Решение № 5225 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2020 г.

Решение № 5225 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Н., чрез процесуалния си представител адв. д-р. И. С. против решение № 4726/25.08.2020 г. на Административен съд, София- град, постановено по адм. дело № 12408/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13-06-3-0-02098-3-01-04-01 от 01.10.2019 г., издаден от Директора на ОДЗ Пловдив, като пълномощник на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Твъди се също, че решението е нищожно тй като от него не става ясно кои са страните и каква е волята на съда. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" чрез юрисконсулт П. оспорва касационната жалба като неоснователна в писмени бележки приложени по делото. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по чл. 210, ал. 2 АПК – спрямо която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и има сила. При разглеждането й по същество е основателна, поради наличие на касационно основание за недопустимост на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 2 АПК. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд, София – град е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13-06-3-0-02098-3-01-04-01 от 01.10.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ. В този акт от една страна се отказва второ плащане в размер на 9779 лв. по договор № 13/06/3/0.0.2098 от 20.08.2018 г. сключен с ДФ "Земеделие" и от друга се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо получено плащане по цитирания договор заради констатирано от ДФЗ нарушение на чл. 14, ал. 9, т. 1 и т. 2 и чл. 14, ал. 7 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малките стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., респ. заради нарушение на посочения договор, ведно със законната лихва. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Й. Н. срещу оспорения индивидуален административен акт., като е приел, същата за неснователна. Решението е недопустимо, като постановено при ненадлежно конституиране на ответника по делото. Съгласно чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК издаването и оспорването на актовете за установяване на публични държавни вземания е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът служебно конституира страните. В конкретния случай административният орган издал оспорения АУПДВ е директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив, но този административен орган не е конституиран като страна по делото. С разпореждане № 8577/06.11.2019 г. по адм. дело № 12408/2019 г., в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК, Административен съд, София - град, 54 състав е конституирал като ответник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който не е издател на акта. Този административен орган е призоваван като страна по делото за всички съдебни заседания и на него са връчени съобщенията за всички съдебни актове по делото. От изложеното е видно, че при разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК, като не е конституирал като страна по делото административния орган, издал оспорения АУПДВ и не е осигурил участието й в производството. Участието на надлежната страна в делото е предпоставка за допустимост на решението, за която касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с надлежно конституиране и участие на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив, издал оспорения административен акт като ответник по делото. С оглед недопустимостта на обжалваното решение, не следва да се обсъждат наведените в касационната жалба доводи, които касаят приложението на материалния закон. При този изход на спора, по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,