Решение № 6025 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2017 г.

Решение № 6025 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Д., чрез адв. Гавраилова срещу решение № 90 от 04.08.2017 г. по адм. дело № 161/2017 г. на Административен съд-Г. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне оспорването на заповед № 18-2792/21.04.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Г., ведно със законните последици. Подадена е и частна жалба от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Г., чрез адв. Цачева срещу постановеното по делото определение № 749/13.10.2017 г., с което в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и уважаване на искането на намаляване размера на присъдените в полза на Дряновски манастир "Св. А. М." разноски от 1210 лв. О. Д. манастир "Св. А. М.", представляван от адв. Николов излага доводи за неоснователност на касационната и частна жалби и моли за оставянето им без уважение, като неоснователни. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението и се отхвърли оспорването на заповед № 18-2792/21.04.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Г. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от Дряновски манастир "Св. А. М." заповед № 18-2792/21.04.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Г., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на гр. Д., одобрени със заповед № РД-18-108/18.12.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов имот с идентификатор 23947.272.897 с площ от 1332 кв. м., начин на трайно ползване - за паркинг, собственост на О. Д. въз основа на Акт за публична общинска собственост № 390/01.02.2002 г., определение № 24/03.02.2017 г. по гр. дело № 311/2016 г. по описа на РС - Д. и решение № 112/30.12.2013 г. по гр. дело № 131/2013 г. на РС - Д.; намаляване площта на поземлен имот с идентификатор 23947.272.454, вписан в КР на Дряновски манастир "Св. А. М.", от 10998 на 9666 кв. м.; и промяна в идентификаторите на две сгради 23947.272.454.1 и 23947.272.454.2,попадащи в новонанесения имот, които получават единствено нови идентификатори 23947.272.897.1 и 23947.272.897.2. От фактическа страна е прието, че оспорената заповед е втора по ред, като предходна такава на същото основание и за същото искане е отменена с влязло в сила решение на Върховен административен съд № 16037/06.12.2011 г. по адм. д. № 11135/2011 г., поради неподписване на Акта за непълноти и грешки в кадастъра, съгласно действащата до 2014 г. норма на чл. 53 (отм.) на ЗКИР и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. (отм.). Процесната заповед е издадена при действието на изм. с бр. 49/2014 г., ДВ разпоредби на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от ЗКИР и е мотивирана с представените към искането за изменение на КККР на О. Д. А. за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 г., определение № 24/03.02.2017 г. по гр. дело № 311/2016 г. по описа на РС - Д. и решение № 112/30.12.2013 г. по гр. дело № 131/2013 г. на РС - Д. Административният орган е приел, че с посочените съдебни актове със сила на присъдено нещо е признато, че Дряновски манастир "Св. А. М.", вписан в КР като собственик на поземлен имот № 23947.272.454, не се легитимира като собственик на визирания в Акта за общинска собственост паркинг пред входа на манастира и не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. От правна страна е прието, че заповедта е незаконосъобразна като издадена на несъответно правно основание и при липса на разрешен спор за собственост по смисъла на чл. 54 ЗКИР. Изложени са подробни мотиви за неприложимост и на основанието по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР за изменение на КККР без издаване на изрична заповед с оглед вида на исковото производство по чл. 108 ЗС, което не установява точното местонахождение на новонанесения имот, а отрича правото на собственост на манастира върху 1415/11000 ид. части от имот с идентификатор 23947.272.454. Обсъдено е безспорно установеното по делото обстоятелство, че между О. Д. и Дряновски манастир "Св. А. М." са водени няколко дела относно собствеността върху въпросния паркинг пред входа на манастира, но с нито един от представените съдебни актове не е установено със силата на присъдено нещо правото на собственост на една от страните върху реална и обособена част от имота, който не е индивидуализиран с граници и т. н. и в Акт за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 г. В тази връзка, административният съд се е позовал и на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, според което иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри /нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/, като именно с този иск следва да се установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. С оглед липсата на доказателства и твърдения в тази насока, съдът е приел, че не е налице надлежно разрешен спор за собственост и няма основание за нанасяне на нови обекти в КК и КР - поземлен имот с идентификатор 23947.272.897 с площ от 1332 кв. м, което води до липса на фактически и правни основания и за останалите изменения в КККР, разпоредени с процесната заповед, пряко обусловени от нанасянето на новия обект на кадастъра - имот с идентификатор 23947.272.897. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесната заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ, бр. 57 от 2016 г./, съгласно предл. 1 на която норма "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че изменението касае нанасяне на нов имот с идентификатор 23947.272.897 в границите на имот с идентификатор 23947.272.454, вписан в КР на Дряновски манастир "Св. А. М.", като площта на имота, заснет по първоначалната КК се редуцира от 10998 на 9666 кв. м. Безспорна е и липсата на съгласие за процесното изменение от вписания в КР собственик на засегнатия от изменението имот- Дряновски манастир "Св. А. М.", който оспорва заповедта. Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. С оглед на това се явява неоснователно възражението по касационната жалба за постановяване на заповедта при различен правен режим, в сравнение с този по предходната заповед № КД-14-07-101/23.02.2011 г. на началника на СГКК-Г., с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е било одобрено идентично изменение на КККР. Тази предходна заповед, с която е нанесен нов имот със същия идентификатор /23947.272.897 /, площ /1332 кв. м/, предназначение /движение и транспорт -паркинг/ и искане за вписване на О. Д. по силата на същия АОС № 390 от 01.02.2002 г., вписан под № 990 от 31.08.2005 г., е отменена като незаконосъобразна с решение № 16037/06.12.2011 г. по адм. д. № 11135/2011 г. на Върховен административен съд, второ отделение. Разликата при двете заповеди е в позоваването на различни съдебни решения, с които според административният орган е разрешен спора за собственост. Този извод, обаче е неправилен и е противоречие с цитираното по-горе решение на ВАС, тъй като решенията, представени и в двете административни процедури за изменение на КККР касаят искови производства с правно основание чл. 108 ЗС и то за ид. част. от имот с идентификатор 23947.272.454. Следователно не е налице сила на присъдено нещо между страните за надлежно обособена и индивидуализирана като самостоятелен обект на кадастъра част от имот с идентификатор 23947.272.454. В случая спорът за материално право между О. Д. и Дряновски манастир "Св. А. М.", констатиран още през 2011 г. / решение № 16037/06.12.2011 г. по адм. д. № 11135/2011 г. на ВАС/ е за реална част от имот с идентификатор 23947.272.454, незаснета в КК като самостоятелен обект, поради което само в исково производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, респ. по отм. ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, би могло да се разреши спора за собственост с точно определяне пространственият обхват /граници и квадратура/ на претендираният от общината "паркинг", установен до момента единствено като съществуваща част от имот с идентификатор 23947.272.454. Именно по този процесуален ред се установяват точните параметри на непълнотата /грешка/ в КК и се разрешава спора за собственост, дори и той да не е констатиран в предхождаща завеждането на иска процедура по чл. 51 и сл. от ЗКИР. В това исково производство със сила на присъдено нещо се установяват точните параметри на спорната част от имота, по скица-неразделна част от съдебното решение, на основание на която се следва нанасяне в КК на установената "реална" част от имота и съответно-вписване в КР на действителния собственик. Ирелевантни се явяват, предвид изложеното, представените от касатора Акт за общинска собственост от 02.01.2018г и скица с вписване в КР на общината като съсобственик на имот с идентификатор 23947.272.454 за 1415/10988 ид. ч., тъй като касаят процедури, проведени след издаване на процесната заповед и не индивидуализират имота в описания по-горе смисъл. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Частната жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Г. срещу определение № 749/13.10.2017 г. по адм. дело № 161/2017 г. на Административен съд-Г. е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставено без уважение искането на началника на СГКК-Г. за изменение на решението в частта за разноските- намаляване на присъдения адв. хонорар до визирания в Наредба № 1/2004 г. минимум от 600 лв, с мотив, че не е надлежно заявено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, това е задължително условие за евентуално редуциране размера на разноските от съда. Така постановеното определение е законосъобразно. Претенцията за присъждане на разноски от оспорващия пред първата съдебна инстанция е надлежно заявена от процесуалният представител адв. Николов, с представен списък по чл. 80 ГПК /л. 90 от делото/ в открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2017 г., в което е даден ход по същество. Ответникът началник на СГКК-Г. е бил представляван в съдебното заседание от адв. Цачева, която не е направила възражение за прекомерност на претендираните разноски, в частта за договорения и реално внесен хонорар от 1200 лв. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща възможност за съда да присъди по-нисък размер на разноските в частта относно адвокатския хонорар при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение. Преди всичко става въпрос за възможност, а не за задължение на съда при всички случаи да намали заплатеното възнаграждение. Освен това в цитираната норма е изрично заложено, че намаляването на заплатения адвокатски хонорар става само по искане на насрещната страна, каквото искане по делото не е надлежно заявено. Неоснователно е и възражението, че присъдения размер на адв. възнаграждение е за двама процесуални представители, тъй като този размер е предмет на договоряне по приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2017 г. с адв. В. Н., който е упражнявал процесуалното представителство съвместно с адв. М. Н., вписан в пълномощното, но без отделен договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, О. Д. дължи реално направените от ответника Дряновски манастир "Св. А. М." разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1500 лв. Възражение за прекомерност от касатора не е заявено както в открито съдебно заседание на 18.04.2018 г., така и в приложената писмена молба-становище от 18.04.2018 г., поради което не е налице основание за редуциране размера на адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение