Решение № 12103 от 30.9.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, представлявана от управителя д-р Д. Боздукова, чрез процесуален представител адв. Е. Кокаларова, срещу решение 796/20.04.2018г., постановено по адм. дело 297/2018г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на санкции РД25-94/17.01.2018г. на директора на Районната здравноосигурителна каса Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон, обусловени от липсата на нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал.2, т.2, т.2 и т.3 ЗЗО, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски. Ответникът - директор на Районната здравноосигурителна каса Бургас (РЗОК), чрез пълномощник ст. юриск. Кръстева в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД25-94/17.01.2018г. на директора на РЗОК Бургас, с която за констатирано нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2, т.3 ЗЗО и чл.280, чл.288, т.6, б б от НРД за медицинските дейности 2017г., в ИЗ 8236 на ЗОЛ, хоспитализирано в АГ отделение от 09-12.09.2017г. по КП Стационарни грижи при бременност с повишен риск с окончателна диагноза: Медицински грижи за майката при признаци за фетална хипоксия и във връзка с Решение 13/16.11.2017г. на АК при РЗОК Бургас, на лечебното заведение е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 200 лева (двеста лева). След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че според КП 1 Стационарни грижи при бременност с повишен риск, т.ІІ Индикации за хоспитализация и лечение, т.3. за диагноза О36.3 Медицински грижи за майката при признаци за фетална хипоксия, е посочено, че диагностиката, лечението и наблюдението на бременна с такава диагноза изискват клинични, ехографски данни и/или кардиотокографски признаци за интраултеринна хипоксия на плода и гестационна възраст 26+ седмици. Обоснован е извод, че според диагностично-лечебния алгоритъм, освен посочените други процедури и здравни дейности, изрично е регламентирано, че се изисква извършването на серологично изследване за сифилис (PRP или Васерман), което не е задължително само в случаите, в които е извършено в извънболничната помощ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че приложеното към жалбата копие от изследване за Васерман за първи път е представено едва при обжалването на административния акт и липсата му сред документите, придружаващи ИЗ 8236, доказва правилността на изводите на административния орган и не може да санира констатирания пропуск. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. В КП 1 Стационарни грижи при бременност с повишен риск, т.III Документиране на дейностите по клинични пътеки, т.2 е посочено, че документиране на диагностично лечебния алгоритъм се извършва в История на заболяването, а серологичното изследване е част от диагностично лечебния алгоритъм. Съгласно чл. 291, т.4 от НРД за МД 2017г., изпълнението на диагностично лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ. В конкретния случай в ИЗ на стр.3 са отбелязани и съответно приложени, извършените в извънболничната помощ изследвания. Сред тях не е посочено, нито е документирано в ИЗ извършването на задължителното, съгласно диагностично - лечебния алгоритъм, серологично изследване. Лечебното заведение с приемо предавателен протокол от 06.10.2017г. и декларация от същата дата, подписани от негов представител, декларира, че е представена цялата документация по ИЗ 8236, както и че приложените към нея документи са комплектовани в пълен размер и същото не разполага с други, касаещи лечението на пациента. Към подаденото на 16.10.2017г. възражение от лечебното заведение срещу протокол 1372/09.10.2017г. пред АК към РЗОК Бургас не са представени доказателства. Първоинстанционният съд обосновано приема наличието на нарушение на диагностично лечебния алгоритъм на КП 1 за извършване на серологично изследване за сифилис. От ИЗ и приложените към ИЗ изследвания по време на хоспитализацията и изследванията от извънболничната помощ е видна липсата на серологично изследване за сифилис както в извънболничната помощ, така и по време на хоспитализацията на пациентката по КП 1. Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед установеното нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО и чл. 280, чл. 288, т.6, б. б от НРД за МД 2017г. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районната здравноосигурителна каса Бургас, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,