Решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г.

Решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Б., [населено място], и [фирма], [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. И., срещу въззивно решение № VI - 144 от 16.12.2014 г. по гр. д. № 1399/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което след частична отмяна касаторите са осъдени да заплатят солидарно на В. Н. С. сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от разпространени в публичното пространство позорни твърдения за ищеца, определящи го като слуга на олигархията, поддържащ тесни връзки с антисемити, терористи и расисти чрез излъченото по телевизия "Скат" на 01.09.2013 г., от 20 ч., предаване "От упор" с водещ Д. К. Б. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е народен представител и лидер на парламентарно представена партия, както и че ответникът Д. К. Б. е бил в трудови правоотношения с ответника [фирма] и е заемал длъжността "журналист". По предвидения в ЗРТ ред по делото е представено официално копие на излъченото на 01.09.2013 г., в 20 ч., по телевизия "Скат" предаване "От упор". Приета по делото е и СТЕ, която възпроизвежда на хартиен носител предаването и от която се установява, че водещ е бил Д. Б. и гост Г. К., а темата на предаването е била "Слуга на олигархията", като този надпис е бил изписан в лента под кадър на фона на излъчен видеозапис с изказване на ищеца В. С. в парламента. Ответникът Д. Б. е казал по време на предаването следните думи и изрази, а именно: "...слугата е изпълнявал строго нарежданията, които му е давала олигархията.", "...слугата на олигархията...", "...слугите също трябва да бъдат възнаградени", "но естествено те са възнаградени с трохи и с налагане на чадър, за да могат да безчинстват", като от контекста на цялото предаване и на конкретните части от него, в които са изречени тези изрази - с колаж с лика на ищеца, може да се направи безспорният извод, че същите са насочени и с тях е характеризирана именно личността му. По време на предаването е показана снимка на В. С. от участието му в Международна конференция в [населено място] през 2002 г., като водещият Д. Б. изрично е заявил: "На тази снимка В. С. се е снимал с лидера на "Ку-клукс-клан" Д. Д. и с още една емблематична фигура и това е А. Р.... известен с това, че има сериозни връзки с "Ал К.". И нашия симпатяга В. С. го виждате. Другите са, така, една група антисемити. И той се е снимал с тези хора." Ответникът Д. Б. по този начин е изложил факти без да ги подложи на проверка за истинност. Липсват доказателства, че на показаните снимки ищецът се е снимал с лидери на терористични и антисемитски организации, като изричайки тези думи в предаването "От упор" ответникът Д. Б. е направил внушения, дал е оценки за ищеца, които са го обидили. Изречени са неблагоприятни факти за политик - председател на парламентарно представена партия и председател на парламентарна комисия към НС /към момента на излъчване на предаването/. Използваните изрази "слуга на олигархията" и "слугата изпълнява строго нарежданията на олигархията", "този слуга" представляват обиди. В контекста, в който са изречени тези думи и предвид значението на думата "олигарх" и "слуга" се прави едно внушение, че политическата кариера на ищеца е стартирала с подкрепата на хората, чиято снимка се показва, като водещият на няколко пъти внушава, че ищецът е изпълнявал техните поръчки. Ето защо има преминаване границата на свободата на словото, прокламирано в Конституцията, както и неправомерно навлизане в чужда правна сфера. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд не е разграничил изложените факти и направените съждения в телевизионното предаване. Журналистите имат право да съобщават факти, да дават политически оценки и да изразяват мнения. Не е съобразен и критерият по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Ответникът по жалбата В. Н. С., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 803 от 22.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № VI - 144 от 16.12.2014 г. по гр. д. № 1399/2014 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга, както и дали негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, представляват противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт. Прието е, че тези въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС - представените с касационната жалба решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. дело № 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр. дело № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според посочените решения на ВКС когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл. 39, ал. 2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Ако те са верни не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, има отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация. По повдигнатите въпроси относно свободата на изразяване на мнение по чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи има значителна по обем практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Тя се отнася и до чувствителните етични и морални въпроси, които се поставят на границата на правата на личността и свободата на словото. Според ЕСПЧ без възможно най-широките граници на свободата на изразяване на гражданско мнение, т. е изявление, което е тясно свързано с определен обществен интерес, биха били изложени на риск самите основи на демокрацията. Ролята на средствата за масова информация е изключително важна за динамичния политически процес. Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като излагат действията или бездействията на управляващите на обществен контрол и подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Те са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. По тези причини допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки. Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес трябва да се преценява стриктно. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация. Медиите не трябва да злоупотребяват със свободата си на слово и да отправят неоснователни нападки към публични личности, защото носят отговорност при доказана злонамереност. Свободата на словото по отношение на тях обаче може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това естествено не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че в излъченото по телевизия "Скат" на 01.09.2013 г., от 20 ч., предаване "От упор", с водещ Д. К. Б., който е бил в трудови правоотношения с ответника [фирма] и е заемал длъжността "журналист", са направени оценъчните съждения като журналистът е изразил мнения и е направил коментари за ищеца В. Н. С. като за слуга на олигархията. Последният е политик. Към момента на излъчването на предаването е бил председател на парламентарно представена партия и председател на парламентарна комисия към Народното събрание. Тези коментари са направени във връзка с проведения избор на правителство на Република България в Народното събрание и общоизвестните факти относно приноса на ищеца като политик в този избор. Неправилен е обаче изводът, че тези изрази са обидни. Както беше посочено по-горе допустимите граници за критика на политици в сравнение с частните лица са много по-широки. Безспорно отношенията между политиците от различни партии, представени в парламента, попадат в сферата на обществения интерес предвид първостепенната роля на политическите партии относно плурализма в обществото и ефективното функциониране на демокрацията. Излъчването на телевизионно предаване относно начина на взаимодействие на политическите партии в Народното събрание на Република България е в интерес на обществото, а по-широките граници на свободата на изразяване на гражданско мнение включват и възможност за хиперболизиране и провокативност на употребените оценъчни съждения, след като същите имат в случая достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Правилно въззивният съд е приел за установено по делото, че по време на същото телевизионно предаване е показана снимка на В. С. от участието му в Международна конференция в [населено място] през 2002 г. със съпровождащ коментар от водещия Д. Б., че сред останалите лица на снимката има представители на "Ку-клукс-клан", "Ал К. " и антисемитски организации, както и че ищецът е тясно свързан с тях. Само по себе си показването на вече публикувана снимка на лице, заемащо публична позиция, направена на обществено или частно събитие, не е противоправно деяние. По делото обаче не е доказана истинността на направените фактически твърдения, че сред лицата на снимката има представители на "Ку-клукс-клан", "Ал К. " и антисемитски организации. С оценъчните съждения на журналиста пък ищецът е определен като човек, който има тесни връзки с такива лица и чиято политическа кариера започва от тази емблематична среща с тях в М. В коментара се съдържа и недвусмислена оценка, че и самият ищец е расист, терорист и антисемит. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация. Тези оценъчни съждения не са подкрепени от никакви факти и с тях се прехвърлят границите на свободното журналистическо изразяване на мнение, което се отнася до обществен интерес. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на слово, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение на ответниците по иска, което е в причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени от показанията на свидетелите по делото. При тази безспорно установена фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касаторите. Според показанията на свидетелите ищецът е бил ядосан и разстроен от лъжите и клеветите в цялото телевизионно предаване, но предмет на настоящото дело са само посочените по-горе оскърбителни лични нападки, които следва да бъдат обезщетени. Ищецът е бил афектиран и разстроен от телевизионното предаване, но няма настъпили трайни увреждания на здравословното му състояние. Съобразно изложеното неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Естеството на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност не могат да обосноват извод за обезщетение в размер на 10 000 лв. В случая следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 2 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените тревоги и притеснения. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и присъждане на деловодни разноски. Искът трябва да се отхвърли за сумата 8 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от [фирма] за касационната инстанция не е основателно. Това е така, защото то е 1 000 лв., а минималният размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата е 830 лв. Заплатеното възнаграждение за касационната инстанция е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно изхода на спора и съразмерно с уважените и отхвърлените части на исковете на касаторите следва да бъдат присъдени деловодни разноски за трите инстанции както следва: на Д. К. Б. - 65.56 лв. и на [фирма] - 2185.51 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.