Решение № 15600 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2011 г.
ВАСIV отделение25.11.2011 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 295 от 20.01.2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав по административно дело № 7514/2010 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бисерка Василева Петрова действаща в качеството си на ЕТ "БИСЕРКА ПЕТРОВА", гр. Варна, ул. "Хаджи Димитър" 43, ет. 4, ап. 7, подадена чрез пълномощника й Янко Петров Янков - адвокат от Варненска адвокатска колегия, срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ с изх. № 01-6500/17571 от 24.08.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта му за наложена санкция за бъдещ период в размер на 16 322, 52 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15600 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", гр. София, представляван от изпълнителния си директор, чрез пълномощника юрисконсулт Валерия Банкова - Христова, срещу решение № 295 от 20.01.2011 г. по адм. дело № 7514/2010 г., II-33 на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на ЕТ "Бисерка Петрова" наложената й санкция за бъдещ период по Схемата за Енергийни Култури в размер на 16 322.52 лева. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските по производството, както и юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуалния представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника Бисерка Василева Петрова с фирма на едноличен търговец ЕТ "БИСЕРКА ПЕТРОВА", гр. Варна, чрез пълномощника й Янко Янков - адвокат от Варненска адвокатска колегия, е постъпил писмен Отговор, в който се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което се моли да бъде отхвърлена. Допълнително е постъпило и писмено Становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение. Правилно въз основа на доказателствата по делото решаващият съд е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че процесните площи за подпомагане по Схемата за енергийни култури са недекларирани. Непредставянето на изискуемите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9/2007 г. декларации свидетелства единствено и само, че продукцията от енергийни култури би могла да не е доставена на първите преработватели или изкупвачите. Това обстоятелство е основание за отказване на финансова помощ, но същото не представлява недеклариране на площи, поради което е недопустимо санкционирането в този смисъл на земеделския производител за бъдещ период. Постановявайки решение в този смисъл, решаващият съд е издал един правилен и законосъобразен акт, който като такъв следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 295 от 20.01.2011 г. по административно дело № 7514/2010 г., в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, ОТМЕНЯ наложената на Бисерка Василева Петрова действаща като ЕТ "Бисерка Петрова", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Хаджи Димитър" № 43, ет. 4, ап. 7 с Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/17571 от 24.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури в размер на 16322.52 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, но при проверката на основание чл. 168, ал. 1 АПК е констатирал, че същия е немотивиран и издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. И тъй като отказът за изплащане на помощи не е оспорен, съдът е счел, че преписката не следва да бъде връщана за ново произнасяне от административния орган, а констатираната незаконосъобразност на акта в частта му относно налагането на санкция за бъдещ период и възможността тази санкция да бъде прихваната от бъдещи плащания към земеделския производител, налага заличаване на правните последици от оспорената част и при наличие на прихваната сума от плащания за следващ период, каквито твърдения се съдържат в жалбата, съдът е счел, че тази сума следва да бъде изплатена на земеделския производител. По конкретно съдът е посочил, че непредставянето на изискуемите се по чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г. документи сочи на неизпълнение на кумулативните условия за изплащане на финансова помощ, но не и за наличието на наддекларирани площи, като в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че отказът на административния орган не е основан на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съдът е приел още, че в случая административният орган не е обосновал прилагането на санкциите по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., като в тази връзка е посочил, че под понятието "наддекларирани площи" следва да се разбира такива площи, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане и в такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствано за субсидия, а освен това се налага санкция и за бъдещ период. Според съда разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Регламент 796 посочена като правно основание за налагането на санкция за бъдещ период, не определя земите, за които не са подадени всички изискуеми документи по Наредбата като наддекларирани, а събраните в хода на административното производство доказателства не сочат, че заявените за подпомагане площи не се използват и не се обработват от земеделския производител. Като е приел, че декларираните площи за подпомагане по Схемата за енергийни култури са наддекларирани, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е констатирал, че действително спрямо тези площи не са изпълнени кумулативно условията на чл. 4 от Наредба № 9/2007 г., което е основание за отказване на финансова помощ, но е приел, че същите не представляват наддекларирани площи, поради което е недопустимо санкционирането на земеделския производител за бъдещ период. За пълнота на изложението си съдът е посочил още, позовавайки се на чл. 53 от Регламент № 796/2004 г., че при налагане на санкции административният орган следва да изложи мотиви, въз основа на кои обстоятелства приема, че в случая се установяват умишлено допуснати нередности, а в оспорения акт не са изложени такива мотиви, нито от преписката и събраните доказателства по делото се установяват подобни обстоятелства. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ с изх. № 01-6500/17571 от 24.08.2010 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Като неразделна част от това писмо е приложена ТАБЛИЦА № 1 за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони. Изложени са фактически и правни основания, което налага извода, че административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Видно от писмото, адресирано до ЕТ "БИСЕРКА ПЕТРОВА", за кампания 2008 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена, оторизирана и изплатена сума в размер на 70 567,73 лева, по схемите за национални доплащания на площ (НДП) е изчислена, оторизирана и изплатена сума в размер на 51 301,38 лева. По схемата за енергийни култури (ЕК) е изчислен размер на исканата финансова помощ в размер на 16 322,52 лева, но е отказано изплащане на тази сума поради неспазване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури, както и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 16 322,52 лева, с позоваване на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от Регламент 796/2004 г. В жалбата на ЕТ "БИСЕРКА ПЕТРОВА", гр. Варна до Административен съд София-град е направено оплакване само за налагане на санкцията за бъдещ период и както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, отказът за изплащане на помощта не е оспорен. В чл. 51 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 г. на КОМИСИЯТА от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато: "кандидатът е заявил площи, които не стопанисва", а според т. 5 (ДВ. бр. 16/15.02.2008 г.) - когато "за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено". Тоест площите, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и площите, заявени от повече от един кандидат, тоест т.н. двойно заявени площи, се смятат за недопустими за подпомагане по СЕПП, защото са налице основанията за отказ или за намаляване размера на плащането. В конкретния случай отказът, който не е обжалван, и наложената санкция, която единствено е предмет на съдебен контрол според съдържанието на жалбата - фактически обстоятелства и петитум, не са основани на ЗПЗП, а на Регламента. В общото понятие "НАДДЕКЛАРИРАНИ" или "СВРЪХДЕКЛАРИРАНИ" ПЛОЩИ и които площи са неодобрени и респективно недопустими за подпомагане се включва площта, попадаща в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. Специално обаче за земеделски производител, който кандидатства за помощ за енергийни култури както е в случая, намира приложение чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., според който ако земеделския стопанин не достави изискваното количество от някоя суровина се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. От изложеното следва, че когато като кандидата за субсидия към подаденото Общо заявление за плащания на площ не е приложил документа по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2.05.2007 г., а именно - Декларация подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, във връзка с чл. 7 от същата наредба, тоест когато няма доказателства, че кандидатите реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, което пък е изискване на чл. 4, ал. 1, т. 5 от наредбата, се приема, че кандидата - земеделски стопанин не доставя изискваното количество суровина, поради което се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели (чл. 51, ал. 3 от Регламента), и затова се счита, че площите са свръхдекларирани (наддекларирани). А след като са наддекларирани, в съответствие с ал. 2 на чл. 51 от Регламента, земеделският стопанин се изключва от получаване на помощ в зависимост от процента площ, като тази сума се компенсира с плащанията на помощи за други схеми и кампании в течение на три календарни години, и това е т. н. санкция за бъдещ период. Изложеното води до извода, че отказът за изплащане на сумите и наложената санкция за бъдещ период са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни, както е процедирал първоинстанционният съд. След като има отказ за плащане, а в случая и влязъл в сила поради необжалване, неминуемо се налага и санкцията за прихващане пред следващите години, както и всъщност е направено в случая - отказаната сума в размер на 16 322,52 лв. е удържана от плащанията за кампания 2009 г. В конкретния случай не се поставя въпроса за умишлено или неумишлено деклариране над границите, поради което това обстоятелство не стои на обсъждане и разпоредбата на чл. 53 от Регламента е неприложима. Отказът, респ. санкцията е за наддеклариране, а не за умишлено деклариране над границите. Не са и налице предпоставките посочени в чл. 68 от Регламента за изключенията при прилагането на намаления или изключвания, на които се позовава жалбоподателката пред първата инстанция. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 7