общинския имот - в този пункт съдът обосновано не е възприел становището на експерта досежно възможността за нарочен проход (през който да преминават камиони, при предвидено средно индивидуално застрояване. . .), обоснован е и изводът за наличие на обременяване и ограничаване на условията в УПИ V-96 дори само със съобразяването с процесния сервитут, със задълбочени и позовани на закона мотиви е обсъдена и неприложимостта на изключението, предвидено в ал. 5 на чл. 192, които и този съдебен състав споделя изцяло. С оглед изложеното, правилна е преценката, че в случая не е налице основание за учредяване на право на преминаване за жалбоподателя през общинския имот УПИ V-96, поради липсата на материалноправните предпоставки по чл. 192, ал. 3 от ЗУТ - мълчаливият отказ на административния орган с основание е преценен като законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу същия, съдът е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,