Решение № 6436 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2008 г.

Решение № 6436 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Джафар Уахид Вахшури, гражданин на Иран, срещу Решение № 253/28.05.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че оспореното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Поддържат се доводи още за немотивираност на същото и непроизнасяне по сигурността на страната, което е от съществено значение за правилността на решението. Ответната страна - Председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му на произход. Молбата му е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, но не се сочат нови обстоятелства по отношение на личното му положение. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по последваща молба за закрила подадена от жалбоподателя по реда на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, след като предишните производства са приключили с влезли в сила решения. На 13.03.2008 г., е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления, " не е налице нищо ново за положението му, но желае да остане в България защото му харесва, работи и може да си уреди живота, а в родната му страна няма свободи за младежите ". В производството по изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил писмено становище до Председателя на ДАБ с рег. № 2886/16.04.2008 г., съдържащо предложение за отказ да бъде предоставена закрила на молителя. Установено е, че се касае до трето производство, но не е установена промяна относно жалбоподателя, причините за напускане на Иран са същите които е заявил в предишните производства. С оглед на това правилно е прието, че установените факти по предишните производства са преклудирани. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя доводи в тази насока не са направени. Напротив той твърди, че иска да остане в България по икономически причини- намерил си е работа и квартира и може да се издържа. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на председателя на ДАБ е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, молителят изрично не е заявил, някакви опасения по отношение на своя живот. Желанието му да остане в България, защото я харесва, интегрирал се е добре не са основания за уважаване на искането му, тъй като липсват съответни разпоредби в ЗУБ. Не отговаря на действителността по делото и твърдението му, че не са обсъдени новите факти и обстоятелства още повече, че той не е навел такива. неоснователни са и доводите, относно непроизнасянето на административния орган за сигурността на страната. Такова задължение за административния орган не съществува след изменението на чл. 75 от ЗУБ - ДВ. бр. 52/2007 г. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение