Решение № 5867 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2017 г.

Решение № 5867 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. В., гр. В., против решение № 45/28.06.2017 г., постановено по адм. д. № 37/2017 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. В. В. против заповед № РД-02-11-140/7.02.2017 г. на зам. кмета на О. В., с която на Викторов е разпоредено премахването на изпълнения от него незаконен строеж, пета категория, "склад" с размери в план 25.00 м./10.00 м. и височина 4.80 м. и 3.20 м. в ниската си част, изграден в ПИ с идентификатор 10971.511.128.1 по КК на гр. В.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прието, че оспорваната заповед, на заместник кмета на община В., е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност (при условията на упълномощаване) и в изискуемата форма, при спазени административно производствени правила, и материално правни предпоставки. Доказателствата по делото и по-конкретно данните от Констативен акт № 1/10.01.2017 г. за извършената проверка безспорно установяват наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилно е прието, че сградата, използвана за склад, е изградена през 2015 г. в съсобствен между жалбоподателя и "В. А. 98" АД (в ликвидация). Изложени са обосновани мотиви, че независимо, че е с метална конструкция - метални колони, трайно прикрепени към терена, със стени - термоизолационни панели и метален покрив, това "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В констативния протокол, който не е оспорен от жалбоподателя, е посочено, а и вещото лице установява, че за изграждането му не са били налице строителни книжа, в това число разрешение за строеж, по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и че строежът е от V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗУТ. Верни са изводите, че съществуващият преди това на същото място железен навес, който не е имал самостоятелно предназначение, е неотносим към спора, тъй като изграденият на негово място склад е съвсем нов и с различни размери. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на О. В. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева, доказани по своя размер с Договор за правна защита и съдействие от 7.02.2018 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав