Решение № 13162 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2012 г.

Решение № 13162 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Румен Илиев Цанков, от гр. Монтана и Комисията за защита от дискриминация, против решение № 4888 от 04.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2320/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяната му. Ответникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество, са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 290/23.12.2010 г. по преписка № 34/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му по раздел III, т. 1, 2 и 3; раздел I V, раздел V, раздел VI, т. 1, 2 и 3, раздел VII и раздел VIII. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът съда, че събраните по административната преписка доказателства не обосновават извод за наличие на дискриминация. Правилно е прието, че изводът на административният орган за неравно третиране, е в противоречие със събраните доказателства. Приетото от комисията неравно третиране и дискриминация по етнически признак изразяващо се в неразглеждане на депозираните от Румен Илиев Цанков докладни по повод работата на подчинените му служители и недаването на указания от страна на агенцията относно организацията и дейността на териториалното звено от една страна не са доказани, а от друга не обосновават проявено дискриминационно отношение. По делото е установено, че работната среда в ръководеното от жалбоподателя териториално звено е била конфликтна и немалка част от конфликтите са провокирани от поведението на последния, което е наложило намесата на ръководството на ИАРА за потушаване на междуличностни конфликти в интерес на службата. Съдът е взел предвид и факта, че към момента на назначаването на Цанков в териториалното звено не са били налице конфликти и проблеми, а са се появили след назначаването му и предвид факта, че още от самото назначаване на длъжността началник ТЗ Монтана касаторът не е укривал ромския си произход, напротив, заявявал е пред подчинените си личната си неуязвимост на поста, то законосъобразно съдът е приел, че не е налице неблагоприятно третиране, а неспособност на началника на ТЗ Румен Цанков да се справи с управленските задължения. Не е установено и неравно третиране при атестирането на касатора и колегите му на същата длъжност във Видин и Враца. Липсват доказателства Цанков да е оценяван по различни критерии, извън законоустановените. При тези данни фактът, че същият е получил оценка 4, а колегите му са получили оценка 2 не обосновава дискриминация по признак етническа принадлежност. При атестирането чрез оценка на изпълнението не се оценява длъжността като сложност, отговорност или значимост, не се оценява служителя като личност, а се оценява как той изпълнява длъжността, която заема. Що се отнася до обективността на тази оценка, то същата не може да се преценява нито от комисията, нито от съда, тъй като е въпрос на дискреция на оценяващия орган, който има непосредствени наблюдения върху работата на оценявания. Законосъобразен е и изводът на тричленният състав на Върховния административен съд, че неувеличаването на заплатата на жалбоподателя от 01.04.2008 г. като поощрение за индивидуален принос към службата, за разлика от началниците на териториалните звена на Видин и Враца също не обосновава неравно третиране по признак етническа принадлежност. Позоваването в административния акт на чл. 8, ал. 1 от ПМС № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.) и направеният извод, че след като регламентираната в нормативния акт възможност е упражнена по отношение на началниците на териториалните звена на Видин и Враца, но не и по отношение на Цанков, то спрямо последния е налице неравно третиране и дискриминация по признак етническа принадлежност, е неправилно. Цитираната норма е диспозитивна и предоставя на административния ръководител възможност по негова преценка и при наличие на мотивирано предложение от непосредствения ръководител да увеличи заплатата на съответния служител. Ето защо само поради факта, че на двама началници на териториални звена от общо 28 са увеличени заплатите, а на началника на териториалното звено в Монтана не е, не обосновава извода за неравно третиране. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице връзка между фактите, въз основа, на които комисията е направила извод за неравно третиране и защитеният признак "етническа принадлежност" и не е доказана изискуемата от ЗЗДискр причинно-следствена връзка между отношението към Румен Цанков и защитения признак. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че е налице несправяне със служебните задължения от гледна точка на горестоящите ръководители, а не дискриминация, основана на ромски произход. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда се подкрепят от събраните в административното производство доказателства, както и от представените в съдебно заседание решения по административни дела, от които се вижда, че споровете между ИАРА и Цанков са по Закона за държавния служител относно начина на изпълнение на служебните му задължения, а не поради неравно третиране. Не е налице и твърдяното в касационната жалба на КЗД разместване на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. В мотивите си съдът изрично е посочил, че агенцията е доказала липсата на нарушение и съдът определя като разумно и обективно обосноваване на отношението на ръководството на ИАРА спрямо жалбоподателя в служебното му качество. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗЗДискр, което е основание за отмяна на оспорения административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,