Решение № 12790 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7191/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 4957 от 14.05.2024 г., постановено по адм. д. 9259/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220621001348-091-001 от 06.06.2022 г., издаден от органи на приходната администрация при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1351 / 24.08.2022г на директор на дирекция ОДОП София. Касаторът поддържа, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че събраните доказателства в ревизионното производство сочат, че по изследваните фактури не са извършени реални доставки. В тази насока излага подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба "Клима Дистрибюшън" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220621001348-091-001/06.06.2022 г., издаден от Г. И. М. - орган, възложил ревизията и Ю. С., ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1351 / 24.08.2022г на директор на дирекция ОДОП София, с който за данъчен период 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. на "Клима Дистрибюшън" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 500,00 лв. по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от РЕН СТРОЙ 1920 ЕООД с ЕИК 205229791 и МОБИДЕЙЛ 10 ЕООД с ЕИК 205987940 и са му начислени лихви в размер на 8 772,79 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на проведеното ревизионно производство е установено, че основната дейност на ревизираното дружество е изграждане на вентилационни, климатични и отоплителни системи, търговия на дребно с климатична техника, изготвяне на проекти по ОВК, гаранционен и следгаранционен сервиз на климатична техника и поддръжка на изградени ОВК. То е и изпълнител по договори за строително- монтажни работи / СМР/ и производител на елементи от поцинкована ламарина, въздуховоди, спиро-елементи и други видове заготовка за строителните обекти. Констатирано е още, че през ревизираните периоди задълженото лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от РЕН СТРОЙ 1920 ЕООД и МОБИДЕЙЛ 10 ЕООД. Предмет на доставките по посочените фактури за СМР и строителни материали, свързани с изпълнение на конкретно описани обекти съгласно сключени договори от 28.09.2020 г., 21.09.2020 г, 01.10.2020 г., 05.10.2020 г. 06.10.2020 г. и издадени протоколи обр. 19, въз основа на които е установено, че главен изпълнител е ревизираното дружество, а доставчиците са подизпълнители. След анализ на представените към горепосочените фактури относими доказателства и резултатите на извършените насрещни проверки на преките доставчици и предходни доставчици, органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки с оглед липсата на доказателства за техническа обезпеченост на издателите им и за произхода на съответните стоки. Съгласно заключение по проведената ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, спорните фактури са надлежно осчетоводени, като в табличен вид са представени взетите счетоводни операции. Вещото лице е систематизирало всички относими към съответните доставки писмени доказателства, като е уточнило, че счетоводството на ревизирания е водено аналитично по начин, който позволява да се проследят последващите облагаеми доставки с получените стоки и услуги. При така събраните доказателства първостепенният съд е приел, че всички спорни фактури са придружени с доказателства относно основанието за издаването им, а стойността им е заплатена в брой или по банков път, като представените договори, актове обр. 19, ППП и описи кореспондират по между си и индивидуализират в пълна степен съответните стоки и тяхното предаване на получателя. Посочено е, че кадровата обезпеченост на доставчиците, още повече на предходните такива, не е предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и това е ясно разяснено от СЕС в решението по дело С- 324/11. В обобщение АССГ е достигнал до заключението, че в своята съвкупност събраните доказателства установяват както предаването на фактическата власт върху стоките от доставчиците на получателя, така и престирането на резултата от изпълнените СМР. Доказано е плащането за доставките и използването им в последствие за целите на облагаемата дейност на ревизирания, с оглед на което и при липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама, незаконосъобразно с оспорения РА е отречено претендираното от дружеството данъчно предимство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, и правилно. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. 3а пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните. Обосновано първостепенният съд е приел, че между страните са безспорни формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, както и получаването на стоки и услуги от посочения вид от ревизирания и последващото им използване за целите на неговата независима икономическа дейност. Спорът е за материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, а разрешаването му е обусловено от отговора на въпроса дали доставките са осъществени именно от издателите на горепосочените фактури. Последователно е разбирането на ВАС, че сами по себе си нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание за отричане на правото на приспадане на данъчен кредит. Това разбиране е в унисон с разясненията, дадени с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според които "когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". СЕС подчертава още, че "не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки или услуги, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /С-80/11 и С-142-11/. В хипотезите, при които доставката не е била извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. При така очертаните параметри на дължимата преценка, изводът за реалното извършване на спорните доставки е обусловен от съвкупния анализ на събраните относими доказателства, ценени и като източник на обективни данни за евентуална злоупотреба. Първостепенният съд е изложил конкретни мотиви относно всички изтъкнати от приходните органи нередности при доставчиците, обусловили непризнаването на претендираното от получателя данъчно предимство, включително е съобразил тълкувателно приложимите поради сходство на фактическите състави решения на СЕС, изключващи възможността установени пропуски при доставчиците да се противопоставят на получателя. Това принципно становище изключва необходимостта от детайлно обсъждане на многобройните констатации на приходните органи в тази връзка. По своето същество констатираните от тях нередности за всеки един от издателите на спорните фактури се припокриват, а това допуска обобщаването им и съвместното им обсъждане в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, ведно със заключението по ССчЕ. Вещото лице подробно е проследило счетоводното отразяване на спорните доставки и е систематизирало всички събрани за тях относими и кореспондиращи по между си документи, въз основа на които е дало обосновани отговори на поставените му въпроси. Заключението по ССчЕ обосновано е кредитирано от съда като компетентно дадено, подкрепящо се от останалите писмени доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реалност на спорните доставки. Като е достигнал до този краен извод и е отменил РА в тази му част, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски за касационното производство, в размер на 5 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на осмо отделение