Решение № 4571 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2014 г.

Решение № 4571 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Милев Дитрих и Общински съвет Варна против решение по адм. д. № 638/2013 г. по описа на Административен съд-Варна. Касационният жалбоподател Веселин Милев Дитрих, гр. Варна, е недоволен от решението на съда в отхвърлителната му част относно чл. 67, т. 3 и т. 4, подточка б."а" от Приложение № 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на община Варна (Наредбата) и т. 10.3 от Приложение № 2 на същата наредба. Навежда като касационни основания съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност Твърди, че всичко, което се отнася до чл. 67, т. 3 от Наредбата е относимо за т. 4 и т. 10.3 от Наредбата, защото са нарушени изискванията на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ и чл. 170 от АПК. Твърди, че няма никакво значение кога са приети или изменени тези разпоредби, съдът дължи произнасяне относно тяхната законосъобразност, като е отказал да прецени незаконосъобразността на тези подзаконови разпоредби с мотив, че те не били приети с решение на ОбС на 4 и 5.07.2012 г., съдът е постановил неправилно решение и грубо е нарушил чл. 187, ал. 1 от АПК. Услугата, за която е определена цена от чл. 10.3 не се предоставя от други организации, а изводът на съда в обратен смисъл и заключението, че тази цена следва да е пазарна е необоснован и незаконосъобразен. Във фактите на съда има противоречие, липсват мотиви, решението не съответства на обстоятелствата по делото. Посочва, че е глобен от съда, но няма искане. Касационният жалбоподател Общински съвет Варна е недоволен от отменителната част на решението относно чл. 67, т. 4, подточки "б" от Приложение № 1 към Наредбата, тъй като е материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при определяне на таксата за услугата "незаверени копия на документи от "архив" съдът се е съобразил с принципите на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ предвид материално-техническите и административни разходи. Навежда довод за разместена доказателствена тежест, по същество касационно основание поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като жалбоподателят твърди, че таксите не са разумно и пропорционално определени, съдът е следвало да назначи и изслуша съдебна експертиза. При спазване на служебните си задължения съдът е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства в тази насока или да постанови събирането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни в съдебното производство, намира същите за допустими. По същество е основателна касационната жалба на Веселин Милев Дитрих, а е неоснователна касационната жалба на общинския съвет. Първоинстанционното съдебното производство е образувана по жалбата на Веселин Милев Дитрих, гр. Варна, по реда на чл. 185 и сл. от АПК против: 1) чл. 67, т. 3 уреждащ размер и срокове на такси за административни услуги от Приложение № 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, относно размер и срокове на услугата (уточнение на л. 148 от делото). 2) чл. 67, т. 4 подточка "а" и "б" от Приложение 1 от Наредбата, с оплаквания относно сроковете за извършване на тези услуги и размера на таксите, които следва да се заплащат на Община Варна за извършването им, всичките приети с решение № 491-9 от Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Варна проведено на 04 и 05.07.2012 г . и 3) против т. 10.3 (бланка цена 0.60 лв) от Приложение № 2 от Наредбата, приета с решение № 491-9-1 от Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Варна проведено на 04 и 05.07.2012 г. С решение № 1034/29.04.2014 г. по адм. д. № 638/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, първоинстанционният съд е постановил следния резултат: 1) отменил чл. 67, т. 4 подточка "б" от Приложение № 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Варна (такса за незаверени копия от документация, съхранявана в архив: формат А4, едностранно и двустранно и формат А3 едностранно и двустранно ), прието с решение № 491-9 по Протокол № 9/04,05.07.2012 г. на Общински съвет - Варна като незаконосъобразна и 2) отхвърлил жалбата против чл. 67, т. 3 (такси за издаване на удостоверения по искане за липса или наличие в "Архив" на търсени документи според вида на услугата обикновена, бърза и експресна услуги) и чл. 67, т. 4 подточка "а" (заверка на копие от протокол, заповед, кореспонденция и друга документация съхранявана в "Архив" според вида на услугата според вида на услугата обикновена, бърза и експресна услуги) от Приложение 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна и против т. 10.3 от Приложение 2 на същата наредба . По жалбата на Общински съвет Варна За да отмени като материално незаконосъобразна чл. 67, т. 4 подточка "б" (такса за незаверени копия от документация, съхранявана в архив: формат А4, едностранно и двустранно и формат А3 едностранно и двустранно) от Приложение № 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Варна, прието с решение № 491-9 по Протокол № 9/04,05.07.2012 г. на Общински съвет - Варна като незаконосъобразна, съдът е приел, че са спазени административнопроизводствените правила по нейното приемане, но е нарушен чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, защото не е доказано от общинския съвет, чиято е доказателствената тежест, че таксата е определена въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Не са представени доказателства и за спазване на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, регламентиращ принципите, които общинския съвет следва да спазва при определяне на размера на таксите, а именно: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси, допълнени в чл. 4 от НОАМТЦУ на територията на Община Варна с изисквания за ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услугите и насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги. Оплакванията на общинския съвет са неоснователни. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда при постановяване на решението в тази част, защото съдът не е нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест. С определение № 851/28.02.2014 г. по адм. д. № 638/2013 г. по описа на АС-Варна (л. 143 от делото) са дадени конкретни указания до издателя на приложенията към наредбата да ангажира доказателства за спазване на чл. 7 от ЗМДТ при определяне на размера на оспорените такси. Общинският съвет е представляван в съдебното производство от адвокат Петър Стамов, поради което указанието на съда е разбираемо за процесуалния представител. Неизпълнението на определението на съда и липсата на доказателства, които да обосноват размера на таксите в смисъла на чл. 7 от ЗМДТ за икономическа обоснованост, има за последица постановяване на отменителното в тази част решение, което е правилно и в тази част следва да се остави в сила. По жалбата на Веселин Милев Дитрих, гр. Варна. За да отхвърли жалбата му в останалата й част, първоинстанционният съд е приел, че с Решение № 491 -9 и Решение № 491-9-1/4,05.07.2012 г. на ОбС Варна не са изменени таксите по вид и размер по чл. 67, т. 3 (таксите, които гражданите следва да заплащат за издаване на удостоверение за липса или наличие в "архив" на търсените от заинтересованите лица документи), по чл. 67, т. 4, подточка "а" (заверка на копие от протокол, заповед, кореспонденция и друга документация съхранявана в "Архив" според вида на услугата според вида на услугата обикновена, бърза и експресна услуги) от Приложение № 1 и по т. 10.3 от Приложение 2, поради което приел, че материалната им законосъобразност и съответствие с чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ не следва да се преценяват към момента на вземане на посочените по-горе решения на 4.07 и 5.07.2012 г. Посочил, че принципно услугата по т. 10.3 от Приложение № 2 може да се предоставя и от други организации, което е разрешено с чл. 81, ал. 3 от Наредбата и поради това цената е допустимо да е пазарна, т. е. да се осъществяват приходи, а формирането на цена според вида на услугите, определени като такива в чл. 82 от Наредбата, налагат извод за неоснователност на жалбата. Няма изложени мотиви дали са спазени административнопроизводствените правила по приемане на посочените разпоредби с решенията на общинския съвет от 04 и 05.07. 2012 г. Решението в тази част е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предмет на оспорване по реда на чл. 185 и сл. от АПК може да бъде една, няколко разпоредби от нормативен административен акт или целия нормативен административен акт. Тъй като оспорването може да се извърши без ограничение във времето, за да разреши правилно спора, съдът трябва да изследва спазването на административнопроизводствените правила към момента на приемане на съответната разпоредба и съответствието на тази разпоредба с нормативен акт от по-висока степен към момента на приключване на устните състезания . С посочените по-горе решение № 491-9 и решение № 491-9-1 от Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Варна проведено на 04 и 05.07.2012 г. общинският съвет е отменил Приложение № 1 и Приложение № 2 към наредбата и едновременно с това приел Приложение 1 и Приложение 2 към същата наредба. От приложената административна преписка е видно, че общинският съвет след отмяна на действащите дотогава приложения е приел като нови двете цитирани приложения, в които действително по-голямата част от определените като вид и размери такси фактически възпроизвеждат разпоредби действали дотогава. Посочените по-горе три такси като вид и размер попадат в тази група. Цялото административно производство е проведено с цел изменение и допълнение на разпоредбите към Приложения № 1 и 2 към Наредбата, което е видно от мотивите към решението на ПК "Финанси и бюджет"- л. 97, обявлението по чл. 77 от АПК от 7.05.2912 г. -л. 102, предложение на кмета на общината- л. 93 и л. 276 от делото. Тъй като на л. 93 има мотиви към предложението за изменение на чл. 67, т. 4, подточка "б" (такса за незаверени копия от документация, съхранявана в архив: формат А4, едностранно и двустранно и формат А3 едностранно и двустранно), съдът обосновано приема, че за тази разпоредба административнопроизводствените правила са спазени. Но от съдържанието на предложението на ПК "Финанси и бюджет"- л. 97, обявлението и предложението на кмета на общината е видно, че на общинския съвет не е предложено изменение на Приложения 1 и 2, а изцяло тяхната отмяна и приемане на нови две приложения. В съответствие с така направеното предложение и видно от диспозитива на решение № 491-9 и решение № 491-9-1 от Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Варна проведено на 04 и 05.07.2012 г., общинският съвет е отменил изцяло и двете приложения и в същото заседание е приел нови две приложения № 1 и № 2. За правилното решаване на спора е без значение обстоятелството, че приетите разпоредби на двете приложения отчасти възпроизвеждат действали дотогава разпоредби. Това не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила за непроведена процедура по чл. 70-72 вр. 79 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА относно приетите на 4. и 5.07.2012 г. разпоредби на чл. 67, т. 3, чл. 67, т. 4, подточка "б" от Приложение № 1 и т. 10.3 от Приложение № 2. Няма никакви мотиви нито на административния орган, нито на негови помощни органи, за приемане на трите разпоредби, жалбата срещу които е отхвърлена като неоснователна. По отношение на т. 10.3 от Приложение № 2 липсата на изложени съображения има за последица и невъзможност за съда при осъществяване на проверката за законосъобразност да определи дали "0.60 лв. за бланка" представлява такса за административна услуга или цена на услуга, което е от значение при осъществяване на съдебната проверка. Защото таксите, които общинският съвет приема по чл. 7 от ЗМДТ трябва да отговарят на изискването за икономическа обоснованост, докато за цените такова законово изискване няма. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 196 от АПК. Съдът в производство по чл. 185 от АПК дължи проверка на спазване на процесуалните правила при приемане на оспорените и действащи разпоредби, независимо от това колко отдалечено е това във времето спрямо момента на сезиране на съда. Затова принципно неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като на заседанията на 04.07 и 5.07.2012 г. оспорените разпоредби по смисъл не са нови като съдържание, не следвало да проверява спазването на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Случаят обаче дори не е такъв, защото именно на тези заседания са приети като нови двете приложения към Наредбата. Относно материалната незаконосъобразност на разпоредбите по чл. 67, т. 3 и т. 4, подточка "а" от Приложение № 1 важат същите правни изводи изложени тяхната относно чл. 67, т. 4 подточка "б" от Приложение № 1. С определение № 851/28.02.2014 г. по адм. д. № 638/2013 г. по описа на АС-Варна (л. 143 от делото) са дадени конкретни указания до общинския съвет да ангажира доказателства за спазването на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ относно всичките оспорени разпоредби, които не са изпълнени. При липсата на доказателства, които да установят икономическа обоснованост на размера на таксите решенията на общинския съвет в оспорената част е следвало да бъдат отменени като материално незаконосъобразни, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК вр. с чл. 196 от АПК. Предвид изложеното жалбата на физическото лице е основателна, решението на съда в тази част е материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като касационната инстанция следва да се произнесе по същество като отмени посочените три разпоредби. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение