Решение № 6345 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2015 г.

Решение № 6345 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Р. Д. К., чрез адв. Г. срещу решение № Е-РД-16-60/6.03.2015 г. на министъра на енергетиката. В жалбата си твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Излага твърдения за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставянето на достъп до исканата обществена информация, поради което иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъде задължен ответника да я предостави. Ответникът - министърът на енергетиката, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, но изразява становище по жалбата с предоставени писмени бележки чрез процесуален представител юрк. Ж. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред министъра на енергетиката е инициирано със заявление, подадено от Р. К. за достъп до обществена информация с вх. № Е-94-Р-04/9.12.2014 г., с което е поискано предоставяне на 32 броя договори за търсене и проучване/концесии, заедно с цялостните работни проекти и годишните работни проекти, описани в заявлението. С писмо от 16.12.2014 г. на министъра на енергетиката е указано на заявителя да уточни предмета на исканата информация. В уточнение от 19.12.2014 г. заявителят установява предмета на исканата обществена информация. С оспореното решение № Е-РД-16-60/6.03.2015 г. на основание чл. 3, ал. 1, чл. 27, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, чл. 28, ал. 2, чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2 и чл. 7, ал. 1, предл. 2, от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за природните богатства (ЗПБ), издадено от министъра на енергетиката е: 1. Отказан достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-Р-04/9.12.2014 г. допълнено с писмо-уточнение № Е-94-Р-04/19.12.2014 г. към заявление вх. № Е-94-Р-04/9.12.2014 г. по описа на Министерство на енергетиката, подадено от Р. К. по отношение на цялостните работни проекти и годишните работни проекти, програми или планове към концесионните договори, подробно изброени по-горе; 2. На основание чл. 37, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е предоставен частичен достъп до договорите за търсене и проучване на нефт и газ, както и на договорите за концесия, изброени в заявлението; 3. Определен е срок за предоставяне на информацията - 30 дни; 4. На основание чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 3 ЗДОИ е определена формата на предоставяне на достъп до разрешената информация, а именно - преглед на информацията в сградата на Министерство на енергетиката. Министърът обосновава отказа си да предостави достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявлението на К. с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, предл. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), като приема, че същата е неразделна част от договорите, които са собственост на титуляря/концесионера и на министъра на енергетиката, които са длъжни да осигурят поверителността на тази информация от събирането й до крайното ползване съгласно условията на сключените договори. А след като по силата на закон е придадена поверителност на информацията, която се съдържа в цялостните работни проекти и годишни работни проекти, тя попада в ограниченията от свободен достъп до информация. По отношение на предпочитаната от заявителя форма за предоставяне на достъп до обществената информация (копия на технически носител - CD или DVD, задълженият субект отчита обстоятелството, че договорите за търсене и проучване и концесионните договори са на хартиен носител в класьори с голям брой страници, не се съхраняват на електронен носител, поради което удовлетворяването за предоставянето и в предпочитаната форма ще доведе до неправомерна обработка на тази информация. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая е поискана информация относно условията за търсене и проучване на нефт и газ, подземни богатства по смисъла на чл. 2 ЗПБ, представляващи изключителна държавна собственост /чл. 18, ал. 1 КРБ/, като съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за концесиите /ЗК/ концесията за добив, какъвто е конкретния случай, има за предмет експлоатацията на природните богатства, изключителна държавна собственост. Т.е. исканата информация относно отношенията по предоставянето на правото да се добиват подземни богатства, е информация безспорно свързана с обществения живот в страната. Съгласно чл. 82 ЗПБ, търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация и/или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти се осъществяват въз основа на цялостни и/или годишни работни проекти, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и от концесионерите след съгласуване от министъра на енергетиката. Налице е и втората предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а именно търсената информация да даде възможност на гражданите, които я търсят, да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - предоставящи държавна собственост на концесия. Съгласно чл. 83 ЗПБ, работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите. Цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да осигуряват: прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра и околната среда; оптимално извличане на запасите и ресурсите при добива им от земните недра и на съдържащите се в тях полезни компоненти при първичната им преработка; спазване на изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци; опазване и възстановяване на околната среда, чрез планиране на действията по ликвидация или консервация на геологопроучвателните или миннодобивните обекти и рекултивация (включително и поетапна рекултивация) на засегнатите земи и гори; безопасността и здравето на работещите; опазване на културните ценности. В тази връзка, съдът намира, че с поисканата информация жалбоподателят би получил възможност да си състави мнение относно изпълнението на задълженията да се управлява държавната собственост в интерес на гражданите и обществото. Предвид горното съдът намира, че исканата от жалбоподателя информация е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ - събира се и се съхранява във връзка с дейността на органите и техните администрации; като не се спори че се съхранява в администрацията на ответника. По правилото на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, чиито предпоставки в случая не са налице. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 2 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация-официална и служебна е налице и в случая когато информацията е друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В горните случаи се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. По изложените съображения съдът намира, че съображението за поверителност на исканата информация, не обосновава законосъобразност на взетото от органа решение. Предвиденото в чл. 7, ал. 1 пр. 2 ЗДОИ ограничение за достъп до обществена информация не може да се приложи, тъй като липсват доказателства исканите сведения и данни да представляват защитена със закон тайна. Действително, разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изр. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) задължава съсобствениците на договора - министъра на енергетиката и титуляря на разрешението/концесионера да осигуряват поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване, съгласно условията на сключения договор, но това не води до извод, че цялата, съдържаща се в документите информация представлява защитена тайна. В подкрепа на този извод е нормата на чл. 96 от ЗК, която задължава Министерски съвет да поддържа Национален концесионен регистър и архив към него. Както регистърът, така и архивът към него съдържат публична информация, до която достъпът се осигурява по реда и условията на ЗДОИ. Следва да се подчертае, че чл. 14 от ЗПБ, касае данните по чл. 13 ЗПБ, т.е. информацията и документацията, получени в резултат на дейностите от геоложките изследвания, търсещо-проучвателните и другите дейности по предоставените разрешения, респ. концесии, а не самите работни проекти, достъп до които е поискан в случая. Работните проекти - цялостните и/или годишните, съгласно чл. 82 от ЗПБ са предпоставка, въз основа на тях се осъществява търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземните богатства и останалите, уредени в закона дейности. Следователно смисълът на нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗПБ е да въведе задължение за поверителност между страните по договора, а не да препятства достъпа до информация, която е публична по своя характер (доказателства и доводи за обратното не са наведени). Ако страните по договора са предвидили клауза за конфиденциалност, включваща търговска, служебна или защитена тайна съгласно чл. 52, ал. 2 ЗК, то достъпът до тази информация следва да бъде ограничен съгласно чл. 7, ал. 1, пр. 2 ЗДОИ. Ето защо в случай, че исканите документи - цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Р-04/9.12.2014 г., съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът разполага с възможността да предостави частичен достъп по реда на чл. 7, ал. 2 ЗДОИ и да изключи сведенията и данните, представляващи служебна или друга защитена тайна, като изложи съответно съображения в този смисъл, което в разглежданата хипотеза не е направено. По изложените съображения, настоящият състав счита, че оспореното решение, в частта по т. 1, с което е отказано предоставяне на достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Р-04/9.12.2014 г. на жалбоподателя, е незаконосъобразен, поради нарушение на материално правни норми, тъй като поисканата информация е от категорията на обществената такава, като същата не попада в ограничението на чл. 7, ал. 1, пр. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДОИ във вр. чл. 14, ал. 1 ЗПБ. Поради горното настоящият състав намира, че оспореният отказ, в частта по т. 1, следва да се отмени и преписката да бъде върната за ново произнасяне, което да бъде съобразено гореизложените указания по тълкуването и прилагане на закона. Жалбата в частта по т. 2-4 от решение № Е-РД-16-60/6.03.2015 г. на министъра на енергетиката, съдът намира за неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е конкретизирал и мотивирал предоставения частичен достъп до какъв обем от информация в исканите договори за търсене/проучване и концесии касае. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, в случай на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. В тази връзка, предвид отказа по т. 1 от решението, органът постановява, че предоставя частичен достъп до втората част от исканата информация - 32 броя договори за търсене/проучване и концесии, която по същество предоставя в цялост. Доводите на оспорващия по отношение формата, в която се предоставя исканата информация, съдът намира също за неоснователни. В тази връзка органът излага подробни мотиви в т. 4 от обжалваното решение. Съобразена е предпочитаната от заявителя форма за предоставяне на достъп - копия на технически носител (CD или DVD), но е установено, че договорите за търсене и проучване, и концесионните договори са на хартиен носител в класьори, всеки от които с голям брой страници. Установено е, че същите не се съхраняват на електронен носител и няма техническа възможност за сканирането им. Изразени са опасения, че при прехвърлянето на информацията на технически носител, съществува възможност за неправомерна обработка на тази информация. В хипотезите на чл. 27 ЗДОИ органът при определяне формата на предоставяната информация разполага с дискреционна власт и взетото от него решение не подлежи на съдебен контрол, ако удовлетворява законовите изисквания за несъобразяване с предпочитаната от заявителя форма. В случая безспорно е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДОИ. Неотносима обаче е разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за "надделяващ обществен интерес", тъй като отказ по смисъла на чл. 37 ЗДОИ не е налице. С оглед на гореизложеното, жалбата в частта по т. 4 от решение № Е-РД-16-60/6.03.2015 г. на министъра на енергетиката като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевренно направеното искане само от страна на оспорващия за заплащане направените в производството разноски, съдът намира че същите следва да му се присъдят. Видно от представената квитанция за заплатена държавна такса, последната е в размер на 10 (десет) лева. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че на основание чл. 143 АПК и чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК на оспоравщия следва да се присъдят разноски в размер на 10 (десет) лева, платими от ответника. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение