Решение № 14609 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2019 г.

Решение № 14609 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2019 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Етем България" ЕАД чрез адв. Е. Милър и от Председателя на патентно ведомство чрез юрк. Н. Асенова срещу решение № 396 от 15 януари 2019 година, постановено по адм. дело № 8926/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 158/10 юни 2015 година на заместник-председателя на Патентно ведомство (заместващ председателя) и преписката е върната на председателя на Патентно ведомство за ново произнасяне. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – "Кю Вент" АД, представлявано от процесуалния представител адв. А. Кръстев, в писмен отговор на касационните жалби, в съдебно заседание и с представена писмена защита изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Кю Вент" АД срещу решение № 158/10 юни 2015 година на заместник-председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството и е потвърдено решение от 10 май 2014 година по опозицията вх. № 69-00-2985/21 декември 2012 година срещу регистрацията на марка с вх. № 121218 Q-VENT, словна, с което опозицията е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се обстоятелството, че становището въз основа на което е издадено оспореното решение на зам. -председателя на Патентно ведомство е постановено от състав на отдел "Спорове", различен от този, който е бил определен със заповед № 90/13 февруари 2015 година на председателя на Патентно ведомство. По тези съображения съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен правен извод за наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. От данните по делото безспорно се установява, че със заповед № 90 от 13 февруари 2015 година председателя на Патентното ведомство е назначил състав, състоящ се от двама държавни експерти и един старши експерт - юрист, които да изготвят становище за вземане на решение по жалба с вх. № ЖА-1283973 от 13 август 2014 година срещу решение от 10 май 2014 година по опозицията с вх. № 69-00-285/21 декември 2012 година срещу регистрация на марка с вх. № 121218 Q-VENT на основание чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО. За членове на състава са назначени: Е. Димитров – държавен експерт, В. Василева - държавен експерт и М. Илиева - старши експерт – юрист. Съставът от отдел "Спорове" е разгледал постъпилата жалба и е издал становище, с което е предложил на основание чл. 45, ал. 1 от ЗМГО жалбата да се отхвърли като неоснователна. Подписалите становището членове на състава са били: Е. Димитров – държавен експерт, А. Божилова - държавен експерт и М. Илиева - старши експерт – юрист. От данните по делото е видно още, че със заповед № 277/2.06.2015 година на председателя на Патентно ведомство е разрешено на В. Василева – началник отдел "Спорове" в отдел "Спорове" да ползва платен годишен отпуск в размер на 2 (два) за периода от 4.06.2015 година до 5.06.2015 година, включително. В заповедта изрично е посочено, че по време на отпуската Василева ще бъде замествана от А. Божилова, като последната е изразила съгласието си чрез подпис срещу името си. Именно това обстоятелство е било и причина, изготвеното до председателя на Патентно ведомство становище да бъде подписано от лице, което не е било поименно посочено в заповед № 90 от 13 февруари 2015 година на председателя на Патентното ведомство за определяне на състав. При тези данни изводът на първоинстнанционния съд, че това обстоятелство е довело до съществено нарушение на процедурата по издаване на оспорения в производството административен акт, настоящата касационна инстанция намира за неправилен. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМГО отделът по спорове разглежда жалби срещу решения на отдела по опозиции по чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 6, 9 и 10. В ал. 2 е регламентирано изискване съставите за разглеждане на жалбите да включват двама държавни експерти и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията - трима държавни експерти и двама юристи като съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство. В настоящия случай при издаването на становището това законово изискване е спазено. Безспорно е, че в случая не е издавана нарочна заповед от председателя на Патентно ведомство, с която по време на отпуската Василева да бъде замествана от друг член при подготовката на становището за вземане на решение по чл. 45, ал. 1 от ЗМГО. Липсата на такава нарочна заповед за замяна на единия експерт с друг обаче не е основание за отмяна на крайния административен акт. Това заменяне в настоящия случай е извършено именно със заповед № 277/2.06.2015 година на председателя на Патентно ведомство като вместо Василева становището е подписано от заместващата я съгласно заповедта А. Божилова, което по никакъв начин не се е отразило на изводите, изложени в крайния административен акт. Следва да бъде отбелязано, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което е съществено. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което, ако не е било допуснато, е могло да доведе административния орган до други изводи. Предвид изложеното, настоящата инстанция не споделя изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на издателя на акта. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай съдът се е ограничил единствено с констатацията, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото както се посочи в случая не е налице и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК спрямо посочени в него факти, послужили за издаването му. Предвид изложените съображения първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,