Решение № 14517 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2019 г.

Решение № 14517 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Андреева от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1942 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6362/2017 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на С. Андреев, Л. Живачки, Д. Найденова, С. Найденов, Р. Павлова и М. Петрова срещу заповед № СОА17-РД40-53/03.05.2017 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на техен имот на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 21 ЗОС. Молителката твърди, че за нея е налице правен интерес от отмяната, тъй като е съсобственик в отчуждения имот в условията на съпружеска имуществена общност, което я прави необходим другар в процеса по смисъла на чл. 216 ГПК и е следвало да участва в съдебно-административното производство. Ответниците - С. Андреев, Л. Живачки С. Найденов, Р. Павлова и М. Петрова, в писмен отговор изразяват становище за основателност на молбата за отмяна. Ответникът – кметът на Столична община не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Искането е за отмяна на влязло в сила решение с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК. В молбата се поддържа, че С. Андреева има качеството на заинтересована страна по делото като съсобственик в ПИ с идентификатор 68134.208.1884, попадащ в УПИ III - за автостопанство, трасе и депо на метрополитен", кв. 2, м. Славия, подлежащ на отчуждаване във връзка с реализацията на обект: "Разширение на метрото на град София, Трета метролиния, втори етап и депо на метрополитена". Излага съображения, че като съпруга на С. Андреев въз основа на договор за продажба на наследство от 29.07.2015 г. и нотариален акт № 141/2016 г. притежава в режим на съпружеска имуществена общност 10 % идеални части от недвижимия имот, предмет на заповед № СОА17-РД40-53/03.05.2017 г. на кмета на Столична община, с която този имот се отчуждава и се определя размера на паричното обезщетение за него. В образуваното адм. дело № 6362/2017 г. на Административен съд София - град като страни са конституирани жалбоподателите в качеството им на собственици на отчуждавания имот и издателят на акта като ответник. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. На посоченото основание отмяна може да иска лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на адресатите на заповедта - С. Андреев, Л. Живачки, С. Найденов, Р. Павлова и М. Петрова. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая с решението, чиято отмяна се иска, не е отменен или изменен оспорения административен акт, поради което то има сила само за страните по делото и няма обвързваща сила по отношение на С. Андреева. Същата не е била страна в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, като съдът не е бил длъжен да я конституира. Искателката не е адресат на заповедта. В конкретния случай адресатите са упражнили правото си на оспорване по съдебен ред, а обстоятелството, че идеална част от имота, предмет на отчуждаването, е съпружеска имуществена общност не я прави заинтересована страна като съпруга на жалбоподателя С. Андреев. Страни в съдебното производство по чл. 27 ЗОС са оспорващите - собственици на отчуждавания имот и административният орган, издател на заповедта. Извън тях съгласно чл. 27, ал. 4 ЗОС се призовава и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато е различен от общината. След като решението, с което се отхвърля оспорването, има сила само за страните по делото, то няма сила за заинтересованите от акта лица, чиито законни права и интереси са засегнати, поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246 АПК. Тъй като молителката не е била страна в процеса, тя на собствено основание може да обжалва административния акт, без да й се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Ето защо, решението, чиято отмяна се претендира, няма сила по отношение на С. Андреева, поради това искането по чл. 246, ал. 1 АПК е неоснователно и подлежи на отхвърляне. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение