Решение № 13441 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16638/2011 г.

Решение № 13441 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16638/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Национален парк Рила" против решение № 1723 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 523/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № ЛС-276/05.07.2011 г. за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Юлия Момчилова Тренчева, заемаща длъжността началник отдел "АНПФДУСЧРК", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и жалба от Юлия Момчилова Тренчева срещу същото първоинстанционно решение, в частта му, с която искането й за заплащане на адвокатско възнаграждение е частично уважено и размерът на претендираната сума е намален от 1000 лева на 450 лева, като е прието за основателно възражението на ответната страна за прекомерност. Тренчева изразява становище касационната жалба на органа по назначаването да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски от 500 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира оспорването за процесуално допустимо по отношение и на двете страни по делото. При произнасянето си по същество съобрази следното: Решението, с което е отменена оспорената заповед за наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е законосъобразно и обосновано. Същото е подробно мотивирано, като изводите на съда са изведени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че наказанието е било наложено след изтичане на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като вменените във вина нарушения са приети за извършени през м. ноември 2009 г. и м. май 2010 г. Дал е убедителен отговор и във връзка с довода на органа, че този срок е спрял да тече за времето, през което служебното правоотношение на Тренчева е било прекратено (04.05.2010 г. - 27.06.2011 г.), с оглед на това, че в случая не се касае за ползване на законоустановен отпуск, каквато единствена хипотеза предвижда ал. 3 на цитираната разпоредба. Освен това съдът не е установил и неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателката Тренчева, цитирани в заповедта. При това положение не са били налице основанията за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание от органа по назначаването и заповедта правилно е отменена, при което решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. Основателна е втората касационна жалба относно неприсъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заплатената сума от 1000 лева следва да бъде редуцирана при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Характерът на спора и събраните доказателства след проведени три съдебни заседания опровергават този извод. Затова настоящата инстанция счита, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, като в полза на жалбоподателката Тренчева следва да бъдат присъдени още 550 лева разноски за първоинстанционното производство, платими от бюджета на органа. При този изход на спора пред касационната инстанция основателно е искането за присъждане на сумата 500 лева разноски, представляващи допълнително заплатен адвокатски хонорар, за която сума също следва да бъде осъдена Дирекция "Национален парк Рила". Така мотивиран и на основание чл. 211, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,