Решение № 8294 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2009 г.

Решение № 8294 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Узунов, пълномощник на Дойчо Ганчев Терзийски от с. Попинци, общ. Панагюрище, срещу решение № 478/4.12.08 г. по адм. д. № 439/08. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците ДНСК - София и РДНСК - Пазарджик не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Пазарджик е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Терзийски срещу Заповед № ДК-02-Пз-31/11.07.08 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Тухлен навес", находящ се в УПИ ХХIII-80, кв 6 по плана на гр. Панагюрище. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуално правни предпоставки. Обсъдени са правнорелевантните факти и доказателства и в унисон с материалния закон за възприети решаващи правни изводи по отношение вида на обекта и определянето му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, липсата на строителни книжа за него, както и влезлият в сила отказ на главния архитект на община Панагюрище за издаване удостоверение за търпимост на строежа. Във връзка с отразяването, че строежът се намира в гр. Панагюрище е прието, че в заповедта е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като констативният акт е съставен при проверка на поземлен имот по плана на с. Попинци и по делото не е имало спор по отношение това обстоятелство. Решението е правилно, постановено при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В хода на административната преписка, а и по делото, не е имало спор по отношение индивидуализацията на урегулирания поземлен имот, в който се намира строежът, като такъв по плана на с. Попинци, предвид което съдът с основание е приел, че изписването в заповедта "гр. Панагюрище" вместо с. Попинци представлява очевидна фактическа грешка, която не води до незаконосъобразност на административния акт. От писменото заключение на допусната по делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, прието и обсъдено по реда на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е категорично установено, че навесът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, че е изграден без строителни книжа на разстояние 0,40 м и 0,70 м от страничната регулационна линия. Въпросът за приложението на § 16, ал. 1 ПРЗУТ е разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 12/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което оспорването по жалбата на касатора Терзийски срещу отказ, обективиран в становище № 3/15.12.05 г., на главния архитект на община Панагюрище да издаде удостоверение за търпимост на строежа, е отхвърлено. Предвид това, позоваването на писмо изх. № 94-00-1771/ 04.07.05 г. на главния архитект на общината, че постройката попада в режим на търпимост, е без правно значение. В писмото се твърди единствено наличието на правна възможност за прилагане разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като конкретните правнорелевантни факти са установявани и обсъждани в производството по издаване на цитирания отказ № 3/15.12.05 г. и оспорването му по съдебен ред. С оглед изложеното касационните оплаквания са неоснователни изцяло. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира, че решението в частта, с която е постановено спрямо ДНСК - София е процесуално недопустимо. Процесната заповед е издадена от началника на РДНСК-Пазарджик при делегирани със Заповед № РД-13-182/29.03.07 г. на началника на ДНСК-София правомощия. Предвид този факт и предоставения с разпоредбата на чл. 8 от Устройствения правилник на ДНСК териториален обхват на действие на територията на съответната област РДНСК - Пазарджик е надлежна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК страна в производството по съдебното оспорване на издадената от началника на същата процесна заповед. Следва в частта, в която е постановено спрямо ненадлежна страна - ДНСК - София - решението да бъде обезсилено, а производството по отношение тази страна-прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение