Решение № 17076 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2013 г.

Решение № 17076 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Анна Божидарова Илиева, от гр. Благоевград, чрез процесуалния й представител - адв. Узунова, против Решение № 1174/28.06.2013 г. по адм. дело № 194/2013 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Началника на РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт Анастасова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на Анна Божидарова Илиева против Заповед № ДК-02-ЮЗР-38/01.02.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК-Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: " Вилна сграда", находяща се в държавен горски фонд, между подотдел 19"х" и подотдел 19"б", срещу вилна зона в м."Септемврийче", землището на с. Бистрица, община-Благоевград, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия за неустановеност местонахождението на строежа и за липса на идентичност между него и този по нот. акт № 66/2006 г., позовавайки се на установяванията по приетата съдебно-техническа експертиза. Налице са и изводи за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ, поради недопустимостта на строежа, изграден върху частна държавна собственост. Приел е за доказано наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е извършен без строителни книжа, което е оформило и крайния му извод за неоснователност на подадената жалба. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес и на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът не е установил правилно фактите, за което е имал възможност, поради което и правните му изводи относно действителността на оспорения административен акт са неправилни. По делото, при първото му гледане от двете инстанции, е приложено Решение № 1230/04.02.2008 г. по адм. дело № 8237/2007 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение № 152/04.05.2007 г. по адм. дело № 982/2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Божидар Тодоров Кунгелов, от гр. Благоевград, срещу Заповед № РД 14-1286/15.08.2006 г. на началника на ДНСК-София за премахване на незаконен строеж, изпълнен в землището на с. Бистрица, община-Благоевград. Видно от мотивите към това решение, заповедта за премахване на незаконен строеж по отношение на Божидар Кунгелов, е на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа. Описанието на строежа съответства изцяло на описанието му по процесната заповед № ДК-02-ЮЗР-38/01.02.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК-ЮЗР, а именно: едноетажна полумасивна вилна сграда, с площ от 19 кв. м., върху девет бр. бетонови фундаменти, с ограждащи стени от от дървена конструкция с пълнеж от тухлена зидария, с двускатен покрив от дървена конструкция, покрита с ламарина, находящ се в държавен горски фонд между подотдел 19"х" и подотдел 19"б" срещу вилна зона в м."Септемврийче, землището на с. Бистрица, община-Благоевград. Оспорената по настоящето дело заповед за премахване е издадена на същото правно основание- чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа, с идентичен на предходно издадената и влязла в сила заповед от 15.08.2006 г., предмет. При наличие на пълна идентичност между строежите - предмет на двете заповеди и при установените данни, че първата заповед за премахване е влязла в сила на 04.02.2008 г., далеч преди да бъде издадена втората, то съдът е следвало да извърши проверка доколко са били налице материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на втората заповед, с предмет същия строеж, макар и по отношение на друго лице и дали с нея са постигнати целите на закона. Неизвършването на такава проверка и въобще отсъствие на констатации за наличие на такава друга заповед с идентичен предмет, от страна на решаващия съд, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ако не беше допуснато, съдът щеше да стигне до други правни изводи относно действителността на оспорения административен акт. При наличие на влязла в сила заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ относно същия строеж, макар и по отношение на друго лице-Божидар Кунгелов, липсва законово основание за издаване на процесната втора заповед срещу същия строеж и на същото основание спрямо касатора Анна Илиева. Това е така, защото в правния мир съществува вече акт с предмет този строеж, който е разпореден за премахване, поради липса на строителни книжа и целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ е постигната, тъй като този първи акт, представлява годно изпълнително основание за принудително изпълнение. Тъй като първата заповед изчерпва възможностите за постановяване на административен акт по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ срещу този строеж, втората такава срещу същия строеж се явява без каквото и да е правно основание и без предмет, обуславящи нищожността й. Като не е съобразил, че липсва каквото и да е законово основание за издаване на втората заповед, поради което същата се явява нищожна, съдът е нарушил съществено и материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата срещу заповедта бъде уважена като заповедта за премахване на вилната сграда бъде обявена за нищожна поради особено съществено нарушение на материалния закон- чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,