Решение № 8912 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2022 г.

Решение № 8912 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2022 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х. от гр. София, чрез адв. Коцева срещу решение № 1153/24.02.2022 година на Административен съд - София - град по адм. д. № 8068/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗдвП) от 02.08.2021 година, приложена от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", в сектор "Принудително задържане" при Център за градска мобилност ЕАД, представляваща използване на техническо средство (тип "скоба") за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение. Заявява, че съдът не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. Не било ясно на кои доказателства по делото същото противоречи. Съдът не обсъдил и снимковия материал към заключението на вещото лице, а само се е позовал на свидетелските показания на автоконтрольора. По този начин съдът не изяснил фактическата обстановка по спора, в това число и основния спор досежно мястото на извършване на нарушението, поради което и решението му било неправилно и необосновано. Прави искане за отмяната му и постановяване на друг съдебен акт, с който да се отмени като незаконосъобразна процесната принудителна административна мярка. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, служител в Център за градска мобилност ЕАД при Столична община, чрез адвокат Григорова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според представителя на ВАП от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод относно мястото на извършване на нарушението. Въз основа на доказателствата прави заключение, че дори и процесният автомобил да е паркиран в границите на "зелена зона", това място е извън обхвата на почасово платено паркиране. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на З. Х. от гр. София срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП от 02.08.2021 година, приложена от служител на Център за градска мобилност ЕАД при Столична община и представляваща използване на техническо средство (тип "скоба") за принудително задържане на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. За да отхвърли жалбата срещу приложената мярка, съдът е приел, че същата е от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон. Приел е, че процесният автомобил е бил паркиран в участък, който принадлежи към зона за платено почасово паркиране и попада в обхвата на режима за платено почасово париране, като не е била заплатена съответната такса, което се явява в нарушение на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и правилно е поставена скоба на автомобила. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. По възраженията на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема същите за основателни: На първо място, съставът констатира съществено противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. АССГ възприема жалбата, с която е сезиран като основателна, като с диспозитива на съдебния си акт отхвърля същата като неоснователна. На следващо място, касационната инстанция възприема като основателно възражението за неустановена фактическа обстановка досежно елемент от фактическия състав на мярката касаещ статута на мястото на паркиране на процесния автомобил. Позовавайки се на показанията на свидетеля В. С., съдът приема, че процесният автомобил е паркиран в края на ул. "Бели Искър" – част от уличната регулационна мрежа – публична общинска собственост, в началото на която има знак за "зелена зона" – почасово платено паркиране. Този извод на съда обаче е при липса на анализ на всички доказателства по делото, и без излагане на мотиви защо съдът не кредитира заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза. На първо място, видно от Протокол за блокирани автомобили на л. 36 от делото, автомобилът е блокиран на мястото на нарушението, посочено в графа от таблицата, наименована "район". В тази графа е попълнено – "Искър". Столичният район "Искър" включва ж. к. "Дружба" с подрайоните "Дружба 1", "Дружба 2" и "Цариградски комплекс", квартали "Димитър Миленков" и Абдовица, село Бусманци и промишлената зона "Гара Искър" край железопътната гара Искър. Дори и да се приеме, че се касае за улица "Искър", а не за район "Искър", обсъжданията по спора са относно паркиране на автомобила на улица "Бели Искър", различна от улица "Искър". На второ място, видно от разпита на свидетеля В. С. – шофьор на автомобилен транспорт в "ЦГМ" ЕАД (л. 42 от делото) нарушението е извършено на ул. "Бели Искър", намираща се в столичния район "Оборище". На трето място, от заключението по т. IV, отговор на въпрос 1, на назначената, изслушана, неоспорена (в тази точка), приета от съда и кредитирана в тази й част съдебно-техническа експертиза, е видно, че мястото на паркиране на МПС е поземлен имот № 68134.404.53, район "Оборище", бул. "Васил Левски" (л. 125 от делото). Позовавайки се на извадка от кадастралната карта, вещото лице не посочва този имот да е част от уличната регулационна мрежа, нито да е публична общинска собственост. На следващо място, на схемата на л. 98 по делото на АССГ са очертани граници на бул. "Васил Левски" и е очертан край на ул. "Бели Искър", какъвто липсва за останалите улици, граничещи с бул. "Васил Левски", като мястото на паркиране е извън тези граници. На л. 129 от делото е прието и кредитирано от съда като доказателство писмо от кмета на район "Оборище", в което писмо се твърди, че поземлен имот с идентификатор 68134.404.53 е част от уличната регулационна мрежа на бул. "Васил Левски", но в тази насока не са представени доказателства. Това удостоверяване, освен че не е подкрепено с доказателства, не съответства и на съдържанието на посочените схеми за край на улица "Бели Искър" и граници на бул. "Васил Левски", в рамките на нито една от които не попада поземлен имот с идентификатор 68134.404.53, съответно мястото на паркиране на процесния автомобил. Така изброените доказателствени средства безспорно си противоречат относно статута на мястото на ситуиране на автомобила: Съпоставени тези доказателства могат да наведат на извода, че ул. "Бели Искър" не е без изход, а се пресича с бул. "Васил Левски", но това се опровергава от снимките, направени както от "ЦГМ" ЕАД, така и от снимките на СТЕ по делото. Към писмото на кмета липсват доказателства имот с идентификатор 68134.404.53 да е част от уличната регулационна мрежа на бул. "Васил Левски", както и същият да е публична общинска собственост, поради което и същото се явява твърдение неподкрепено от доказателства. Напротив, от заключението на изслушаната по делото експертиза се установява, че поземлен имот 68134.404.53 е отразен в кадастралната карта като имот без данни за собственост, в урбанизирана територия, с предназначение за друг обществен обект, комплекс. В рамките му е отразена сграда с идентификатор 68134.404.53. 1 – частна собственост с предназначение за обществено хранене, която на място не съществува, но именно в очертанията на която е бил паркиран и процесният автомобил. Спорът по делото, поставен пред касационната инстанция се състои в това, попада ли мястото, на което е бил паркиран автомобилът в "зелена зона" като място със статут за платено почасово паркиране. Видно от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод относно статута на мястото на извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че отбелязаният в протокола на л. 36 от делото район "Искър" е грешка, като се има предвид ул. "Искър", въпреки че до процесното място на паркиране достигат както ул. "Искър", така и ул. "Бели Искър", липсват безспорни доказателства мястото на което е паркиран автомобила да е част от улица – публична общинска собственост, така както е приел административният съд. Съдът е направил извод, че ул. "Бели искър" попада в режим на почасово платено паркиране "Зелена зона", но не е установил по категоричен начин, че процесният автомобил е бил паркиран на тази улица и е бил паркиран именно в зона за платено паркиране. На л. 97 по делото е приложена и приета като доказателство по делото схема на улиците в процесния район с отбелязване на местата, представляващи зона за платено паркиране. Видно от същата, части от улици макар и да представляват такива, не са включени в зоната за почасово паркиране (например участъкът на ул. "Искър" между улиците "Хр. Ковачев" и ул. "Петра" не е отбелязан като зона за платено паркиране). Като такъв не е отбелязан и имотът, в който е паркиран процесният автомобил. Касационната инстанция споделя и заключението на представителя на Върховна административна прокуратура в насока, че: Според чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове от денонощието. Това му правомощие не може да противоречи на повелителната норма на чл. 94, ал. 3, която предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Изключение е предвидено в чл. 94, ал. 4 от ЗДвП само за пътищата с еднопосочно движение. Видно от схемата, приложена на л. 98 от делото, настоящият случай не е такъв. Не е изключена възможността в тази част на пътя да не би могло да има маркировка, изискуема от чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, поради което и не би могло да възникне право за събиране на заплащане за паркиране. Дори и колата да е паркирала на място, попадащо в границите на "зелена зона", това място е извън обхвата на режима за почасово платено паркиране. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле. Възприемайки тезата на административния орган, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми, което страда и от порока необоснованост. Съставите на ВАС са формирали практика по въпроса за статута на места, които макар и да попадат териториално в зоните за платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово паркиране. В тази насока: решение № 15688/2017 г. по адм. дело № 11477/2016 г. на ВАС, VІІ отд., решение № 852 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 7675/2018 г. на ВАС, II отд. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на пътно превозно средство (ППС), са установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие в действителност Столичния общинският съвет е приел Наредба за организация и движение на територията на Столична община. В Наредбата е посочено, че общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2. 5 тона и на автобуси до 12 пътнически места, в определени дни от седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници на "синя зона" и "зелена зона". В случая неправилно административният съд е ограничил проверката си единствено до факта, че обхватът на зоната е описан чрез посочване на нейните граници - изрично отразените в Заповед № СОА20–РД95–502/29.12.2020 г. на кмета на Столична община, булеварди и улици, като без мотиви е приел, че като е паркиран на ул. "Бели Искър" процесният автомобил попада в тези граници на "зелена зона", като не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табли. Касационната инстанция не споделя тези изводи и приема, че в конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че автомобилът е бил паркиран в поземлен имот 68134.404.53, област София (столица), община Столична, гр. София, район Оборище, бул. "Васил Левски", място, което не е означено като платена зона за паркиране и не попада в зона за платено почасово паркиране, според приложената скица, взета от сайта на "Географска информационна система-София" ЕАД. Съгласно снимковия материал, приложен към експертизата и извадка от схемата за принудително задържане район 9, тази част от ъгъла бул. "Васил Левски" и улица "Бели Искър", в която се е намирал процесният автомобил, не попада в схемата за местоположение и обхвата, приета от Столичния Общински съвет с посочената заповед на кмета на Столична община за почасово платено паркиране. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници – улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия обаче се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране, единствено за които може да се събира визираната такса. Цялостният анализ на доказателствата по делото обосновава извод, че приложената ПАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Доколкото, съгласно нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с прилагането на мярката "принудително задържане" на паркираното МПС не са изпълнени целите на закона. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна приложената ПАМ. По искането на касатора за присъждане на разноски, касационната инстанция констатира, че касаторът е представил списък с разноски. Предвид изхода на спора, на З. Х. се дължат разноски по делото в размер на 1480 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, заплатени държавни такси за двете съдебна инстанции и възнаграждение за вещо лице, с предварително определен депозит. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд