Решение № 1253 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против протоколно решение 6207 от 11.06.2024г. от проведено на 11.06.2024г. съдебно заседание, постановено по административно дело 2222/2022г. по описа на Административен съд Варна. Първата касационна жалба е от Началника на Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ Варна, подадена чрез адв.Арменчева. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, като излага подробни доводи, в подкрепа на тезата си. Иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Втората касационна жалба е от Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез юриск. Рангелова. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, като излага подробни доводи, в подкрепа на тезата си. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на ШКОРПОС ООД срещу процесния мълчалив отказ . Ответникът по касационната жалба ШКОРПОС ООД, чрез адв. Костелянчик и адв. Казасян, в писмени отговори, взема становище за неосноватнелност на касационите жалби и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез адв. Казасян, поддържа касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. Производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по исковата молба на ШКОРПОС ООД, срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК-гр. Варна за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти със заявление вх. 01-425775/25.07.2022 г. С обжалваното решение, обективирано в протокола от проведеното по делото съдебно заседание на 11.06.2024г., административният съд е отменил процесния мълчалив отказ. Съдебният акт се състои само от диспозитив. Като мотив за постановяването му е изписано едно изречение предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и представените заключение по допълнителната комплексна съдебно-техническа експертиза дават ясни отговори на поставените въпроси като се установи, че зоната в която са налице инвестиционните намерения на жалбоподателя не представлява дюни по смисъла на приложимия закон поради това съдът установи основанията чл. 146 т. 3, 4 и 5 АПК, които са такива съставляващи основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за нищожно. Решението на съда трябва да изразява волята му по начин, позволяващ, макар и чрез тълкуване да се изведе нейното съдържание. В случая обжалваното съдебно решение е постановено при пълна липса на мотиви. Изречението, претендиращо да обективира правните изводи на съда, не дава каквато и да е представа за същността на правния спор, фактическите обстоятелства, доказателствата на които се основават и отнасянето им към приложимия материален закон. Обжалваното решение като абсолютно неразбираемо не формира надлежно волеизявление, явява се нищожно и следва да се обяви за такова, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, на този етап, съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на направените по делото разноски, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 5 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение