Решение № 6636 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение21.06.2023 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 215/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 193/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ Заара- Я. Иванов , гр. Стара Загора, представляван от Я. Иванов, чрез адв. Г. Гълъбова, съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис І 96, ет.1, ап.3, срещу Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2020.
ОСЪЖДА ЕТ Заара - Я. Иванов , гр. Стара Загора, представляван от Я. Иванов, чрез адв. Г. Гълъбова, съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис І 96, ет.1, ап.3 да заплати на Министерство на земеделието сумата от 100.00/сто/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Заара- Я. Иванов , гр.Стара Загора, представляван от Я. Иванов, чрез адв. Г. Гълъбова, съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис І 96, ет.1, ап.3, против Решение 215/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 193/2021 г. по описа на Административен съд/АС/ Стара Загора. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му на Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. са останали парцели и части от парцели с номера 14951-1513-1-2 и 14951-1515-2-1, находящи се в землището на с. Главан, област Стара Загора. Касаторът твърди, че незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства е потвърдена заповедта на министъра в тази й част, тъй като слоят на допустимите площи е изготвен след 05.06.2020 г, а орто - фотокартата е актуализира въз основа на снимки от 03.07.2020 г. и от 29.08.2020 г. , т.е. след подаване на заявлението му. Твърди се, че ЕТ поддържа процесните парцели по същия начин - като постоянни и временни пасища, още от стопанската 2015 г. - 2016 г., като едва през 2020 г. е било прието, че същите са недопустими. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендират се разноски. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от адв. Гълъбова, с която поддържа касацинонната жалба и моли съдът да присъди разноски по представен списък на същите. Ответникът по касационна жалба - Министърът на земеделието депозира писмен отговор по същата. Претендира се юриск. възнаграждение. В с. з. ответникът се представлява от процесуалния представител Филипов, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба за допустима, като подадена в срок от страна в производството. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С Решение 215/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 193/2021 г. по описа на АС Стара Загора е отменена Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2020 г., са останали част от 1,88 ха от парцел с 14951-1513-1-2, целият от 323,92 ха и 0,70 ха от парцел 14951-1513-2-1, находящи се в землището на с. Главан, обл. Стара Загора, върната е преписката за ново произнасяне на административния орган в тази част и е отхвърлена жалбата на ЕТ в останалата част. Съдебното решение е обжалвано в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ. Решението в частта, с която е отменена горецитираната заповед не е предмет на касационен контрол, поради което съдебното решение е влязло в сила като необжалвано. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, надлежно мотивирана, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, в които са описани подробно всеки от заявените за подпомагане парцели, като е направена съпоставка между декларираните и установени площи, както и описание на площите, изключени от допустимия слой. От всички събрани по делото доказателства, решаващият съд е обосновал извод, че част от 1,88 ха от парцел с 14951-1513-1-2, целият от 323,92 ха, е допустима. В останалата си част този парцел е недопустим, поради неспазване на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба 2/26.03.2018 г.- нарушени терени- кариери, открити рудници и табани, сметища и хвостохранилища. Този парцел /с изключение на 1,88 ха/ представлява терен, в който не се извършва земеделска дейност. По отношение на парцел с 14951-1515-2-1 с площ от 0,70 ха, определен като изцяло недопустим от адм. орган, съдът е приел, че същият е допустим, тъй като представлява площи в процес на рекултивация. Заключението си вещото лице е изготвило на база на сателитни снимки от 30.07.2020 г. Установено е, че за предходните кампании - 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по заявленията на жалбоподателя са били извършвани проверки на място от Техническия инспекторат на РА по чл.37, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП. Обект на тези проверки не са били процесните парцели. Съгласно представена от МЗ информация за слой ПДП за предходната 2019 г. въпросната заявена площ от парцел с 14951-1513-1-2 е била в слоя ПДП, с НТП- пасища, мери и ливади, но след извършените по препоръка на ЕК одитни проверки е установено, че площите в този парцел не отговарят на изискванията за допустимост по Наредба 2/2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предмет на контрол в производството пред АС - Стара Загора е Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" и специализиран слой Физически блокове за кампания 2020 г., в частта, касаеща декларираните от ЕТ площи за подпомагане. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза/основна и допълнителна/, АС Стара Загора е приел за установено, че земеделският стопанин с УРН [номер] е заявила парцел за подпомагане за стопанската 2020/2021 г. по схеми и мерки за директни плащания за конкретните парцели със съответните им идентификационни номера. Жалбоподателят е възразил по отношение на 37 парцела, които са останали извън проекта на специализирания слой ПДП за кампания 2020 г., одобрен със Заповед РД 09-1023/15.12.2020 г. на Министъра на ЗХГ, сред които парцели бил и спорния такъв с 14951-1513-1-2 с площ от 323,92 ха в землището на с. Главан. По отношение на 33 от парцелите, за които е подадено възражение, същото не е било уважено от адм. орган, включително и по отношение на спорния парцел от 323, 92 ха. Не се спори, че специализирани теренни проверки за кампания 2020 г. не са били извършвани по отношение на заявените процесни парцели. Със Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието храните и горите е одобрен окончателният слой "Площи допустими за подпомагане", като заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 20 от 29.03.2021 г. В таблица с подробни данни са описани спорните парцели (предмет на касационна проверка), които са останали извън одобрения окончателен слой, като причина за изключването им е, че същите са недопустими за подпомагане на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба 2 от 26.03.2018 г.- нарушени терени, /по предназначение територии за добив на полезни изкопаеми/, както и защото площите били без видими следи от земеделска дейност/неподдържани, с нежелана растителност, храсти/. Правилно съдът е кредитирал заключенията по основната и допълнителната СТЕ, които са изготвени въз основа на дешифриране н/компютърно разчитане/ на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно заснемане от 03.07.2007 г. и сателитно от 28 и 29.08.2020 г., които отразяват реалното състояние и ползване на площите, съответно- техния НТП. Фактическите и правни изводи на административният съд са изключително точно и подробно аргументирани, а оплакванията в касационната жалба на ЕТ са неоснователни. След като е разгледал констатациите за всеки един от парцелите поотделно, съдът правилно е приел, че процесният парцел с номер 14951-1513-1-2/целият с площ от 323,92 ха/, с изключение на 1,88 ха, е недопустим за подпомагане поради състоянието, в което е констатирано, че се намира при заснемането, като за същия не са спазени изискванията на Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Фактическите констатации и изводи на административния орган в потвърдената част от съдебното решение за недопустими за подпомагане площи са резултат от извършените административни проверки и са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Констатациите на административния орган се основават на приложения снимков материал за съответната година на подпомагане, които са достатъчни са установяване, че процесните площи следва да бъдат изключени от подпомагане. След като площите са неподдържани, без видими следи от обработка, правилно се определени като недопустими за подпомагане и това е основание за изключването им от допустимия слой. Заключението на съдебно-техническата експертиза също не опровергава данните в СИЗП. Основанието за допустимост на парцелите е посочено в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба 2/2016 площите, допустими за подпомагане се поддържат в състояние, годно за производство и трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9. Неоснователен е основният довод в касационната жалба, че за предходните три кампании спорните парцели са били допустими, тъй като са били извършвани теренни проверки. Както беше установено по - горе, специализирани теренни проверки по отношение на тези конкретни парцели не са били извършвани. Следва да се подчертае, че съгласно чл.11, ал.1 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интергрирана система аз администриране и контрол, за създаване и обновяване на ЦОФК се използват: 1. ортогонални самолетни и/или сателитни изображения с пространствена разделителна способност не по-малка от 0,5 м и 2. заснети след 1 юни на календарната година. В конкретния случай самолетното заснемане е извършено на 03.07.2020 г., а сателитното заснемане - на 28 и 29.08.2020 г. Съгласно чл.15,ал.2 от Наредба 105/2006 г. /Изм. ДВ, бр. 24/2018 г./ цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно Заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП. От анализа на тези разпоредби следва изводът, че не е задължително специализирани теренни проверки, както и проверки на място да бъдат извършвани за изготвяне на слоя ПДП. При определяне на актуалното състояние на площите приоритет имат снимките от самолетното и сателитното заснемане, които в случая са направени през юли и август 2020 г. При така установените от първата инстанция факти и на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че АС - Стара Загора е приложил правилно закона. При установяване на фактическата обстановка по спора не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. При тази фактическа обстановка първата инстанция е приложила правилно материалния закон и частично е отменила заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите относно площи, които неправилно са определени като недопустими за подпомагане. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди юриск. възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредба та за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение