Решение № 6118 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2018 г.

Решение № 6118 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Б. от [населено място], обл. С., против решение № 372 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 182 по описа за 2018 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-20-45#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – гр. С.. Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила на чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК, на чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е решение № 1012-20-45#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С., потвърждаващо разпореждане № 201-00-1421-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на С. Б. от [населено място], обл. С., парично обезщетение за безработица за периода 22.12.2017 г. – 21.10.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. С постановеното решение Административен съд – С. е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 55г, ал. 4 от КСО. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно издадения документ от компетентната испанска институция лицето е било на работа в Испания от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г., но съгласно писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР същото лице е напуснало територията на България на 06.12.2017 г. и се е завърнало в страната на 09.12.2017 г. При това положение се налага извод, че има данни които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая – чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. При извършената проверка са били установени данни, разколебаещи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ относно упражнявана от лицето трудова дейност в Испания, за която са дължими осигурителни вноски. През удостоверения период на упражнявана трудова дейност от 09.12.2017 г. до 21.12.2017 г. лицето според справката на МВР се е било завърнало в България. Не е представен временен или срочен трудов договор, или документ за командироване. Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Неотносими към хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на придобития стаж съгласно издадения документ от испанската институция са посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и на чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,