Решение № 6152 от 8.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Атанасов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ц. Цветанов, против Решение 468/14.10.2022 г., по адм. дело 470/2022 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 374з-97 от 31.05.2022 г., издадена от началника на Районно управление - Червен бряг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен. С цитираната заповед е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател Ц. Атанасов, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че в случая не е налице основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. Твърди, че притежава късо огнестрелно оръжие от 14 години, като същото е придобил съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Сочи, че никога до сега при подновяване, не му е изисквано посочване на причини за подновяване на разрешителното. Счита, че отговаря на всички изисквания, като срещу него няма образувани наказателни дела и той не е извършил административни нарушения, които да налагат издаването на отказ. Според него издадената заповед, с която е постановен отказът, е незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност и мотиви. Твърди, че ангажираните по делото доказателства обосновават необходимост от продължаване срока на разрешение за огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на РУ - Червен бряг при ОДМВР Плевен, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.05.2022 г. Ц. Атанасов е подал заявление до началника на Районно Управление - Червен бряг за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Глог, кал. 9х19 с MAY 568. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено самоотбрана. В хода на административното производство Атанасов е уведомен за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт отказ по подаденото заявление, като му е указано, че има право в 5-дневен срок да депозира възражения и доказателства в подкрепа на посочените в заявлението искания, свързани с подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. На 23.05.2022 г. Атанасов е подал възражение. До заявителя е изпратено ново съобщение с което му е предоставена възможност в 3 - дневен срок да представи мотиви относно необходимостта от продължаване срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие. В рамките на определения срок Ц. Атанасов е подал молба, в която е описал необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че същото му е необходимо за защита на живота и здравето, както на него така и на членовете на неговото семейство. Посочил е още, че основната му дейност е свързана с пътувания в страната, в които често се налага да носи със себе си парични суми. Допълнил е, че необходимостта от притежаване на оръжие е продиктувана и от криминогенната обстановка в населеното място, в което живее, с оглед зачестилите случаи на посегателства срещу личното имущество на хората. В заключение е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, която по несъмнен начин е доказана с изложените доводи. Административното производство е приключило със Заповед 374з-97 от 31.05.2022 г., издадена от началника на РУ- Червен бряг, с която е отказано издаването на исканото разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие на физическо лице за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнен начин да се обоснове необходимостта от същото. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице соченото от административния орган основание за отказ. Първоинстанционният съд е приел, че лицето е обосновало като причина за продължаване срока на процесното разрешение самоохрана, която не е предвидена като основание за издаване на разрешение по чл. 6 ал. 3 ЗОБВВПИ, а като основание за издаване на разрешение за служебни цели - чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ. Счел, е за правилни изводите на административния орган, че така посочената причина в заявлението на лицето, предполага издаване на разрешение за служебни цели, което може да се реализира само от физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност, за наличието на която доказателства от Атанасов не са представени. Направил е извод, че от жалбоподателя не са представени доказателства за непосредствена или потенциална опасност на живота, здравето, сигурността и имуществото му, поради което необходимостта от подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси не е обоснована и доказана. Съдът е посочил, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително, както и че издаденото предходно разрешение за носене и употреба на оръжие не обвързва административния орган до поднови срока на вече издаденото разрешително на същото основание. Така мотивиран съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от страна на касационния жалбоподател не са ангажирани доказателства обосноваващи необходимост от издаване на разрешение за служебни цели, както и че същия упражнява търговска дейност която да му позволява искане на разрешение по този ред. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта. Този въпрос правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Правилни са изводите на съда, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/ подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото, поради което не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Посочените в заявлението обстоятелства наличието на усложнената криминогенна обстановка в населеното място в което живее, както и опасенията за възможни посегателства върху личното му имущество, не са от естество да породят желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените от касатора доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие, като както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и/или неговото семейство. Релевираните с касационната жалба доводи са неоснователни. Преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от притежаване на оръжие е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Направеното от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение