Решение № 13612 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2018 г.

Решение № 13612 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на С. Паров срещу решение № 1012/08.05.2018 г. постановено по административно дело № 2638/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва приетото от съда, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е посочена правилна квалификация. Твърди, че разпоредбата на чл. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Етичен кодекс/ се явява неправилна на установените фактически положения. Сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК в обобщената справка и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не са изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, не са обсъдени обясненията, възраженията и сведенията дадени в хода на дисциплинарната процедура. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, тъй като Паров не е запознат с обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР. Сочи, че оспорваното решение е немотивирано. Излага съображения за неправилност на съдебното решение и в частта относно присъдените разноски. Иска решение № 1012/08.05.2018 г. по административно дело № 2638/2017 г. по описа на АС – Пловдив да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени Заповед № 317 з-2960/10.08.2017 г. на началник отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив. Алтернативно иска съдебното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в писмена защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Ответникът по касация – Началникът на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска оспорваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Паров срещу Заповед № 317 з-2960 от 10.08.2017 г. издадена от началника на отдел "Разследване" при ОДМВР-Пловдив и С. Паров е осъден да заплати на ОДМВР-Пловдив деловодни разноски в размер на 300 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът, е установил, че С. Паров заема длъжността младши разследващ полицай в Районно управление /РУ/ към отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив, с местоизпълнение на функционалните задължения във РУ – Хисар. Във връзка с докладна записка от старши инспектор Р. Генов – началник на полицейско управление /ПУ/ – Калояново при РУ Хисаря с рег. № 273 р-2857/17.03.2017 г., в която са изнесени обстоятелства и факти за неетично поведение на С. Паров в периода 15-16.03.2017 г., със Заповед рег. № 317 з-1015/29.03.2017 г. на началник отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив, е назначена проверка. В докладната записка на ст. инсп. Генов са описани обстоятелства във връзка с връчването на призовка на С. Паров от Пазарджишкия районен съд чрез общински служители – С. Зеков на длъжност младши специалист в Община Калояново и С. Шкодрова – общински служител. На 05.04.2017 г. на Паров е връчена Покана за запознаване със заповед за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Връчена е и Покана за даване на писмени обяснения с рег. № 441 р-3353/06.04.2017 г. Във връзка с предложения от 26.04.2017 г. и 26.05.2017 г. на старши разследващ полицай П. Георгиев, са издадени Заповед № 317 з-1460/28.04.2017 г. и Заповед № 317 з-1944/30.05.2017 г. и двете на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР-Пловдив, с които е продължен срокът на проверката. Заповедите са връчени на Паров. Установено е, че в хода на дисциплинарното производство са дадени сведения от С. Паров на 10.04.2017 г. до началника на отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив. Дадени са писмени обяснения от С. Зеков – изпълнител и призовкар в Община Калояново, обл. Пловдив, относно връчването на призовка на С. Паров, от С. Шкодрова – главен специалист "Канцелария" в Община Калояново, обл. Пловдив, от старши инспектор – началник ПУ с. Калояново Р. Генов, от И. Начев – младши разузнавач при полицейски участък с. Калояново при РУ на МВР Хисар, от И. Дочев – разследващ полицай в отдел "Разследване" в ОДМВР-Пловдив, с месторабота РУ - Хисар. Установено е, че в ПУ с. Калояново не се води обща книга за прием на гражданите, като всеки служител има индивидуален дневник за прием на граждани. На 17.03.2017 г. е депозирано заявление от С. Паров до директора на ОДМВР – Пловдив, че не желае личната му кореспонденция да бъде приемана в деловодството на поделенията на МВР. В хода на дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка от 13.06.2017 г. с резултатите от извършената проверка. Подробно са описани предприетите действия в хода на дисциплинарното производство и установените факти и обстоятелства. Предложено е дисциплинарно наказващият орган, въз основа на събраните в хода на проверката данни, сочещи виновно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавни служители в МВР, а именно т. 21 от Етичния кодекс от страна на инспектор С. Паров, да прецени налагането на наказание – порицание за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година. Изготвена е покана с дата 13.06.2017 г за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена на Паров на 19.06.2017 г. На 20.06.2017 г. е изготвен Протокол за явяване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, връчен срещу подпис на Паров. В протокола е отразено, че на 19.06.2017 г, в 16: 50 часа, след получаване на поканата, същият е заявил, че желае незабавно да се запознае с водената проверка и обобщената справка. Посочено е, че е запознат с правото, в срок от 24 часа, след запознаване с обобщената справка, да даде допълнителни обяснения и възражения. Протоколът е подписан от С. Паров. С оглед събраните писмени доказателства и обобщената справка, дисциплинарно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че инспектор С. Паров - младши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при ОДМВР - Пловдив, с местоизпълнение на функционалните задължения в РУ Хисар, в периода от 10. 00 часа на 15.03.2017 г. до 15. 20 часа на 16.03.2017 г., в с. Калояново, обл. Пловдив, в сградата на полицейския участък в с. Калояново, е имал неетично поведение спрямо С. Шкодрова - технически секретар на Община Калояново, С. Зеков - младши специалист в Община Калояново и старши инспектор Р. Генов - началник на полицейски участък с. Калояново при РУ-Хисар към ОДМВР-Пловдив, изразяващо се в нелюбезно и неетично отношение, повишаване на тон и склоняване на длъжностни лица към представяне на неверни данни, което деяние е продължило в периода от около 10, 00 ч. на 15.03.2017 г., чрез осъществяване на лични срещи с Шкодрова и Зеков, през личен контакт със старши инспектор Р. Генов в коридора и кабинета му, до допълнителни телефонни разговори с Шкодрова около 15. 20 ч. на 16.03.2017 г. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието С. Паров виновно е нарушил чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно т. 21 от Етичния кодекс. Извършено е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Във връзка с това, че жалбоподателят е оспорил полагането на подпис от негова страна на следните документи – Заповед рег. № 317 з-1015/29.03.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - Пловдив, Заповед № 317 з-1460/28.04.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив, Заповед рег. № 317 з-1944/30.05.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив, Покана рег. № 441 р-3358/06.04.2017 г., Покана рег. № 441 р-3353/06.04.2017 г., Покана рег. № 441 р-5293/13.06.2017 г. и Протокол рег. № 441 р-5511/20.06.2017 г. съдът е назначил основна и допълнителна съдебно – почеркова експертиза, изпълнени от вещото лице С. Атанасов. Посочил е, че кредитира допълнителната съдебно – почеркова експертиза, приета в съдебно заседание на 05.04.2018 г. и обясненията на вещото лице дадени в това съдебно заседание, тъй като допълнителната експертиза е изследвала почерка на жалбоподателя. От допълнителната съдебно – почеркова експертиза съдът е установил, че ръкописните текстове, положени в документите, свързани с процесната Заповед № 317 з-2960 от 10.08.2017 г. на началник отдел "Разследване" при ОДМВР-Пловдив, а именно Заповед рег. № 317 з-1015/29.03.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - Пловдив; Заповед № 317 з-1460/28.04.2017 г. на началника на отдел "Разследване при ОДМВР – Пловдив; Заповед № 317 з-1944/30.05.2017 г. на началника на отдел "Разследване при ОДМВР – Пловдив; Покана за запознаване със заповед за извършване на проверка рег. № 441 р-3358/06.04.2017 г.; Покана за даване на писмени обяснения рег. № 441 р-3353/06.04.2017 г. са изпълнени от С. Паров. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121 К-902/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона писмена форма. Посочил е, че е изпълнено условието на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, като е приел, че нарушението е открито на 13.06.2017 г. когато е предоставена обобщената справка на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР – Пловдив, а дисциплинарното наказание е наложено на 10.08.2017 г. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 205, ал. 1 и 2, чл. 206, ал. 1, чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Посочил е, че правилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че полицейският служител Паров е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. От доказателствата по делото се формира извод, че С. Паров действително е проявил неетично поведение спрямо С. Шкодрова - технически секретар на Община Калояново, С. Зеков - младши специалист в Община Калояново и старши инспектор Р. Генов - началник на полицейски участък с. Калояново при РУ-Хисар към ОДМВР - Пловдив, изразяващо се в нелюбезно и неетично отношение, повишаване на тон, неуважение и изискване длъжностните лица по призоваването да представят неверни данни във връзка с връчване на призовката. Това поведение безспорно нарушава служебната дисциплина и накърнява авторитета на институцията, в която работи жалбоподателя (ответник по касация). С поведението си последният действително не се е отнесъл с уважение към всички представители на обществото и е нарушил етичното правило, визирано в т. 21 от Етичния кодекс. С извършеното от оспорващия са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. За цитираното нарушение се налага дисциплинарно наказание - порицание за срок от 6 месеца до 1 година, като в случая е наложено наказание за 6 месеца, което е най-краткият срок, с оглед императивно определения от закона срок. Приел е, че наложеното наказание съответства и на целта на закона. да се създаде нетърпимост към нарушения на правилата за етично поведение от служителите на МВР. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно, е установил фактите по делото. Неоснователен е касационният довод, за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Този довод е бланкетно посочен в касационната жалба, като не се сочат конкретно допуснати от съда нарушения, а нарушения, които според касатора е допуснал административният орган, при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Доводите за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Липсата на такива нарушения е отчетена от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 35 АПК, които касаторът определя като съдопроизводствени, в обобщената справка и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са обсъдени обясненията, възраженията и сведенията дадени в хода на дисциплинарната процедура. Подробно в обобщената справка е описано установеното в хода на извършената проверка, което се потвърждава от събраните в хода дисциплинарното производство доказателства. Не може да се приеме за нарушение на административнопроизводствените правила описаното в обобщената справка от кои доказателства се потвърждава установеното в хода на дисциплинарната проверка, както твърди касаторът. Както в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и в обобщената справка, към която заповедта препраща, се съдържат мотивите за издаване на процесната заповед. Същите са ясни и последователни и дават възможност да се разбере, защо се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като при определянето на вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Не е допуснато и нарушение на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, съгласно който държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7; запознаването се удостоверява с подпис и дата. В хода на съдебното производство съдът е събрал доказателства, от които безспорно се установява, че това изискване на закона е спазено. Правилно съдът е кредитирал допълнителната съдебно-почеркова експертиза и обясненията на вещото лице дадени в открито съдебно заседание на 05.04.2018 г. Видно от отразеното в протокола от проведеното открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че може да се предположи и допусне, че Паров се е подписал, сложил е подписа си в условията на "автоподлог", което означава в условията на автоимитация на подписа си, т. е. да се подпише така, че на по–късен етап да отрече това, че той се е подписал. Не може да се каже, че той не ги е положил тези подписи, защото има такива движения в тези подписи. Вещото лице категорично е пояснило, че С. Паров има богата писмена култура, добре усъвършенстван навик и може да се подписва по всякакъв начин. Допълнителната експертиза и дадените пояснения в съдебно заседание, не са оспорени от касатора, поради което съдът правилно ги е ценил, заедно с всички доказателства по делото, за да приеме, че е спазено изискването на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Действително в основната експертиза се посочва, че подписите в обекти на експертизата не са положени от С. Паров, но същата е оспорена от ответника, който с оглед своята процесуална защита и твърдения е поискал назначаването на допълнителна експертиза. Последната категорично посочва, че името С. Паров, в обектите на експертизата - Заповед рег. № 317 з-1015/29.03.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - Пловдив; Заповед № 317 з-1460/28.04.2017 г. на началника на отдел "Разследване при ОДМВР – Пловдив; Заповед № 317 з-1944/30.05.2017 г. на началника на отдел "Разследване при ОДМВР – Пловдив; Покана за запознаване със заповед за извършване на проверка рег. № 441 р-3358/06.04.2017 г.; Покана за даване на писмени обяснения рег. № 441 р-3353/06.04.2017 г., е изписано от касатора. Тук следва да се отбележи, че имената са изписани по различен начин, и действително са нужни специални знания, за да се установи, че те са изписани от Паров. След като Каров е изписал имената си, няма логика да се приеме, че друг го е подписал. Правилно съдът е назначил експертизите, макар че жалбоподателят (настоящ касатор), да е посочил, че не желае назначаването на такива. Именно при съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че на Паров е връчена заповедта за започване на дисциплинарното производство и че е запознат с обобщената справка. Върху покана рег. № 441 р-5293/13.06.2017 г. и върху протокол рег. № 441-5511/20.06.2017. има само подпис и не и изписани имена, но с оглед устните пояснения на вещото лице, следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. При постановяване на решението си съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, в насоките които не са установени от закона. Не са допуснати нарушения на логическите, опитните или научните правила. Обсъдени са всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка, съдът е достигнал до извода, че оспорената заповед, следва да бъде потвърдена. Решението не е необосновано, поради което този довод на касатора се явява неоснователен. Съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че неправилно е прието от съда, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочена правилна квалификация на извършеното от Паров. Дисциплинарната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 21 от Етичния кодекс. Съгласно тази разпоредба държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото. От събраните по делото доказателства се установява, че С. Паров е проявил неетично поведение спрямо С. Шкодрова - технически секретар на Община Калояново, С. Зеков - младши специалист в Община Калояново и старши инспектор Р. Генов - началник на полицейски участък с. Калояново при РУ-Хисар към ОДМВР - Пловдив, изразяващо се в нелюбезно и неетично отношение, повишаване на тон, неуважение и изискване длъжностните лица по призоваването да представят неверни данни във връзка с връчване на призовката, поради което правилно е прието, че е нарушен посочения текст от Етичните правила. Правилно извършеното е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Изводите на съда се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Доводите на касатора относно присъдените с решението разноски, не следва да се обсъждат, тъй като по делото са налични доказателства за проведена процедура по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, по молба на Паров. Постановено е определение № 1139/08.06.2018 г. по адм. дело № 2638/2017 г., с което присъдените в полза на ОДМВР – Пловдив разноски са намалени. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изложеното следва да се приеме, че изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, са правилни. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди С. Паров да заплати на ОДМВР - Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение