Решение № 9912 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2025 г.

ВАСШесто отделение16.10.2025 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. Т. срещу решение по т.6.2 по протокол 12 от 25.03.2025г. от заседание на СК на ВСС с което е прекратено командироването му в ОС-Плевен.

ОСЪЖДА Х. С. Т. от гр.Плевен, [улица] ап.4 , да заплати на Висшия съдебен съвет гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" 12 сумата 240 лева разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Х. С. Т. срещу решение по т.6.2 по протокол 12 от 25.03.2025г. от заседание на СК на ВСС с което е прекратено командироването му в ОС-Плевен. Жалбоподателят твърди, че Решението на СК на ВСС, с което на осн.чл.30, ал.5,т.18 от ЗСВ е прекратено командироването и в ОС Плевен е неправилно, незаконосъобразно и постановена в нарушение на процесуалните правила, както и при липса на мотиви. Органът, издал обжалваното решение, изразява становище по жалбата. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна- Административен ръководител на РС-Плевен лично изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на решението, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Със заповед 243 от 16.05.2024г. на Председателя на Апелативен съд Велико Търново , Х. Т. е командирован от Районен съд Плевен в Окръжен съд Плевен , считано от 20.05.2024г.до провеждане на конкурс и встъпване в длъжност на спечелилия кандидат. Със заповед РД-223/23.12.2024г на Председателя на ОС-Плевен на осн. чл.86 ал.1 т.12 ЗСВ вр. чл.227 ал.1 ЗСВ е командирован съдията С. С. съдия в РС Плевен за изпълнение на длъжността съдия в РС-Кнежа за три месеца,считано от 06.04.2025г.В тази насока председателят на РС Плевен изготвила предложение изх. 14672/30.12.2024г,вх. ВСС-22 от 02.01.2025г ,с което поискала от Съдийската колегия на ВСС да прекрати командироването на съдия С. С. в РС Кнежа и съдия Х. Т. в ОС-Плевен. С решение по т. 18.1 по протокол 1/13.01.2025г на СК на ВСС е отложено разглеждането на предложението на председателя на РС-Плевен,като е разпоредено да се изискат от административните ръководители на АС-Велико Търново,ОС-Плевен,РС Кнежа становища по искането за прекратяване на командироването на посочените по горе съдии.Постъпили са становища от административния ръководител на ОС-Плевен,становище от председателя на РС-Плевен,ведно с протокол от общо събрание на съдиите от 06.01.2025г и отчет за работата на РС-Плевен за 2024г.Изготвено е и становище от председателя на АС-Велико Търново. На 03.02.2025г. на дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС на свое заседание е разгледала постъпило писмо рег. ВСС-22 от 02.01.2025г. от административния ръководител на Районен съд Плевен с искане за прекратяване командироването на съдия С. С. в РС Кнежа и съдия Х. Т. в ОС-Плевен. Искането е мотивирано с високата натовареност на Районен съд Плевен и затруднения в работата поради намален кадрови състав и прието от комисията за основателно само по отношение на командироването на съдия Х. Т. в ОС-Плевен. Изложени са подробни мотиви за щатната численост на РС-Плевен 25-ма, като двама от тези съдии били командировани в други съдилища.Направен е анализ на натовареността на РС-Плевен, която за цялата 2024г. натовареността по щат по постъпили дела е 33,15бр., по дела за разглеждане 39,75бр. и по свършени дела е 32,74бр. ,като действителната натовареност на един съдия е 36,56бр.постъпили дела, 43,84бр.дела за разглеждане и 36,11бр. свършени дела. Взети са предвид мотивите на административния ръководител на РС-Плевен, които сочат на възможност за редуциране на натовареността на съдия, в случай на прекратяване на командированията на съдии от РС-Плевен. Направено е предложение до СК на ВСС за прекратяване командироването на Т.. Предложението на КАК е разгледано на заседание на СК на ВСС, проведено на 11.02.2025г.,на което по т.21 от отложено разглеждането на точката за събиране на данни относно натовареността на ОС-Плевен и РС-Плевен съгласно критериите ,заложени в анализа на натовареността на съдилищата за 2023г и статистическите данни за 2024г.Данните са събрани и в решение по т. 6.2 от протокол 12 на заседанието на СК на ВСС ,проведено на 25.03.2025г командироването на съдия Х. С. Т. в ОС-Плевен е прекратено на основание чл.30 ал.5 т.18 ЗСВ , като са приети мотивите на Комисията по атестирането и конкурсите и доводите на Председателя на РС-Плевен и е прекратено командироването на съдия Х. Т. в ОС-Плевен.Гласовете за приемането на решението са 7 ,а трима от членовете на колегията са били против. При проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав приема, че същият е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.30, ал.5 и чл. 160 от ЗСВ. Решението е взето при необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.), защото на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на СК на ВСС. Актът е издаден в предвидената от закона форма. В него се съдържат фактическите и правните основания, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите за приемане на решението са, че РС Петрич е с висока натовареност над средната като там в момента работят магистрати при намален кадрови състав. Тази натовареност на съдиите в РС Плевен мотивира необходимост от допълнително кадрово обезпечаване в този орган като това може да се осъществи при прекратяване командироването на съдия Т. в ОС Плевен. Изложеното е основание СК на ВСС да упражни правомощието си по чл.30, ал.5,т.18 от ЗСВ за прекратяване на командироването на съдия Х. Т. в ОС-Плевен. Решението е прието при необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, тъй като "за" приемане на решението са гласували 7 от членовете на Съдийската колегия и 3 гласа "против". Съобразно изказванията на членовете на СК на ВСС гласували в подкрепа на решението, с което командироването на съдия Т. е прекратено, са налице данни, че РС Плевен през цялата 2024г. работи с двама магистрати по-малко, предвид командироването им в други съдилища,а съдия А. И. е в отпуск за отглеждане на дете до 07.04.2025г, но въпреки това действителната натовареността е 40,10бр. дела постъпили в съда и 35,92бр. свършени дела месечно за един съдия. Като мотиви на акта са послужили и съображения изложени в съпътстващите и подготвителни документи акта. В този смисъл актът е в съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При така установените факти по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни доводите и възраженията на Х. Т. за незаконосъобразност на процесното решение като прието при липса на мотиви и постановено в нарушение на материалния закон. При проведеното гласуване и вземане на обжалваното решение от СК на ВСС са спазени административно производствените правила по ЗСВ, не се констатират допуснати съществени нарушения при издаването на акта. На основание чл.30, ал.5, т.18 от ЗСВ съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован. В настоящата хипотеза установената натовареност на съдиите в Районен съд Плевен мотивира необходимостта от допълнително кадрово обезпечаване в този орган. Това може да се осъществи при прекратяване командироването на съдия Т. в ОС-Плевен. В рамките на административното производство пред КАК са представени статистически данни по отношение на натовареността на ОС-Плевен,РС-Плевен,РС-Кнежа.Установено е,че РС-Кнежа е с по висока натовареност по щат от средната за страната за районните съдилища спрямо Рс-Плевен,както и с по висока действителна натовареност от Рс-Плевен,докато ОС-Плевен е с натовареност под средната за страната за окръжните съдилища в страната. Направен е анализ и на натовареността на ОС-Плевен, където в сравнение с други окръжни съдилища също е налице по-ниска натовареност.Така при средна за страната натовареност по щат 19.65 дела за гражданско отделение, натовареността на съдия в ОС Плевен е 11,23 дела,за целия съд съотношението е 11,85 спрямо 9,31.Прието е също така,че РС Плевен за 2023г и 2024г е с висока натовареност, значително над средната,което мотивира допълнително кадрово обезпечаване на този орган на съдебната власт. Анализите са направени по информация от съдилищата за тяхната дейност, които Съдийската колегия изисква и обобщава на всеки шест месеца. Съгласно методиката, възприета от Анализа, натовареност по щат на съдилищата отразява общия обем дейност на съда на база брой съдии по щат за съответния период. От своя страна действителна натовареност на съдилищата отразява обема на работата в съда на база реално работилите съдии и дава представа за реалната натовареност на съответния съд за отчетния период. Тя се изчислява като постъпленията от дела за периода се раздели на броя на отработените човекомесеци. Неоснователни са възраженията на съдия Т. и относно нарушаване на процедурата в чл.30,ал.5,т.18 от ЗСВ. В случая се касае за решение взето въз основа на предложение на административния ръководител, който е дал съгласие за командироването и предвид данните за натовареността на съдилищата през 2023-2024 г., както и конкретно това на Районен съд Плевен, което мотивира необходимост от допълнително кадрово обезпечаване в този орган. Всичко това безспорно е основание СК на ВСС да упражни правомощието си по чл.30,ал.5,т.18 от ЗСВ за прекратяване на командироването на жалбоподателя.Представените от него писмени доказателства,макар да удостоверяват изявления на помощни органи на СК на ВСС ,касаят въпроси свързани с трансформиране на длъжности в рамките на РС Плевен и отхвърлянето на предложения за подобни промени от ресорните комисии, поради което и са извън предмета на спора понастоящем. Обстоятелството,че след вземане на процесното решение друг магистрат от РС Плевен е командирован в различен орган на съдебната власт също не следва да се взема предвид,доколкото този магистрат е бил също така командирован в РС Кнежа след края на командировката на съдия С. С.-07.04.2025г,както сочи председателят на РС Плевен. Разпоредбата на чл.30,ал.5,т.18 ЗСВ урежда института на прекратяване на командироването, което е временен способ за решаване кадровите проблеми в системата на органите на съдебната власт и прекомерната му продължителност, за която няма законово ограничение по време за освободените длъжности в системата. Съгласно чл.30, ал.5,т.1 от ЗСВ, Съдийската колегия назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, като в нейна оперативна самостоятелност е осъществяването на кадровото обезпечаване в органите на съдебната власт. Следователно СК на ВСС разполага и с оперативна самостоятелност да контролира и регулира командироването. Свободните длъжности в съда, в който е командирован съдията, могат да се попълнят или чрез конкурс, или чрез командироване на друг съдия. Органът, от който е командирован съдията обаче няма друга възможност да разреши възникналия след командироването кадрови проблем, освен като сезира кадровия орган с искане за разкриване на нови щатни бройки, което е сложна и дълга процедура. При това положение се налага извода, че проблемът може да бъде разрешен чрез прекратяване на командироването. От изложеното следва, че при прилагане на правомощието по чл.30,ал.5,т.18 от ЗСВ, СК на ВСС следва да направи оценка на натовареността единствено на органа, от който съдията е командирован като извърши преценка каква е тенденцията за увеличаване на броя на постъпилите дела за разглеждане или необходимостта от командироване на съдии от други съдилища от съдебния район за обезпечаване на нормалната работа на органа. В случая е безспорно установено, че в РС Плевен се налага кадрово обезпечаване, тъй като съдът, който е с щат 25 души, работят 22,а средната и действителна натовареност за 2023г. и 2024г. са около средните за страната.В тази насока приетите в съдебното производство като неоспорени писмени доказателства,представени от Председателя на РС Плевен установяват,че в гражданско отделение на РС Плевен натовареността по щат за 2023г е 47,54 дела,а за 2024г- 48,87 дела на месец,което по безспорен начин налага извода за наличието на повишен брой дела в този орган на съдебната власт.Трайната тенденция за увеличаване на натовареността на работещите съдии, не е преодоляна, което действително налага прекратяване на командироването на този съдия. По изложените съображения подадената срещу процесното решение жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Жалбоподателят следва да заплати на ВСС разноски в размер на 240 лева определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение