Решение № 31 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1950/2016 г.

Решение № 31 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1950/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. К. Б., И. К. Б., Ф. К. и А. К. срещу решение № 889 от 03.05.2016 г. по т. д. № 1986/2015 г. на Апелативен съд - София, с което е обезсилено решение № 1248 от 05.08.2014 г. по т. д. № 772/2013 г. на Софийски градски съд, в частта относно предявените от касатора против длъжника, "Смартпартнърс-БГ" ЕООД, положителни установителни искове по реда на чл. 694 ТЗ за съществуване на вземания за неустойки от 21 860 евро и 49876 евро, като делото е върнато за ново разглеждане на СГС. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че възразилото срещу приетото от синдика вземане на ищците дружество не би могло да бъде конституирано като необходима страна, тъй като с влязло в сила на 28.02.2015 г. решение от 26.11.2014 г. на СГС по гр. д. № 703/2013 г. е признато за установено по реда на чл. 694 ТЗ, че "РМС Тауър- БГ" ЕООД няма вземания към "Смартпартнърс-БГ" ЕООД. Касаторите поддържат, че пасивно легитимиран по положителните установителни исковете по чл. 694 ТЗ е единствено длъжникът по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски. Ответникът, "Смартпартнърс-БГ" ЕООД, не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение по чл. 288 ГПК. по настоящото дело е допуснат, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационен контрол на въззивното решение за произнасяне по въпроса за пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл. 694 ТЗ, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г. /. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ответника, "Смартпартнърс-БГ" ЕООД /с открито производство по несъстоятелност/, ищците са предявили по реда на чл. 694 ТЗ положителни установителни искове, относно: /1 вземане за неустойка в размер на 49 896 евро за забавено изпълнение на задължението за предаване на продавания имот по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2006 г., включено от синдика в списъка на неприетите вземания, като възражението на ищците срещу неприемането му не е уважено от съда по несъстоятелността; /2 вземане за 21860 евро, представляващо уговорена в допълнителното споразумение към същия предварителен договор неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника за снабдяване на сградата, в която се намира продаваният имот, с разрешение за ползване, което вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания, но въз основа на възражение от друг кредитор на несъстоятелността - "РМС Тауър- БГ" ЕООД, вземането е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Въззивният съд е стигнал до извода, че надлежни ответници по предявения иск по чл. 694 ТЗ са длъжникът, "Смартпартнърс-БГ" ЕООД, като страна по материалното правоотношение, и "РМС Тауър- БГ" ЕООД, като кредитор оспорил претендираното от ищците вземане, и то в условията на задължително другарство. Приел е, че е недопустимо спорът относно съществуването на материалното вземане да бъде разгледан само с участието на неоспорилия вземането длъжник, но без участието повдигналия спора кредитор, с оглед на което е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. По релевирания правен въпрос: Отговор на поставения правен въпрос относно пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл. 694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г. /, е даден с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 252/11.04.2017 г., т. д. № 2822/2015 г., II ТО на ВКС. С него е прието, че съгласно новата редакция на чл. 694, ал. 2 и ал. 4 ТЗ ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. / в хипотезата, в която кредитор с неприето вземане предяви иск за установяване съществуването му, тъй като предявеното от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, в производството по този иск могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по чл. 694, ал. 1 - ал. 3. Въз основа на това е направен извод, че новата редакция на чл. 694, ал. 4 ТЗ предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по чл. 694, ал. 2 като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни. С оглед на даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение, което напълно се споделя от настоящия състав, пасивно легитимиран по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ е само длъжникът, в качеството му на страна по материалното правоотношение. Възразилият кредитор срещу прието от синдика чуждо вземане не може да участва в производството по чл. 694 ТЗ в качеството на главна страна. Той, както и останалите кредитори на несъстоятелността, могат единствено да встъпят като трето лице помагач на страната на длъжника до края на хода на устните състезания в първата инстанция По съществото на касационната жалба: Предвид отговора на поставения въпрос, даденото от въззивния съд разрешение относно пасивната легитимация по положителния установителен иск по чл. 694 ТЗ влиза в противоречие с новата разпоредба на чл. 694, ал. 4 ТЗ, в сила от 03.01.2017 г. С оглед на инкорпорираното в нея правило, недопустимо е конституиране като ответник по предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ на кредитор, по чието възражение вземането на ищеца е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ГПК, тъй като по силата на закона възразилият кредитор, както и всеки друг кредитор на несъстоятелността, може да участва в производството по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ само в качеството на подпомагаща длъжника страна, което изключва възможността същият да бъде конституиран като главна страна в процеса. Ето защо, без значение за пасивната легитимация по иска е обстоятелството, че в хода на процеса по отношение на възразилия кредитор със сила на присъдено нещо по реда на чл. 694 ТЗ е установено, че същият няма качеството на кредитор на несъстоятелността. За вземането за неустойка в размер на 49 896 евро за забавено изпълнение на задължението за предаване на продавания имот по предварителния договор за продажба на недвижим имот, не е налице хипотезата на изключване на вземането от списъка на приетите от синдика вземания въз основа на възражение на друг кредитор. Вземането е включено от синдика в списъка на неприетите вземания, като производството по чл. 692, ал. 2 е образувано въз основа на възражение на самите ищци, а не по възражение на друг кредитор, поради което се е развило с участието на ищците – титуляри на неприето вземане, длъжника и синдика. Ето защо, по отношение на това вземане изначално не е налице посоченото от въззивната инстанция обстоятелство, довело до обезсилване на първоинстанционното решение – оспорването на вземането от друг кредитор чрез възражение по чл. 690 ТЗ в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че липсва законово основание за конституиране на нов ответник по обективно съединените положителните установителни искове по чл. 694 ТЗ, поради което въззивното решение, с което на това основание се обезсилва първоинстанционния акт, следва бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 889 от 03.05.2016 г. по т. д. № 1986/2015 г. на Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.