Решение № 6770 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 598/2009 г.

Решение № 6770 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 598/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 690 от 11.11.2008 г., постановено по адм. д. № 1352/04 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отменил ДРА № 13/21.01.2002год., издаден от данъчен орган при ТДД-Силистра, в обжалваната му част, в която на жалбоподателя "Корект" - ЕООД - гр. Силистра, представлявано от управителя Светла Тонева Андреева, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 160 лв. по фактура № 440/20.10.1999 г., по доставки на ЕТ "Евро - Евлоги Костов" и е признал на дружеството право на данъчен кредит в посочения размер. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна и е осъдил Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Елица Еленова Еленова в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Корект" - ЕООД не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 13/21.01.2002 год., издаден от данъчен орган при ТДД - Силистра, в обжалваната му част, в която на жалбоподателя "Корект" - ЕООД - гр. Силистра, представлявано от управителя Светла Тонева Андреева, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 160 лв. по фактура № 440/20.10.1999год., по доставки на ЕТ "Евро - Евлоги Костов" и е признал на дружеството право на данъчен кредит в посочения размер. В отхвърлителната му част като необжалвано решението на Варненския окръжен съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. За да отмени ДРА по процесната фактура окръжният съд е приел, че от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че данъкът е начислен от доставчика при условията на чл. 61, ал. 3 от ЗДДС (отм.) и като основателна жалбата следва да бъде уважена в тази си част. Систематизирани, оплакванията на касатора против тази част от съдебното решение се свеждат до следното: 1. съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че съдът е възприел заключението на вещото лице, без да съобрази, че по делото не са представени писмените доказателства, върху които вещото лице е изградило изводите си; 2. неправилно приложение на материалния закон. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчика ЕТ "Евро - Евлоги Костов", при която е установено, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и в справката декларация, но не може да бъде установено начисляване на данъка в счетоводството на търговеца, тъй като последното е предадено с протокол на Окръжна следствена служба - гр. Плевен. Поради това данъчният орган е приел, че не е установено начисляване на данъка и отсъства условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че в тази част ДРА е опроверган със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Този негов извод е необоснован на фактите по делото и изграден при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. За да направи извод, че данъкът по процесната доставката е начислен, вещото лице е извършило проверка в Окръжна следствена служба - гр. Плевен, където според протокола от насрещната проверка се намира счетоводството на доставчика. По делото обаче липсват тези писмени доказателства, въз основа на които вещото лице е направило изводите си за начисляване на данъка. Въпреки указанията и дадената му възможност за ангажиране на доказателства в тази насока, жалбоподателят (сега ответник по касация) не е представил такива. Поради това приемайки единствено и само въз основа на заключението на вещото лице, че констатациите на ДРА в тази му част са оборени, окръжният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, и по-специална на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която го задължава да не възприема заключението, да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. От друга страна, по делото са налице данни, че на доставчикът е била извършена данъчна ревизия, в това число и за процесния период, приключила с издаването на ДРА № 281 от 18.09.2000 год., и с него не е признато право на данъчен кредит по предходни доставки, свързани с процесната, но същият не е представен като доказателство по делото и не може да бъде използван като източник на информация, свързана със спора. При така изложената фактическа обстановка следва да бъде прието, че констатациите на данъчния орган относно отсъствието на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) не са оборени, поради което като е приел друго, окръжният съд е приложил неправилно закона. Поради това решението му следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Корект" - ЕООД - гр. Силистра следва да бъде отхвърлена и в тази й част. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,