Решение № 6565 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2013 г.

Решение № 6565 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елисавета Илиева Ганчева, чрез пълномощника й адв. Мариела Станкова, срещу решение № 6178 от 11 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 2628/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № КД-14-5/09 януари 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта относно общата граница между имоти с идентификатори 68134.2040.514 и 68134.2040.513. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът изпълнителният директор на АГКК не е заявил становище по подадената касационна жалба. Останалите ответници - Аника Георгиева Витанова и Кристина Георгиева Витанова, чрез пълномощника си адв. Михаела Белчева, намират за неоснователна касационната жалба. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Аника Георгиева Витанова и Кристина Георгиева Витанова, чрез законния й представител - Мариела Стефанова Витанова, срещу заповед № КД-14-5/09 януари 2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта относно общата граница между имоти с идентификатори 68134.2040.514 и 68134.2040.513. Съдът е приел, че при нанасянето на границата между двата имота административният орган не е спазил приоритетността на източниците за установяване на местоположението й, както и че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Поради това е отменил заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената част. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Законосъобразен е извода на административния съд, че в случая не се касае до изменение на кадастрална карта, а до създаването на нова такава. Процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, каквато е настоящата действително, е уредена в Глава пета на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, подлежащи на съблюдаване, както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните в указания ред. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят останалите критерии по посочения в разпоредбата ред. Това именно е установил административния съд, като законосъобразно и в съответствие с данните по делото е преценил несъобразяването на административния орган с посочените критерии по отношение на имотите. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят от тази инстанция. Освен това, както правилно първоинстанционния съд е приел, образуваното административно производство касае първоначално одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, което следва да се извърши по реда на чл. 35 и следващите от ЗКИР, а не както е посоченото основание за издаването на оспорената заповед чл. 53, ал. 1 ЗКИР, определящ реда за изменение на вече одобрена и приета кадастрална карта. При тези данни изводът на административния съд, че при одобряването на картата не е спазена приоритетността на източниците, както и допускането на нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за приемането й, са основания за отмяна на оспорената пред него заповед, е правилен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора, искането от страна на ответниците за присъждане на разноски, не следва да бъде уважено, поради непредставянето на доказателства за реално направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,