Решение № 9225 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2023 г.
ВАСШесто отделение25.07.2024 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 3105 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 138/2023 г. по описа на Административен съд София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Решение 1040-21-938 от 08.12.2022г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01214807 от 21.10.2022г. на контролен орган в същото поделение на НОИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр. София, бул.Ал. Стамболийски 62-64 да заплати на Алфа Трейд КъмпаниООД със седалище в гр. София направените разноски по делото в размер на общо 200(двеста) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на Алфа Трейд КъмпаниООД със седалище в гр. София срещу Решение 3105 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 138/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-21-938 от 08.12.2022г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01214807 от 21.10.2022г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. Ответникът Директор ТП на НОИ София град, чрез ст. юриск. Първанов, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на търговското дружество срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано от извършената проверка при осигурителя е прието, че наетото по трудов договор лице реално не е работило, поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. се дължи заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4, т.1 от КСО. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за необосновани. От установената фактическа обстановка е видно, че Д. П. е сключил трудов договор с Алфа трейд къмпаниООД по чл.70 КТ със срок за изпитване уговорен в полза на двете страни на длъжност строителен работник при уговорено основно месечно възнаграждение от 2 100 лева, като служителят е постъпил на работа на 01.06.2022г.. Във връзка с извършена проверка на осигурителя Алфа трейд къмпаниООД по разходите на ДОО, възложена със Заповед ЗР-5-21-01183827 от 22.08.2022г. на Ръководител ТП на НОИ София-град, приключила със съставяне на Констативен Протокол КП-5-21-01214799 от 21.10.2022г., били издадени от контролен орган в същото поделение на НОИ и Задължителни предписания ЗД-1-21-01214807 от 21.10.2022г., с които било прието, че не са били изпълнени условията в чл.10 ал.1 КСО, поради което е разпоредено заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 КСО. Този извод бил потвърден от ответника по касация, който в решението си от 08.12.2022г. обосновал извод, че наличието единствено на сключен трудов договор не е основание за възникване на осигурително правоотношение. Преди всичко останало, настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да посочи в по общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на осигурително правоотношение, то следва да се отбележи, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно такова за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе актове са били издадени в резултат на констатациите на контролни органи при извършена ревизия на осигурителя, в която осигуреното лице П., ако е участвал надлежно, то това е било само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират и върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице, то следва да се отбележи, че в развилото се ревизионно производство контролните органи са събрали доказателства, които според тях са обосновали извода им, че лицето не е престирало труда си по приетата за изпълнение от него трудова функция на строителен работник в търговското предприятие на ООД-то в периода от постъпването си на работа (01.06.2022г.) до прекратяване на правната връзка (считано от 08.08.2022г.). В развилото се производство от страна на осигурителя са били представени доказателства да извършвана от него търговска дейност в периода, а от П. е представена попълнена декларация по образец на НОИ, вкл. подписани фишове за заплата двата пълни отработени от него месеци. Видно е, че декларираните от него обстоятелства се припокриват с посоченото в трудовия договор, а също така и от работодателя му. Лицето е посочило, че в кратния период от малко над два месеца е работило на различно обекти, посочени му от работодателя(апартаменти в гр. София), в които е извършвал монтаж на гиспокартон, боядисване, шпакловане и други подобни строителни дейности, тъй като има опит в строителството. Последното е установено и от самите проверяващи, които в протокола посочили, че при извършена проверка в Регистъра на осигурените лица, установили, че П. е работил години преди това все при осигурители на длъжности общ работник строителство и други подобни. В писмената декларация П. посочил, че бил транспортиран до обекта от работодателя си, а като на обектите е работил с друг служител К., но тъй като е от Хасково(ТП на НОИ Хасково е инициирало проверката във връзка с заявление на лицето за отпускане на парично обезщетение за безработица) и не познава добре гр. София, не може да посочи специфицира адреси на тези обекти. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при тези доказателства, необосновани са изводите на административния съдия, с които е възприето решението на ответника по касация. Действително съществуването на трудово правоотношение не обосновава неминуем извод на възникване и на осигуряване на работника/служителя по една така връзка. В разглеждания случая обаче в производството, протекло без участие на осигуреното лице като страна, не може да се направи обоснован извод, с който да се сподели основното заключение на органите на НОИ, че реално изпълнение на трудовата функция от страна на П. не е било налично в периода 01.06.2022г. 07.08.2022г. Наблягайки основно на документалната част на проверката, контролните органи на ТП на НОИ София град в посочения в самия Констативен Протокол срок за нейното извършване от един работен ден, са достигнали до необоснован извод за липса на реално престиране на жив труд от страна на П.. Последния изрично е посочил и друго лице, с което е работил на посочените обекти, което обстоятелство не е било проверено от контролните органи. Дали работодателя осигурител има интерес от представяне на всички изискани от него документи, респ. дали ги е представил на контролните органи, не може да се отрази неблагоприятно на осигурено лице, щом същото е започнало изпълнение на възложената му трудова функция. В разглеждания случай административния съдия, за да сподели изводите на Ръководителя на ТП на НОИ, е отчел факта, че работодателят(управителят) не е доказал по делото, че П. действително е работил. Въпреки предоставените от последния сведения(тъй като П. не е бил конституиран като заинтересова страна в административното производство) контролният орган, а и при задължителното административно обжалване Ръководителят на ТП на НОИ София град, не са предприели действия за събиране на допустими доказателства по посочения от процесуалния закон ред. По този начин те са допуснали нарушение на административнопроизводствените правила, което се приема за съществено. Няма как и след като спорът се концентрира върху обстоятелствата около реалното полагане на труд от работника Д. П.(така приема в мотивите на съдебното си решение и административният съдия), същият да бъде изолиран от процеса само с попълване на декларация по образец, като дори не всички посочени от него там факти са били последващо проверени от контролните органи на НОИ. В случая обаче тези дефекти на развитото контролно производство не могат да бъдат поправени в съдебната фаза на процеса със собствени установявания на съда, след като същият не е инстанция по същество. Или административният съдия, след като не е констатирал това, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на осигурителя, при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и извода на тази инстанция за неговата отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени решението на ответника по касация, с което са потвърдени задължителните предписания от 21.10.2022г. до Алфа Трейд КъмпаниООД като незаконосъобразни. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател за двете инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 200(платена държавна такса само са касационно обжалване). Не се констатира заплащане(събиране) на дължимата от страната(осигурителя) държавна такса за обжалване пред първата съдебна инстанция, поради което и разноски за нея не се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение