Решение № 15446 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2014 г.

Решение № 15446 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Жар" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 4327/22.11.2013 г. по адм. д. № 4327/2012 г. на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 03251200109/7.08.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 8.2011 г. е начислен ДДС 308 896,11 лв с лихви и е определен корпоративен данък за внасяне за 2011 г. 29 887,28 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора РА е нищожен като издаден от актосъставител, който не е овластен редовно. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" -Варна в писмена молба поддържа, че РА не е нищожен, като заповедите за овластяване на актосъставителя са приложени в преписката. По доводите за неправилност на решението в дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 03251200109/7.08.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 8.2011 г. е начислен ДДС 308 896,11 лв с лихви на основание чл. 79, ал. 3 ДОПК и е определен корпоративен данък за внасяне за 2011 г. 29 887,28 лв с лихви. Правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА не е нищожен. Касаторът поддържа нищожност на РА като неоснователно се позовава на заповеди № 9/3.01.2011 г., № Д-10/3.01.2011 г., № Д-931/4.07.2011 г. и № Д-932/04.07.2011 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, които се отнасят до Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. В преписката е приложена заповед № Д-264/1.03.201 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с която за Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" е определена Снежанка Пенчева да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 1 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че ревизията е проведена от редовно овластени органи по приходите от Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП-Варна и РА е издаден от компетентен орган. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно възраженията на дружеството, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до законосъобразни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. В касационното производство в писмените бележки се прави нов довод за покупка на част от липсващите стоки от нерегистрирано по ЗДДС лице, какъвто не е правен в жалбата по административен ред, нито в жалбата до АС-Варна. Предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство този довод не следва да се обсъжда за първи път в касационното производство. Обосновано съдът е отхвърлил довода на касатора, че липсващите стоки са били с изтекъл срок на годност предвид счетоводните данни по сметка 302-материали за 2011 г. за закупени и разходвани стоки с остатък от 1 544 099,16 лв. При тези данни правилен е изводът на съда, че липсващите към 31.08.2011 г. стоки на посочената стойност не са били с изтекъл срок на годност при липсата на каквито и да било доказателства за срока им на годност. Материалите са отписани към 30.08.2011 г. по протокол за инвентаризация на дружеството от същата дата, в който са посочени като липсващи. Собственикът е дал обяснения, че след извършени преобразувания дружеството не е разполагало със склад за съхранение на стоките. След като не са представени доказателства за бракуване на стоките от ревизираното лице поради изтичане на срока им на годност правилно съдът и органите по приходите са приели, че са налице условията на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит при закупуването им и за увеличение на финансовия резултат за 2011 г. с разходите за закупуване на липсващите стоки на основание чл. 28, ал. 1 и 2 ЗКПО. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано наличие на хипотезите в чл. 80 ЗДДС и в чл. 28, ал. 3 ЗКПО, които са основание за изключване на приложението на цитираните разпоредби корекция на ползвания данъчен кредит и увеличение на финансовия резултат за 2011 г. Доводите за допуснати процесуални нарушения от органите по приходите при определяне на липсващите стоки не са основателни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,