Решение № 580 от 6.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 569/2010 г.

Решение № 580 от 6.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 569/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по протест от прокурор при С. апелативна прокуратура срещу смекчаването на наложеното наказание на подсъдимия Д. А. Б. Смекчаването е извършено в С. апелативен съд с решение № 197 от 17.06.2010 г. по внохд № 185/2010 г., след като подсъдимият Б. е обжалвал присъдата срещу него по нохд № 5729/2009 г. на С. градски съд. СГС е наказал подсъдимия с лишаване от свобода в размер на 1 г. и 11 месеца за извършеното от него престъпление по чл. 244, ал. 1, във вр. с 243, ал. 1 НК и при условията на чл. 55 НК - под предвидения в закона минимум от 2 години лишаване от свобода, тъй като е било проведено съкратено съдебно следствие в тази съдебна инстанция (чл. 373, ал. 2 НПК). САС на свой ред е приел, че минимумът на лишаването от свобода, под който е слязъл СГС, е въведен след извършване на престъплението и по-благоприятно за подсъдимия по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК е наказанието, предвидено към момента на извършване на престъплението (17 ноември 2008 г.) - до 8 години лишаване от свобода. Съответно на това и съобразно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК САС е намалил наложеното наказание на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки с продължителност 8 месеца. Според касационния протест намаленото наказание е явно несправедливо (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). Прокурорът е изложил доводите си в подкрепа на протеста и иска ново разглеждане на делото във въззивната инстанция за увеличаване на наказанието. Протестът е поддържан в съдебното заседание на касационната инстанция, а подсъдимият е за неговото отхвърляне. ВКС намери протеста за основателен поради следното. Единственото съображение на въззивния съд да определи продължителността на пробацията "е необходимостта от по-дълъг срок за поправяне и превъзпитание на осъдения"; не става ясен критерият, с оглед на който 8-месечният срок задоволява тази необходимост, а и въобще обстоятелствата от значение за индивидуализацията му, и на практика по този въпрос "няма мотиви" (чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК). Липсата на мотиви за конкретния размер на пробацията при възможност тя да бъде за срок от 6 месеца до 3 години и да включва още някоя или всички останали пробационни мерки, е липса още по-съществена, ако се имат предвид обстоятелствата, на които е обърнал внимание прокурорът в подадения протест: съдимостта на подсъдимия, която обхваща и три предишни престъпления по чл. 244, ал. 1 НК, наказани при това с по-тежка по вид и размер пробация (вж. № № 11,12 и 15 в свидетелството за съдимост, приложено на л. л. 11-18 от делото в СГС). Без значение е, че дори и най-тежкото възможно наказание пробация по сегашното дело би се погълнало по правилата за съвкупностите от наказанието 10 месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата (споразумението) под № 14 в цит. док. Наказанието за всяко престъпление в една съвкупност трябва да бъде определено справедливо и само за себе си, тъй като независимо от изискването поначало в тази насока, значението на отделно наложеното наказание може да придобие и самостоятелно (извън съвкупността значение) - например при помилване или амнистия, засягащи него или други наказания. Ръководен от изложеното и въпреки че според него недостатъкът на въззивното решение е в спазването на процесуалните правила, а не пряко в справедливостта на наказанието, както се твърди в касационния протест, изходът от делото не би могъл да бъде друг освен новото му разглеждане в предходната инстанция (арг. от чл. 354, ал. 3, т. 1 и 2 НПК). Ето защо ВКС-I наказателно отделение