Решение № 8368 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2011 г.

Решение № 8368 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 1609/2.02.2011 г. постановено по адм. дело № 4279/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Явор Цеков Захариев, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, Върховен административен съд, състав на трето отделение, по жалба на Явор Захариев е отменил като незаконосъобразно решение № I-5325 от 19.02.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване данните, съдържащи се в ЗМ № 051112 от 4.05.2005 г. по описа на 03 РУ - СДВР, което е било поискано с молба вх. № М-2813 от 10.02.2010 г., подадена от Явор Захариев и е върнал делото като преписка на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по молбата на Захариев. За да постанови този резултат съдът е приел, че съхраняването на лични данни в информационните фондове на МВР не може да е неограничено във времето, тъй като нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Нормата създава задължение за министъра да определи срокове за съхраняването на лични данни. Липсата на определени от администратора срокове е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил задължението си. Недопустимо е от това неизпълнение сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите на Република България. Когато липсва специална норма, следва да намери приложение общата такава на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛС, която забранява допълнително обработване на лични данни за цели различни от тези, за които първоначално са събрани. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗМВР, В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. А по силата на ал. 2, т. 4 на цитирания член, в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни. А съгласно ал. 5, личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. По делото няма спор, че данните, чието заличаване се иска попадат в хипотезата на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР и са свързани с дейността по противодействие на престъпността и че в закона съществува възможност тези данни да се съхраняват и след приключване на обработката им, но в срокове, определени от администратора на лични данни. Не се спори и по факта, че полицейската регистрация на лицето е била снета и че същото е било уведомено за този факт. След като е поискал достъп до лични данни в ДАО - МВР, Захариев е бил уведомен, че в информационен фонд "Интегрирана полицейска система" е регистриран ЗМ № 05 1112/4.05.2005 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК. Административното производство пред Министъра на вътрешните работи е образувано по молба на Захариев за заличаване именно на тези данни, съхраняващи се в ИФ "Интегрирана полицейска система", а не за повторно снемане на полицейската му регистрация. От приложеното по делото постановление за прекратяване на дознание - БПП с дата от 11.05.2005 г. се установява, че образуваното въз основа на регистрирания заявителски материал - ЗМ № 05 1112/4.05.2005г досъдебно производство е било прекратено т. е. приключила е обработката на събраните и съхранени в тази връзка лични данни. Не може са се приеме основния аргумент на ответника, че срокове за съхранение на лични данни, съгласно изискването на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР не са определени от администратора на лични данни, тъй като дейността на МВР по противодействие на престъпността не може да бъде ограничена във времеви срок, както и че неопределянето на срокове дава възможност на администратора на лични данни да съхранява тези данни безсрочно. Законът ограничава съхранението и на този вид данни със срок, определен от администратора. Неизпълнението на задължението на администратора да определи такъв срок не може да се означава автоматично, наличие на законова възможност за безсрочното им съхраняване. От друга страна, заличаването на тези лични данни от съответния информационен фонд няма да доведе до нарушаване на разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, съгласно която при заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност. В конкретния случай е налице влязло в сила постановление на прокуратурата за прекратяване на досъдебно производство, образувано по съответния ЗМ. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване в цялост на фактическата обстановка и в необсъждане на събраните и приложени по преписката доказателства. В съдебното производство са установени правилно и в пълнота всички правнорелевантни факти и обстоятелства, обсъдени са всички доказателства, от значение за правилното решаване на делото. Обоснован е изводът, до който е достигнал ВАС, трето отделение, а именно, че при липсата на специална норма, определяща срокове за съхранение на личните данни, приложение следва да намери общото правило на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, съгласно което личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, както и че същите следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Предвид гореизложеното, решението, с което оспореният в първоинстанционното производство индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен, не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,