Решение № 12003 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, срещу решение 1901 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело 7695 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на А. С. Г. е отменено решение РЗМ 5800-1247/32-473531/12.07.2023 г. на Директора на ТД Митница - София при Агенция Митници, с което е определена нова митническа стойност на употребяван мотоциклет, марка Триумф, поставен под режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация (МД) MRN 20BG005808039789R0/29.08.2020 г. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че законосъобразно митническия орган е извършил последваящ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, за който законът не изисква проверката да се извърши по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, поради което съдът неправилно е приел че в случая е приложима проверка по т. 2 на чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Излага съображения, че е неправилен и извода на съда, че е нарушен реда за уведомяване на лицето за започналото административно производство, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че органът е обосновал основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност на мотоциклета, като правилно същата е изменена с оглед предоставена от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита, информация. Полученият отговор от американските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство, той представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. Според касатора в оспорения административен акт са изложени подробни мотиви за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, § 2 от МК и административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метод, предвиден с текста на чл. 74, § 3 от МКС. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за платена държавна такса за касационна инстанция. Представя списък на разноските (л. 42). В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Иска решението да бъде изменено в частта за разноските, като същите бъдат намалени, с оглед фактическата и правна сложност на спора и решение на СЕС от 25.01.2024 г. постановено по дело С-438/22, както и Определение 458 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. дело 1336/2023 г. Ответникът А. С. Г., чрез адв. Фердинандова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък (л. 47) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 640 лв. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било решение РЗМ 5800-1247/32-473531/12.07.2023 г. на Директора на ТД Митница - София, с което е определена нова митническа стойност на употребяван мотоциклет, марка Триумф, модел Рокет III, бр. места 2, първа регистрация 02.01.2014 г., цвят черен, работен обем 2294, куб. м., мощност 146 HPDIN, шаси SMTC02L41EJ651485, поставен под режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация (МД) MRN 20BG005808039789R0/29.08.2020 г. и са определени допълнително дължими суми за досъбиране, мито и ДДС, в общ размер от 3 491.85 лв., съответно: мито в размер на 770.26 лв. и ДДС 2 721.59 лв., ведно с дължимата лихва за забава. В хода на административното производство е установено, че: На 29.08.2020 г. в митническо бюро София - Изток по реда на чл. 172 от Регламент (ЕС) 952/2013 е приета МД MRN 20BG005808039789R0/29.08.2020 г. за митнически режим допускане за свободно обращение, с декларатор А. С. Г., на употребяван мотоциклет - употребяван, с декларирани в ЕД 5/15 Код на държавата на произход EU-Европейски съюз, с държава на изпращане Съединени американски щати (САЩ), в ЕД 4/11 Обща фактурна стойност - 750 USD, в ЕД 4/10 Валута - USD, при курс за митнически цели 1.68926, в ЕД 4/14 Цена на стоката - 750 USD, в ЕД 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура - 87115000, в ЕД 8/6 Статистическа стойност 1520.34 лв. и митническа стойност 1 520.34 лв., заплатени задължения - мито в размер на 91.22 лв. и ДДС в размер на 352.31 лв. При митническото оформяне са представени описаните в Е.Д. 2/3 - документи, сертификати и разрешения, допълнителни данни на митническа декларация, изискуеми, сьгласно чл. 163 от Регламент (ЕС) 952/2013, както следва: договор за покупко-продажба на мотоциклета от 20.05.2020 г., с продавач Walter A. Chacon, на стойност 750 USD; CERTIFICATE OF TITLE; търговска фактура 34130/2020 г., издадена от Atlantic Express за извършени транспортни разходи от Маями до Варна, на обща стойност 150 USD; търговска товарителница HBOL61154 и декларация за външен транзит на Общността Т1 MRN 20BG00200220216078. По МД MRN 20BG005808039789R0/29.08.2020 г., е посочен като износител У. А. Ч., US - САЩ, Миърс, Флорида, 18405 Айс Роуд FL 33967 (Walter A. Chacon, п. к. 33967, 18405., Ford Myers, FLORIDA, US), а като вносител - А. С. Г. гр. София, [жк], [адрес]. Извършен е анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, при което е осъществена последваща проверка на подадената МД по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. С писмо с peг. 32-258634/03.08.2022 г. на Централно митническо управление (ЦМУ), Агенция Митници, е предоставен отговор от американските митнически органи, и Electronic Export Information: ITN X20200713591881, XTN 201870280 - NAM3930873, съдържащ информация за стока 1 по митническа декларация MRN 20BG005808039789RO/29.08.2020 г., която е декларирана за износ от САЩ за България при посочена цена 8 500 USD. Като износител в кл.1а е посочен FLORIDA PRESTIGE COLLECTION 6681 46th AVENUE N, SAINT PETERSBURG, FL 33709, US, а получател на мотоциклета (кл. 4а) е KARTI DUM LTD HADJI DIMITAR, BDG. 35, SOFIA, BG. В МД MRN 20BG005808039789R0/29.08.2020 г. употребяваният мотоциклет, c шаси SMTC02L41EJ651485, е деклариран за допускане за свободно обращение с цена на стоката в ЕД 4/14 - 750 USD. Последното е породило съмнение, че декларираната митническа стойност не е реално платената цена на стоката, във връзка с което на основание чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ е извършена повторна проверка на митническата декларация, с която е допуснат за свободно обращение употребяваният мотоциклет. С писмо с peг. 32-388161 от 11.11.2022 г. са изискани допълнителни доказателства и информация от вносителя на основание чл. 188, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В посочения в писмото срок исканите документи и информация не са предоставени. Направен е извод, че от декларатора не са представени доказателства относно извършената покупко-продажба и не е ясно къде и как е извършена и от кого е закупен мотоциклетът, как и на кого е заплатена цената по сделката, нито договореният й размер. Изследвани са от органите по приходите методите за определяне на нова митническа стойност последователно, както са регламентирани в букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Митническият орган е приел, че в случая са неприложими методите по чл. 74, § 2, б. а б. г от Регламент (ЕС) 952/2013. Определена е нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата, тъй като митническото решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Административният съд е приел, че в административното производство са допуснати процесуални нарушения, които са от категорията на съществените, тъй като са ограничили достъпа до участие в производството на задълженото лице. Съдът е приел, че редът за уведомяване на Грудов за започналото административно производство по издаване на процесния акт, с който са му определени публични задължения, е незаконосъобразен и това е опорочило цялото производство пред органа, като в резултат е довело до незаконосъобразността на самия акт. Направен е извод, че е нарушен чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, съгласно който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според съда не е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Съдът е посочил, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение (в този смисъл Решение от 13 март 2014 г., Г. Транс Лоджистик, по обединени дела С - 29/13 и С - 30/13, Е11: С: 2014: 140, т. 49). В случая обсъдените изисквания не са спазени. Съобщение по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 не е надлежно връчено на вносителя и той не е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. Решаващият съд, от една страна, е приел, че не е приложен правилният метод за определяне на митническата стойност на процесната стока, тъй като не се споделя твърдението, че предвид характеристиката на стоката на употребявана не може да бъде съпоставена с друга такава. Такава пречка не е установена в закона. Според съда обстоятелството, че стоката е употребявана и е с повредена трансмисия, не препятства съпоставянето й с друга такава от същия вид и със същата или сходна повреда. АССГ е посочил, че съгласно регламентиранията в чл. 74, § 2, б. б се търси сходство на стоките поради подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение, по-специално качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В този случай сравняваните стоки не са еднакви във всяко отношение, обратното би ги характеризирало като идентични, а не сходни. Според съда не съответства на логиката твърдението на органа, че поради различната степен на повреда на отделните стоки от един и същ вид и със сходни характеристики, сходство между тях е изключено по принцип. Направен е извод, че изложените от органа мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Липсват данни по делото, че е изследвано сходство на процесната стока с други от същия вид и с посочената в митническата декларация повреда, поради което се налага извод, че не е била събирана такава информация с аргумент, че такова сходство е изначално недопустимо. От друга страна, проверката в системата МИС-IIIA не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Административния съд е направил извод, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. На второ място, според решаващия състав дори да се приеме за приложим в случая алтернативният способ по член 74, § 3 от МКС, то не става ясно на базата на какви данни е определена конкретната митническата стойност на мотоциклета, съответно произтичащите от нея задължения за мито и ДДС, предвид това че в мотивите на акта се сочи, че липсват данни относно договорената продажна цена и платената такава от декларатора. Изложени са съображения, че сочената в оспорвания акт сума, която се твърди да е декларирана от износителя по процесния внос, е индиция, която е послужила за откриване на производството по последващ контрол на вноса, но не е доказателство за продажната цена на стоката предвид липсата на събрани първични документи, които доказват това. Представените от износителя данни с Electronic Export Information, относно подлежащата на износ стока удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Според съда митническият орган е определил стойността на процесната стока въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, което е необходим подход на основание чл. 144, § 2, б. в и б. ж от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне, както и да бъде произволно определена. Според съда по делото липсват данни, че митническите органи са изследвали наличието на други внесени стоки със същия ТАРИК код, с които да бъде съпоставена процесната, с оглед определяне на митническата й стойност. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС и при липсата на съпоставими данни за извършен внос на територията на ЕС, митническите органи са могли да ползват включително експертни знания за определяне на разумна, доближаваща се до действително платената цена. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд - например решение 3186 от 15.03.2024 г., в мотивите на което е посочено, че в случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на леките автомобили), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди и това личи от изложеното в оспореното решение относно извършен последващ контрол), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките).. По изложените съображения, административният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТД Митница София е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което го е отменил и е присъдил разноски по делото на А. С. Г. в размер на 750 лв. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че правото на защита на задълженото лице не е било нарушено. Настоящият състав напълно споделя мотивите на АССГ в тази насока, поради което препраща към тях и не следва да ги повтаря. Административният съд правилно е приел, че в административното производство са допуснати процесуални нарушения, които са от категорията на съществените, тъй като са ограничили достъпа до участие в производството на задълженото лице. АССГ законосъобразно е счел, че редът за уведомяване на Грудов за започналото административно производство по издаване на процесния акт, е незаконосъобразен, което е опорочило цялото производство пред органа. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесните вносове. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В конкретния случай митническата администрация не се е справила с доказателствената тежест във връзка с възникналите съмнения относно декларираната договорна стойност. Това е така, тъй като представените от митническите власти на САЩ документи не могат да бъдат обвързани с А. С. Г.. Лицето не е посочено в представената електронна информация за износ, нито като получател, нито като страна по покупката, респективно посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от него. В случая няма и представени договори или фактури, както и липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната стойност, съгласно представената информация от митническите власти на САЩ. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им, която в случая се устаноявява от събраните по делото доказателства. Правилни са изводите на съда и че органът следваше да изложи мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. С оглед изхода на спора на задълженото лице правилно са присъдени разноски по делото в размер на 750 лв., представляващи 740 лв. заплатен адвокатски хонорар и 10 лв. платена държавна такса. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 640 лв., съгласно представен списък и доказателства за плащане на адвокатски хонорар в този размер. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по спора възлиза на 3 491.85 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер е 649.19 лв. В случая претендирания хонорар е под минималния размер. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,