Решение № 17406 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 233/2013 г.

Решение № 17406 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 233/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Бургас, подадена чрез юрк. Багряна Петкова, срещу решение № 1883 от 8.11.2012 г., постановено по адм. дело № 878 от 2012 г. от Административния съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Христо Стойчев Димов от гр. Бургас в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът Национална агенция по приходите (НАП) не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е осъдил РЗИ - Бургас, да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Христо Стойчев Димов сумата 500 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от наложена глоба, постановена с наказателно постановление (НП) № 03-1824 от 21.09.2006 г. на директора на РИОКОЗ - Бургас (сега РЗИ - Бургас), отменено с влязло в сила решение № 516 от 30.12.2011 г. по НАХД № 831 от 2011 г. на Районния съд - Несебър. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим с оглед указанията, дадени с определение № 22 от 04.06.2012 г. по дело № 21 от 2012 г. на смесен състав на ВКС и ВАС, според което дори да се приемело, че административно-наказателната дейност не е чисто административна, а била дейност на особена юрисдикция, същата се осъществявала от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му задължения, а за тази дейност носела отговорност държавата. По същество съдът е приел исковата претенция за основателна и доказана. Налице бил административносанкционен акт, приравнен на административен такъв, доколкото бил израз на властническите функции на наказващия орган - наказателно постановление № 03-1824 от 21.09.2006 г. на директора на РИОКОЗ - Бургас (сега РЗИ - Бургас). Това НП било надлежно отменено с влязло в сила решение № 516 от 30.12.2011 г. по НАХД № 831 от 2011 г. на Районния съд - Несебър. Установени били и претендираните имуществени вреди - заплащане на сумата 500 лв., представляваща наложена от административно наказващия орган - директора на РИОКОЗ - Бургас, санкция. Съдът е приел също, че е налице и причинна връзка между отмененото НП и вредата. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Спорният въпрос в случая е дали в понятието "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включва и наказателно-административната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателно-административната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавновластническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1 съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ може да се води след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1, АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. Административнопроцесуалният кодекс се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова и производство за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не и на наказателно постановление по реда на ЗАНН. С оглед изложеното не е налице първата предпоставка от кумулативно изискващите се в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен. Поради това решението на Бургаския административен съд като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от Христо Стойчев Димов от гр. Бургас срещу РЗИ - Бургас, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 500 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от наложена глоба, постановена с наказателно постановление № 03-1824 от 21.09.2006 г. на директора на РИОКОЗ - Бургас (сега РЗИ - Бургас). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,