Решение № 7069 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2010 г.

Решение № 7069 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Цоньо Стоянов Цонев от гр. Шумен против заповед № РД-26-253/25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното отношение с него поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, с молба да бъде отменена.

Ответникът по жалбата -министърът на отбраната чрез своя представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, тричленен състав -пето отделение намира жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят заема длъжността "младши експерт" в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване"-Шумен, отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция-Варна в главна дирекция "Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", с ранг V младши, считано от 25.05.2010 г. С Постановление № 54 на МС от 1.04.2010 г. (Обн., ДВ, бр. 27 от 9.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г.) е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната и са определени структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Съгласно чл. 2, ал. 1 от постановлението Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", в рамките но която държавният служител изпълнява служебните си задължения до уволнението е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" със седалище София, ул. Цар Освободител 7, а според ал. 3 от цитираната разпоредба дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", се поемат както следва:

1. от Министерството на отбраната - по отношение на управлението на жилищния фонд на министерството, осъществяването на връзките със синдикалните организации във въоръжените сили и с военно-патриотичните съюзи и организации, осъществяването на дейността по социалната адаптация на личния състав, освободен от военна служба, координирането и осъществяването на дейностите по подпомагане на военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите, военнопострадалите и пенсионираните военнослужещи и организацията за осъществяване на спортната дейност;

1. от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - по отношение на управлението на военните клубове, почивните бази, хотелите, детските градини, домовете за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, социалните кухни, осъществяването на културно-възпитателна и военно-патриотична дейност и производството и разпространението на телевизионна продукция на Министерството на отбраната и Българската армия.

Според съдържанието на основните задължения в длъжностната характеристика на длъжността на Цоньо Цонев в Изпълнителната агенция "Социални дейности", представена по делото, изразяващи се в съдействие при изпълнението на програмите за социалната дейност и адаптация на освободените от кадрова военна служба от МО и БА, чрез организиране на участието им в курсове за мотивация, преквалификация и трудови борси, подпомагане на дейността на военно-патриотичните организации на територията на областта, участие в организирането на социални мероприятия и спортни програми за военнослужещи, граждански лица и членовете на техните семейства и др., следва да бъдат причислени към дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54, които след структурните промени и по силата на този нормативен акт преминават към Министерство на отбраната.

При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетото постановление, в сила от 25.05.2010 г., министърът утвърждава нови длъжностно и поименно разписания, считано от 25.05.2010 г. Според тях Териториална дирекция-Варна, структурирана към Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на преобразуваната ИА "Социални дейности на МО", в която работи служителят до 25.05.2010 г. е закрита, а длъжността му -съкратена. На базата на това, с атакуваната заповед е прекратено служебното правоотношение между Министерство на отбраната и жалбоподателя, като основание е посочено - съкращаване на длъжността. Един от доводите в жалбата е - че не е налице реално съкращение на длъжността, след като продължава да съществува и в новото длъжностно разписание.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че секторът, в който работи жалбоподателя до издаване на заповедта за уволнение не фигурира в новото длъжностно разписание. Налице е преструктуриране на администрацията като административното звено в гр. Варна е закрито, а длъжността, заемана от жалбоподателя-закрита. Доказателства опровергаващи този извод не са ангажирани по делото. При извършената структурна промяна в администрацията на Министерство на отбраната е осъществена трансформация на отдели и сектори чрез закриване на едни и откриване на други, което е в правомощията на органа по назначаването с оглед разпоредбите на чл. 11 вр. чл. 4 от Закона за администрацията. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на реално съкращаване на длъжността са неоснователни.

От изложеното дотук следва, че заповедта на министъра на отбраната е в съответствие с хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В конкретния случай след утвърждаване на новото длъжностно разписание в сила от 25.05.2010 г. регионалната структура във Варна не съществува, налице е съкращаване на длъжността като система от функции и задължения като посоченото правно основание е такова, което не изисква специална мотивировка и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебна критика, въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законовоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение