Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014 г.

Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против решение № 615/05.12.2013 г. по в. гр. д. № 996/2013 г. на Апелативен съд [населено място], в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 3000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново решение, с което възражението за давност по отношение на присъдените лихви да бъде уважено. Навеждат се доводи, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата и е присъдил такава считано от 25.02.2008 г. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Н. не взема становище по основателността на жалбата. С определение № 624 от 09.05.2014 г. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Прието е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС - Решение № 67/24.06.2011 г. по т. д. № 323/2010 г. на ТК, I ТО, на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК. С оглед на това касационното обжалване е допуснато при изпълнение на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е тригодишна. Няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която касае главницата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при неизпълнение на паричното задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата / чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Становището, че вземането за лихва има също обезщетителен характер, поради което по отношение на него е приложима общата петгодишна давност не може да бъде споделено. Става въпрос за вземания от различен характер като предмет на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е обезвредата на неимуществените вреди, които пострадалият от деликта е претърпял, а предмет на обезщетителната лихва са вредите, които същият е претърпял от забавата в обезщетяването на неимуществените вреди. В този смисъл е и - Решение № 67/24.06.2011 г. по т. д. № 323/2010 г. на ТК, I ТО, на ВКС. По отношение на касационната жалба: Предвид отговора на поставения въпрос касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ е предявен на 22.02.2013 г., с което давността е прекъсната. Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази част от вземането, възникнала преди 22.02.2010 г. е погасена по давност. Следователно лихва не се дължи за периода от 25.02.2008 г. до 25.02.2010 г. и се дължи такава за периода от три години от 25.02.2010 г. до датата на исковата молба 22.02.2013 г. и до окончателното изплащане на главницата, за който период вземането не е погасено по давност. Последното няма отношение към въпроса от кой момент започва да тече лихва върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди. Това е момента от извършване на вредоносното деяние респ. от откриване на извършителя в общия случай на непозволено увреждане. В настоящия случай това е от момента на влизане на оправдателната присъда в сила, доколкото от този момент вземането за обезщетение става изискуемо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.