Решение № 4414 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2019 г.

Решение № 4414 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Вълчева, П. Вълчев и двамата от [населено място] и В. Вълчев от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Христова, срещу решение № 82 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 263/2018 г. на Административен съд – гр. Ямбол, с което е отменена по жалбата на Н. Чанева и Г. Чанев и двамата от [населено място] Заповед № РД/02 – 00607 от 03.10.2018 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадена скица № 155 от 14.09.2018 г. виза на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, издадена на 19.09.2018 г. на главния архитект на община Ямбол, както следва "Да се спазят условията на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ" да се чете "Да се спазят условията на чл. 183 от ЗУТ". В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Твърдят, че това е така, тъй като жалбоподателите Чаневи не са били заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, за които е признато право на оспорване на скицата – виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, съответно на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка в нея. Твърдят, че това е така, тъй като Чаневи не притежават право на собственост върху УПИ VI – 158, кв. 38 по плана на гр. Ямбол, а само право на собственост върху сграда в този имот без отстъпено право на строеж. Твърдят и че две от конституираните като заинтересувани лица такива – Т. Гайтанджиев и Е. Петров нямат това качество, тъй като са се отказали от наследството на Б. Драгнева и съответно нямат права в посочения УПИ. Алтернативно твърдят неправилност на оспореното решение, тъй като твърдят, че са били налице за поправка на очевидна фактическа грешка, с която поправка е обективирана волята на административния орган по отношение на визата да се прилагат всички правила по чл. 183 от ЗУТ, включително относимата към проектирането според жалбоподателите ал. 4 на чл. 183 от ЗУТ. Твърдят в същото време, че ал. 1 и 2 на посочената разпоредба са неприложими в случая, тъй като сградата в имота, за който е издадена визата не е етажна собственост. Искат оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Претендират разноски. Ответниците Т. Гайтанджиев и Е. Петров с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Н. Чанева и Г. Чанев с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Главния архитект на община Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Ямбол е приел, че подадената жалба от Н. и Г. Чаневи е допустима, а те като жалбоподатели са лица заинтересовани по смисъла на чл. 131, ал. 2 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, като собственици на жилищни обекти на партерен и втори етаж в сграда с идентификатор № 87374.540.158. 1, представляваща етажна собственост по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността. Приел е, че третият, тавански етаж, преустроен в жилище е собственост на заинтересованата страна В. Вълчев, а поземления имот идентификатор № 87374.540.158 е съсобственост на Вълчев и останалите заинтересовани лица. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговарящ на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че фактическата грешка допустима за поправяне съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК представлява несъответствие на действителната воля на административния орган и изразената в административния акт. Приел е, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка е акцесорен спрямо поправяния акт и с него не може да се изменя съдържанието на поправяния акт, както и да се засягат правата и задълженията на страните по същия. Приел е, че в настоящия случай не е налице очевидна фактическа грешка. Приел е, че посочения чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ във визата ограничават правата на възложителя, а допуснатата поправка на тази част от визата с посочване на чл. 183 от ЗУТ водят на извод, че при издаване на визата административният орган не е изследвал възможността на приложението на всички алинеи на чл. 183 от ЗУТ и че ако бяха изследвани визата би била издадена на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че допуснатата поправка не съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в акта. Приел е, че това, че административният орган е формирал при издаването на скицата – виза воля, която не съответства на обективната действителност не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. Поради и това е отменил оспорената пред него заповед, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в скица – виза. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба на Н. и Г. Чаневи. Правилно решаващият съд е приел, че като собственици на обекти в сградата, посочените лица са носители и на ограниченото вещно право на строеж в имота за тези обекти, като е неделимо от собствеността върху обектите в сградата в случая първи и втори етаж от нея и е имплицитно включено в нея, което съответно ги легитимира и като заинтересувано лице по смисъла на чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ (В този смисъл решение по адм. д. № 1267/2013 г. и решение по адм. д. № 6127/2017 г. и двете на ВАС). Неоснователно е и възражението за неправилно конституирани страни, като действително по отношение на Т. Гайтанджиев е представен отказ от наследство на Б. Драгнева, но не е ясно дали той включва и спорния имот, а по отношение на конституирания като заинтересована страна Е. Петров няма данни за отказ от наследство. Правилен е извода на съда и за незаконосъобразност на оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в издадена виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, включваща поправка на част от посочените прави основания за издаването й, а именно допусната е поправка, както следва посоченото във визата "да се спазят условията на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ" да се чете "Да се спазят условията на чл. 183 от ЗУТ". Поправка на фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната неточност при нейното изразяване, а не формиране, която не води до изменение на волята на органа. В случая с допуснатата поправка правилно АС – гр. Ямбол е приел, че се променя волята на органа, което съответно не представлява очевидна фактическа грешка и е недопустимо да бъде направено по посочената разпоредба. Това е така, тъй като нормата на чл. 183 в третата й и най – вече в четвъртата й алинея въвеждат различни условия от посочените в първата и втората алинеи на чл. 183 от ЗУТ. В тази връзка правилно АС – гр. Ямбол е приел, че спорната поправка не представлява очевидна фактическа грешка, тъй като такава както беше посочено е налице когато има несъответствие между действителната воля на ограна и изразената такава. Действителната воля на органа обаче не може да бъде изменяна или допълвана по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, както е направено в настоящия случай. Измененото и допълнено в настоящия случай е едно от посочените прави основания, с което е изменена и допълнена недопустимо волята на административния орган и съдържанието на визата, която е поправена с оспорената заповед, като посочените първоначално разпоредби на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ и допълнението след това с включването на цялата разпоредба на чл. 183 от ЗУТ регламентират различни по характер обществени отношения, макар и посочената разпоредба да е относима към друг етап от разрешаване на строителството, а именно одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етапа на "инвестиционното проучване и проектиране", на който етап се издава визата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,