Решение № 15856 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14479/2016 г.

Решение № 15856 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14479/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "100 на 100" ЕООД, ЕИК: *********, с управител С. С. М. (Заличено обстоятелство) и сегашен управител Й. К. Н., против решение № 6389/21.10.2016 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 4741 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-2210-1404147-091-01/29.10.2014 г., издаден от П. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г. С. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 581/20.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени като незаконосъобразен РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. Венева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1404147-091-01/29.10.2014 г., издаден от П. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г. С. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 581/20.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. С РА в обжалваната му част не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 000 лв. и е начислена лихва в размер на 15 241,13 лв. по фактура, издадена от "Филкомерс 75" ЕООД. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че РЛ не е установило възлагането и изпълнението на доставката, по фактура № 87/19.11.2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно изложените в касационната жалба доводи за нищожност на РА. Мотивите на жалбоподателя, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Посоченото тълкувателно дело е било инициирано за образуване с въпросът: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 1.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 1.01.2017 г.). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказано реално извършване на процесната доставка от "Филкомерс 75" ЕООД с предмет "комисионна по договор от 10.09.2012 г.". Изложени са подробни мотиви по отношение спорната фактура и събраните във връзка с нея доказателства. Не е представен приемо-предавателен протокол или друг документ, който да обективира приемане на услугата и да конкретизира съдържанието на изпълненото. Приети са като доказателства в ревизионното и съдебно производства единствено процесната фактура и договор към нея. Представеният по делото договор има характер на частен диспозитивен документ. Договорът обективира воля на страните по него за изпълнение на предмета му чрез осъществяване на посредническа услуга, но не съставлява само по себе си доказателство за реалното извършване на такава услуга. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол. При осъществена служебна проверка от страна на органите по приходите в информационната база на НАП е установено, че дружеството- посредник не е имало назначени лица по трудов или граждански договор. От друга страна няма данни издателят на фактурата чрез управителя си да има опит в областта на посредничеството на недвижими имоти, да е осъществявал преди или след издаването на процесната фактура сходна дейност. Посредническата услуга при продажба на недвижим имот предполага събирането на документи от държавни и общински органи, което изисква надлежно упълномощаване на лицето, което представлява дружеството-посредник, което да може да извършва действия от името и за сметка на дружеството. В случая по делото не е представено доказателство за такова упълномощаване, нито за извършване на фактически действия по осъществяване на посредничество. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане и резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 387 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение