Решение № 1824 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2011 г.

Решение № 1824 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йорданка Иванова Йончева от гр. Варна, срещу решение № 1032/03.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3334/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците по касационната жалба, становище в писмен отговор за неоснователността й, изразява само Златка Георгиева Пеева от гр. Варна. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Йорданка Иванова Йончева срещу Заповед № ДК-02-СИР-14/09.08.2010 г. на н-ка на РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка на ниво 15-ти етаж на бл. 40 към съществуващо помещение № 1", находящ се в гр. Варна, кв. "Аспарухово", ул. "Кирил и Методий", бл. 40, ет. 15. За да постанови решението си, съдът приел, че строежът е изпълнен, без да са издавани строителни книжа, без съгласие на етажните собственици, както и че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът безспорно е установил релевантните за делото факти и обстоятелства, а именно, че процесният строеж, представляващ пристройка на ниво 15-ти етаж на бл. 40, на посочения по-горе административен адрес, е изпълнена към съществуващо помещение на същото ниво и се ползува за жилище от жалбоподателката. Установено е също така, че жалбоподателката е собственица на строежа, закупен през 2008 г., поради което правилно е посочена като адресат на заповедта. Пристрояването е извършено в обща част на блока, без за това етажните собственици да са давали съгласие по установения от закона ред - чл. 185, ал. 2 - 7 ЗУТ, както и без за същото да е издавано разрешение за строеж. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и че подлежи на премахване, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е извел обосновани правни изводи въз основа на тях, след като се касае за незаконен строеж по смисъла на закона, той подлежи на премахване. Не се установяват допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и постановяване на решението. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е недопустимо, тъй като противоречи на друго решение, цитирано в нея. Противоречието на решението на друго такова, не е основание за приемане, че настоящето решение е недопустимо, а би било основание за отмяната му на друго правно основание, но не и на основание чл. 209, т. 2 АПК. Освен това в касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, които са обсъдени от първоинстанционния съд и изложените мотиви кореспондират с установената фактическа обстановка, които се споделят от настоящата инстанция и това не налага приповтарянето им. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като съдът не е взел предвид ценообразуването на жилищния блок, с изключване на сушилните на 15 етаж. Това обстоятелство е неотносимо към спора за незаконосъобразност на процесната заповед и не доказва законността на строежа. Сушилните са обща част и пристрояването към тях на помещение и ползуването им за жилище може да се извърши само със съгласие на всички етажни собственици, след което да се издаде съответното разрешение за строеж, каквото в случая за процесния строеж не е налице. Констативният акт има доказателствена стойност за констатиране на незаконен строеж, поради което неоснователно е оплакването, че съдът е изместил доказателствената тежест в съдебното производство, а жалбоподателката не е установила с допустими доказателствени средства, че процесният строеж е бил разрешен с издаване на разрешение за строеж, въз основа на съгласие на етажните собственици и одобрен проект. Същата правилно е определена като адресат на заповедта, след като строежът е нейна собственост и се ползува от нея. Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита след като не е отложено делото по направено искане за това. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай искането, че е в невъзможност да се яви по делото е направил само пълномощникът й, поради което не са били налице основанията на посочения текст за отлагане на делото и законосъобразно съдът е дал ход на производството. Неоснователно е оплакването, че при съставянето на констативния акт жалбоподателката не е присъствувала, тъй като законът не изисква такова задължително присъствие. Констативният акт е бил връчен на жалбоподателката и тя е упражнила правото да подаде възражение срещу него. Съдът е установил и обсъдил поотделно и съвкупно всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като не е задължен да обсъжда тези, които не са относими за спора. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което решението като правилно постановено следва да се остави в сила. След служебната проверка на делото настоящата инстанция констатира, че неправилно в производството по делото са конституирани етажните собственици като заинтересувани страни. В административното производство по констатиране и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж не участвуват заинтересувани страни, а страни са само административният орган и лицето адресат на заповедта. Това нарушение обаче не води до отмяна изцяло на решението, а само до обезсилването му в частта на участвувалите заинтересувани лица. С процесната заповед не се засягат права и законни интереси, както и не се нарушават такива, поради което съсобствениците на общата част неправилно са конституирани като страни в съдебното производство. Следва постановеното решение в частта му спрямо заинтересуваните страни да се обезсили, а производството се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК