Решение № 1398 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на АА Фарма ЕООД със седалище с. Шуменци, общ. Тутракан, обл. Силистра , чрез адв. Георгиев, срещу решение 94 от 13.10.2021 г., постановено по адм. дело 112/2021 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ДК -11- СС -1/20.07.2020г. на началника на РДНСК Силистра. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на РДНСК- Силистра, чрез юрк. Кръстева, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно.Претендра разноски за настоящата инстанция юрк.възнаграждение. Ответникът главен архитект на Община Тутракан не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед ДК- 11- СС- 1/20.07.2020г. на началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 156 ал 1 и 3, чл. 142 ал. 5 т. 3 и 7, чл. 169 ал. 1 т. 2, чл. 143 ал. 1 т. 2 и чл. 152 ал. 2 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж /РС/ 24 от 01.07.2020г. на главния архитект на Община Тутракан за строеж Производствена сграда завод за биотор чрез компостиране, в имот с идентификатор 83524.50.36 по КККР на с. Шуменци, м. Айвалък. Прието е, че оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган по силата на заповед РД-13-171 / 13.06.19 г. , при спазване изискванията на чл. 149, ал. 5, във връзка с чл. 156, ал. 1 - ал. 3 от ЗУТ и чл. 35 и чл.59 от АПК. Обсъдени са приетите по делото две експертизи /съдебно-биологична и съдебно-техническа/ досежно констатациите за вида на разрешения строеж и производствения продукт с оглед критериите за определяне категорията на строежа. Установено е от съдебно-техническата експертиза, назначена в изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд по отменително решение 6282/ 26.05.2021 г. по адм. д. 1862 / 2021 г. на ВАС, че разрешения строеж обхваща изграждане на сграда и инсталация за компостиране, с основна суровина птичи екскременти/ торова маса/, т.е. строежът е комплекс от сградата и съоръжението. Съдебно-биологичната експертиза установява че птичия тор е страничен животински продукт, който се отделя при извършването на основната дейност на АА Фарма ЕООД /отглеждане на птици и угояване на пилета бройлери/ и попада в обхвата на понятието "оборски тор", съгласно Регламент (ЕО) 1069/2009. Развити са подробни мотиви за същината на оборския тор съгласно чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕО) 1069 / 2009, който обхваща всички животински екскременти и/или урина от селскостопански животни, различни от риба, отглеждана в развъдници, със или без сламена постеля, и се квалифицира съгласно чл. 9, б. "а" от от Регламент (ЕО) 1069 / 2009 като материал от категория 2. В тази връзка административният съд е мотивирал приложимост на нормите на ЗУО в настоящия случай, тъй като птичите екскременти макар да са страничен животински продукт, съгласно регламента, попадат и в предметния обхват на ЗУО като биоотпадък, който може да бъде оползотворен, включително чрез компостиране, съгласно приложение 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО ( код R3).Тълкувайки нормата на чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" от ЗУО във връзка с чл. 2, § 2, б. "б" от Директива 2008 / 98 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11. 2008 г. относно отпадъците ,съдът приема,че ЗУО не се прилага за странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) 1069/2009, с изключение на животинските продукти, предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост, като компостирането на птичите екскременти, разрешено в производствената сграда по процесното РС попада в изключителната хипотеза на чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" от ЗУО. Следователно в случая са приложими изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъците по Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. Взето е предвид и приложение 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата, визиращо допустимите за компостиране биоотпадъци и биоразградими отпадъци / код 2.2.06 - "Твърд и течен оборски тор"/,категория 2 материали, съгласно чл. 9 (а) от Регламент (ЕО) 1069/2009), който съответства на Код 02 01 06 "животински изпражнения, урина и тор (включително използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им" съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО. В тази връзка и предвид безспорното по делото обстоятелство, че оборски тор ще се използва като суровина в проектираната инсталация за компостиране, който съставлява отпадък и визираното ново условие 11.5.2. в Решение 512-Н0-И0-А1 / 2018 г. на ИАОС към МОСВ гр. София, с което е актуализирано Комплексното разрешително с рег. 512-Н0 / 2015 г., административният съд е приел, че са приложими нормите на чл. 45, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с чл.9, ал. 1 и 2 ЗУО. Следователно разрешения с процесното РС строеж на сграда и инсталация за компостиране се явява втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗУТ и чл. 4, ал. 4 от Наредба 1 / 03 г. , независимо от посочената в доклада за оценка на съответствието на проектната документация пета категория / по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба 1 / 2003 г./, при която водещия критерий е броя работни места. Прието е също, че с оглед нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 1 / 2003 г., целия строеж /комплекс от сградата и инсталацията / е следвало да се квалифицира като втора категория и се изиска оценка за съответствие със специалните правила, предвидени за категориите строежи от първа до трета. Изведен е решаващият правен извод, че изискванията към втора категория строеж не са спазени при издаване на отмененото от началника на РДНСК разрешение за строеж, поради което издадената по реда на чл.156 ЗУТ заповед ДК- 11- СС- 1/20.07.2020г. се явява законосъобразна. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката органи на РДНСК-Силистра, резултатите от която са отразени в Констативен протокол РС-140 / 07.07.20 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е по делото обстоятелството, че основната дейност на Дружеството жалбоподател е интензивно отглеждане на птици бройлери, за което е издадено Комплексно разрешително с рег. 512-Н0 / 2015 г. за инсталация за интензивно отглеждане на птици - бройлери , допълнено с решение 512-Н0-И0-А1 / 2018 г. на ИАОС при МОСВ по т. 11.5.2. с разрешение за извършване на дейност с код R3 /рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране или други процеси на биологична трансформация/ за отпадък с код 02 01 06 . С разрешения за изграждане с отмененото РС/ 24 от 01.07.2020г. на главния архитект на Община Тутракан завод за биотор чрез компостиране , чрез процес на компостиране на страничен животински продукт ще се добива биотор. Описаният подробно от съдебно - биологичната експертиза процес на преобразуване на началния продукт /птичия тор/ в биотор чрез компостиране, започва с предварително третиране на входящите материали /биоотпадъци/. Вещото лице уточнява, че се касае за птичи тор , който е страничен животински продукт,категория 2 /оборски тор/. Тези безспорно установени характеристики на основната суровина на разрешеното производство , за което е издадено процесното РС за завод за биотор чрез компостиране , както правилно е приел административният съд, сочат на приложимост на нормите на ЗУО , тъй като се касае за животински продукти, предназначени за компост, т.е. налице е изключителната хипотеза на чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" от ЗУО. Обосновано съдът се е позовал и на приложение 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, както и на нормите на чл. 45, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с чл.9, ал. 1 и 2 ЗУО. Именно описаната специфика на дейността на разрешения с РС завод за биотор чрез компостиране обосновава , че строежа, който съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е комплекс от сградата и инсталацията за компостиране, води до категоризирането му във втора категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗУТ и чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба 1 / 2003 г. В тази връзка се явява законосъобразен изводът на началника на РДНСК, залегнал в мотивите на оспорената заповед, че извършената оценка за съответствието на проекта относно опасност при пожар е направена без положително становище на органите по пожарна безопасност и защита на населението , както и без извършена изобщо оценка за съответствие с други специфични изисквания, предвидени за категорията строежи от първава до трета , което съставлява нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 и чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено процесуално нарушение от административният съд поради формално изпълнение на задължителните указания, дадени с отменително решение 6282/ 26.05.2021 г. по адм. д. 1862 / 2021 г. на ВАС. Видно от мотивите на това решение, делото е върнато за ново разглеждане с указания в следния смисъл: При новото разглеждане на делото съдът следва да събере административната преписка в цялост, включително одобрените инвестиционни проекти във всички части, въз основа на които е издадено РС 24 от 01.07.2020г. на главния архитект на община Тутракан. При използване на специални знания въз основа на така събраните доказателства следва да установи какво е разрешено за построяване с посоченото РС, след което да направи извод за вида на строежа и съответно категорията по чл. 137 ЗУТ . Горните задължителни указания са изпълнени от административният съд с назначаване на съдебно- техническа експертиза и изискване на административната преписка в цялост , като след преглед и запознаване с проектната документация вещото лице констатира, че процесното РС е издадено за сградата и инсталацията за компост, те са неделим комплекс, като сградата е опаковката на инсталацията, проектирана и разрешена със съответни на инсталацията отвори, големина, ширина и височина. Именно поради тези установявания и съответно на указанията на ВАС, съдът се е произнесъл и за категорията на разрешения строеж, съобразявайки нормите на ЗУО във връзка с вида на продукта, подлежащ на обработка в инсталацията за компост. Процесуално обосновано и в съответствие с нормата на чл.202 ГПК във връзка с чл.144 АПК, административният съд не е кредитирал експертизите по отношение отговорите за вида на птичия екскремент във връзка с категорията на строежа, тъй като този въпрос е правен и е извън компетентността на експертите. Заключението на експертизата, дори и да не е оспорена от страните, не задължава съда да я кредитира безкритично и напълно, тъй като експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, нейната пълнота, яснота и обоснованост, а при некредитиране на отделни части ,съдът следва да се мотивира. Тези изисквания са спазени от първоинстанционният съд, който е мотивирал изрично некредитирането на заключенията на вещите лица в частите на крайните изводи по правни въпроси, като е извел самостоятелни обосновани изводи. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно и надлежно заявената претенция от ответника началник на РДНСК- Силистра за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ДНСК сумата 100лв, съставляваща разноски за настоящата инстанция юрк. възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,