Решение № 2087 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2019 г.

Решение № 2087 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Моето бебе 17" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. "България" бл. 118 срещу Решение № 2550 от 3.12.2018 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2784/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Моето бебе 17" ЕООД срещу задължително предписание в Констативен протокол № К-0247432 от 18.05.2017 г. на главен инспектор в Регионална дирекция – Пловдив на Комисията за защита на потребителите.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Моето бебе 17" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно становището си по валидността и законосъобразността на оспорения акт. Неправилен счита извода на съда за характера на оспорения акт като индивидуален и такъв по чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съдът е допуснал смесване на разпоредбите на чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП и на чл. 193, т. 2 ЗЗП и не е отчел липсата на мотиви защо стоката се приема за несъответна на двата посочени стандарта. Излага подробно фактите, релевантни за преценката на съответствието на стоките със стандартите, и ги счита за несъответни на изводите на съда за тяхното нарушаване.

Съдът не е отчел явното несъответствие в оспорения акт между правното основание за неговото издаване и фактическите основания. Излага подробно разбирането си за изискването на чл. 69, ал. 1 ЗЗП – за безопасна стока, и сочи, че органът не е взел предвид условията за производството по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Не е отчел и нарушението на чл. 27, ал. 2, т. 2 и 5 АПК, тъй като мярката по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП може да е съответна на някоя от разпоредбите на член 8, параграф 1, буква а), б), в) или г) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29). Позовава се на член 8 от Директива 2005/29 във вр. с член 11 от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95) и на член 2, т. 12 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (Регламент № 765/2008).

Прави анализ на националната нормативна уредба във връзка с понятията "оценяване на съответствието" и "хармонизиран европейски стандарт" и неговото прилагане с оглед на § 1, т. 3 и § 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и релевантната регулация на Европейския съюз – "Синьо ръководство" за прилагане на правилата на ЕС относно продуктите – 2016 г. (Синьо ръководство) и Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (Решение № 768/2008). Счита, че съдът не е отчел и нарушението на член 21, т. 3 от Регламент № 765/2008.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. З. Господинова, Адвокатска колегия, гр. Хасково.

2. Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в Регионалната дирекция – Пловдив на Комисията за защита на потребителите, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради противоречие на съдебното решение с материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 18.05.2017 г. главен инспектор в Регионална дирекция – Пловдив на Комисията за защита на потребителите, въз основа на подаден в комисията сигнал, извършва проверка в търговски обект – детски магазин "Моето бебе", находящ се в гр. Кърджали, стопанисван от "Моето бебе 17" ЕООД, като установява, че:

а) в магазина не са налични детски легла с марка "Baby Hope", модел 900, с размери на коша 60/120 см и модел 930, с размер на коша 70/130, трансформиращо се в легло с размер 70/180 см;

б) налични са:

детско легло марка "Дейзи Бейби", модел "С.", размер 70/140, производител "Дейзи Нова" ЕООД, при замерване – разстоянието между опората на краката и горната повърхност на страната е 55, 50 см при най-високо положение на преградата; на модела е поставен надпис "мостра, не се продава", наличност – 1 брой;

детско легло марка "Дейзи Бейби", модел "Тони", размер 70/140, производител "Дейзи Нова" ЕООД, при замерване – разстоянието между опората на краката и горната повърхност на страната е 54, 50 см при най-високо положение на преградата; на модела е поставен надпис "мостра, не се продава", наличност – 1 брой;

детско легло марка "Дейзи Бейби", модел "Калина", размер 60/120, производител "Дейзи Нова" ЕООД, при замерване – разстоянието между опората на краката и горната повърхност на страната е 55, 00 см при най-високо положение на преградата; на модела няма поставен надпис "мостра, не се продава", наличност – 1 брой;

в) не са налични гъвкави преградни прегради за леглата;

г) не са представени документи за произход на стоките и удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност – БДС-EN 716 – 1: 2008 + А1: 2013 и БДС-EN 716 – 2: 2008 + А1: 2013.

3. На 18.05.2017 г., с Констативен протокол № К-0247432, издаден на основание чл. 192 ЗЗП, главен инспектор в Регионална дирекция – Пловдив, издава на "Моето бебе 17" ЕООД задължително предписание: "да спре временно доставянето на пазара на описаните стоки – детски легла, до издаването на заповед за временно спиране, доставяне на стоките за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на безопасността им, на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП".

В мотивите на акта е посочено, че изложените за продажба детски легла са запечатани като проба № 1 за изпитване поради възникнали съмнения относно съответствието им с изискванията за безопасност на стандартите, за което са съставени протоколи, както и че търговецът следва да ги съхранява в търговския обект.

Констативният протокол е връчен на представител на търговеца в деня на съставянето му.

4. В хода на съдебното производство "Моето бебе 17" ЕООД представя четири броя фактури за закупуване от "Дейзи Нова" ЕООД на стоки; протокол за съхранение от 1.04.2017 г., отговор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" от 20.03.2017 г.

5. В хода на съдебното производство органът представя административната преписка, БДС-EN 716 – 1: 2008 + А1: 2013 и БДС-EN 716 – 2: 2008 + А1: 2013, Заповед № 1061 ЛС от 4.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите за определяне на длъжностно лице от Комисията за защита на потребителите – Р. Димитрова, за компетентна да съставя актове за установяване на нарушения.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – длъжностно лице от контролните органи, посочени в чл. 191 ЗЗП, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Приема, че оспорените задължителни предписания, макар издадени на основание чл. 192 ЗЗП, по своя правен характер са индивидуален административен акт и имат характер на предписания по чл. 193, т. 2 ЗЗП. По делото е безспорно, че "Моето бебе 17" ЕООД има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, съответно на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, който осъществява продажба на стока по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП. Органът правилно е установил съмнения за съответствие на предлаганите детски легла с изискванията на БДС-EN 716 – 1: 2008 + А1: 2013 и БДС-EN 716 – 2: 2008 + А1: 2013, с оглед на което задължителните предписания следват пряко от императивната норма на чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП.

Първоинстанционният съд приема, че с оспорения акт е постигната и целта на закона – защита на потребителите, на техния живот и здраве, особено при отчитане на специфичната категория потребители.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Страните по делото не спорят и първоинстанционният съд е приел за безспорно по делото, че издалият оспорения акт правен субект има качеството на длъжностно лице в контролен орган по смисъла на чл. 192 във вр. с чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗП, т. е. на Комисията за защита на потребителите.

Изводът на първоинстанционния съд за исканото от закона качество на правния субект, издал оспорения акт, не следва пряко от направеното с представената по делото Заповед № 1061 ЛС от 4.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 37, ал. 1, б. "б" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), определяне на длъжностното лице, издало оспорения констативен протокол, за компетентно да съставя актове за установяване на административни нарушения в съответствие с изискването на чл. 233, ал. 1 ЗЗП.

Този извод би следвал от факта, че правният субект, който е издал оспорения акт, е длъжностно лице в контролния орган. Един правен субект, за да има качеството на длъжностно лице в администрацията на даден контролен орган, е необходимо да заема, въз основа на нормативно определения вид правоотношение, длъжност в тази администрация, и то тази, в чиито функции, задължения и изисквания, регламентирани в длъжностната характеристика по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, са включени именно правомощията по чл. 192 ЗЗП.

С оглед на това, за да е надлежно доказано качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 192 ЗЗП на субекта, издал оспорения акт, е следвало по делото да бъде представен актът, въз основа на който е възникнало правоотношението за лицето за сочената в оспорения констативен протокол длъжност "главен инспектор", както и длъжностната характеристика за тази длъжност. Тези доказателства не са представени по делото, но доколкото Заповед № 1061 ЛС е официален документ, издаден от ръководителя на контролния орган, в който той идентифицира лице, издател на акта, като длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите, и доколкото страните по делото не спорят досежно този факт, следва в конкретния случай да се приеме, че изводът на първоинстанционния съд за качеството на длъжностно лице на контролния орган по чл. 191 ЗЗП на издалия оспорения акт правен субект е правилен.

Касаторът, в подкрепа на твърдяния порок противоречие с материалния закон, сочи, че оспореният акт е нищожен, тъй като длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 ЗЗП нямат правомощието да издават индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Такова правомощие, с оглед на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация (Устройствения правилник), имал само председателят на комисията. Този довод на касатора е неоснователен.

Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник, тя единственото, което регламентира, е правомощието на председателя да издава индивидуални административни актове тогава, когато с друга правна норма са регламентирани такива негови правомощия. Следователно, разпоредбата регламентира само правната форма, чрез която по принцип председателят на комисията може да упражнява нормативно установените му правомощия. Но от тази разпоредба не следва извода на касатора, че никой друг орган в Комисията за защита на потребителите не може да издава индивидуални административни актове.

Видно от разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Задължителните предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона по своята правна същност са принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, тъй като тяхната цел е именно отстраняване на вредните последици от несъответствия и нарушения на закона. Принудителните административни мерки се прилагат с индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което правният субект, който ги прилага, би следвало да има качеството на административен орган.

С оглед на това, и независимо от непрецизния изказ на законодателя в чл. 193 ЗЗП, в частта досежно т. 2, длъжностните лица на контролните органи, тогава, когато упражняват правомощието по чл. 193, т. 2 ЗЗП действат като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, тъй като по силата на законова правна норма са оправомощени с властническото правомощие да приложат принудителната административна мярка.

Въпросът по делото обаче е материално законосъобразен ли е оспореният констативен протокол?

Всеки индивидуален административен акт, с оглед на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, следва да съдържа фактически и правни основания. Чрез правното основание органът сочи целта, с която упражнява властта си, защото законодателят е обвързал определените в хипотезата на правната норма юридически факти с определена цел – правен резултат. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма, органът не може да постигне исканата цел. Той евентуално би могъл да постигне друга цел, обективирана в друга норма, но понеже съдът не може да изменя целта, с която административният орган упражнява властта си, той (съдът) е обвързан от соченото от органа правно основание.

Какво показват доказателствата по делото?

Оспореният акт е издаден на основание чл. 192 ЗЗП и с него е разпоредено да се спре временно доставянето на пазара на описаните стоки. Следователно, по своята същност, разпоредителната част на оспорения акт въвежда една административна забрана, която представлява принудителна административна мярка, приложена с оспорения акт, като е определен и срок на забраната. Но разпоредбата на чл. 192 ЗЗП не съдържа правомощие на длъжностните лица на комисията да прилагат тази мярка. Разпоредбата съдържа конкретни права на длъжностните лица, които са необходими за изпълнение на функциите и задължения им като длъжностни лица на контролен орган по смисъла на чл. 191 ЗЗП.

Разпоредбата, която дава правомощието на длъжностното лице на контролния орган да приложи принудителната мярка, т. е. да издаде индивидуален административен акт, е чл. 193, т. 2 ЗЗП. Но органът не се е позовал на тази разпоредба, а на чл. 192 ЗЗП. Съдът сам е преквалифицирал установените от органа факти и вместо него е определил правилното правно основание, но съдът няма правомощието вместо органа да определя правно основание или да изменя сочено от органа правно основание. Това прави извода на първоинстанционния съд за доказана законосъобразността на оспорения акт неправилен. По отношение на оспорения акт е налице несъответствие между фактическото и правно основание и това прави този акт постановен в противоречие с материалноправни разпоредби.

Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на оспорения акт е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон. Поради тази установена материална незаконосъобразност на оспорения акт касационният съд не следва да обсъжда доводите на касатора във връзка с твърдяната незаконосъобразност на постановеното задължително предписание, а следва да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения Констативен протокол № К-0247432 от 18.05.2017.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на "Моето бебе 17" ЕООД направените по делото разноски за двете инстанции. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 50, 00 лв. и 345, 00 лв. държавна такса, 150, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0078620 от 21.11.2017 г., 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00780625 от 2.02.2018 г. и 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00780713 от 15.11.2018 г. В приложения списък на разноските касаторът е поискал присъждане на разноски за пътни разходи в размер на по 16, 00 лв. за 8.02.2018 г. и 16.10.2018 г., за които като доказателство представя справка за цената на билета от интернет. Съдът счита, че доказани по делото са разноските за държавна такса в размер на 395, 00 лв. и адвокатското възнаграждение в размер на 1 350, 00 лв., които следва да се присъдят на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд