Решение № 55 от 8.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 70/2009 г.

Решение № 55 от 8.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 70/2009 г., II т. о., докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявения от ТД"М"А., гр. П. иск, с правно основание чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА срещу ТД "Л" О., гр. С. за отмяна на постановените от АС при БТПП решения: основано от 31. 07. 2008 г. и за поправка на ЯФГ от 31.10.2008 г., двете по ВА. № 120/2007 г. С първото решение, чиято отмяна се иска са уважени частично до размера на сумата 253 623.08 лв. предявените от ищеца срещу ответника "Л"О., гр. С. при условията на обективно кумулативно съединяване първоначални искови претенции за заплащане на сума, възлизаща в общ размер от 549 806.85 лв. и произхождаща от договорно неизпълнение по договор от 31.10.2005 г. за СМР на обект "Производствено - складов комплекс и административна сграда", находящи се в УПИ * ХХVI, кв. 27 по плана на промишлена зона "С" гр. Б., като в останалата част, за размера над присъдената сума, така предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение са уважени частично до размера на сумата 167 446.95 лв. и предявените от "Л"О., гр. С., в качеството му на възложител по горепосочения договор за СМР, срещу първоначалния ищец насрещни искове, произтичащи от договорно неизпълнение на строителя, изразяващо се в направени от възложителя разходи за отстраняване последиците на некачествено изпълнени СМР по вина на изпълнителя, неустойка за забава, разходи за охрана на обекта и платени, но неизвършени, поради виновно неизпълнение от длъжника на СМР, като в останалата част до пълния заявен размер от 340 280 лв. насрещните искове също са отхвърлени като неоснователни. С второто решение на АС при БТПП е отстранена ЯФГ, допусната в диспозитива на горепосочения арбитражен акт от 31.07.2008 г. относно: размера на присъдената на насрещния ищец в р. II т. 1 от НИ сума; размера на отхвърлената неустойка, както и конкретния размер присъдени на страните в арбитражното производство разноски. Инвокираните от ищеца основания по чл. 47, т. 3 и т. 5 ГПК, в редакцията на нормата, публикувана в "ДВ", бр. 46/2002 г., са обосновани със съображения за неарбитрируемост на спора по три от предявените срещу първоначалния ищец насрещни искови претенции и отсъствие на връзка между разрешения по посочените насрещни искове спор с процесния договор за строителство от 31. 10. 2005 г. Според ищеца, доколкото в чл. 71 на така сключения договор, под формата на арбитражна клауза е инкорпорирано арбитражно споразумение, касаещо само възникнали във вр. със същия спорове между страните, тези за заплащане на вреди от охрана на обекта за посочения от насрещния ищец период, както и за заплащане на разходи за поправка на неточно изпълнени в качествено отношение СМР, при отсъствие на установено договорно неизпълнение от длъжника не подлежат на разглеждане от арбитражен съд. Останалите въведени с исковата молба твърдения са за драстични нарушения на основаните принципи на гражданския процес и на установените за арбитражното производство процесуални правила, при които са постановени атакуваните решения на АС, противопоставящи по недопустим от правото начин същите с обществения ред на Република България. Ответната по иска страна е възразила срещу основателността му, излагайки подробни съображения в представени по делото бележки, поддържани и в съдебно заседание. Върховният касационен съд в настоящия състав на второ отделение, търговска колегия, като взе предвид датата на подаване на исковата молба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си и изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), приема за установено от фактическа и правна страна следното: Искът, основан на чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 48 ЗМТА и е допустим. Разгледана по същество исковата претенция по чл. 47, т. 3 ЗМТА е неоснователна и на двете въведени от законодателя със сочената норма основания. В арбитражното производство настоящият ищец ТД "М" А., гр. П. е направил и поддържал заявеното и в настоящето производство възражение за неарбитрируемост на спора по три от предявените с насрещната искова молба обективно съединени иска, излагайки в тази вр. същите доводи, че последните не са свързани и не произтичат от процесния договор, поради което по отношение на тях арбитражното споразумение между страните е неприложимо. Доколкото, обаче, визираното в разглежданата законова хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА първо основание е всъщност относимо към допустимостта на арбитража и касае валидността на постановеното арбитражно решение, от значение за основателността на исканата по този ред отмяна е въведеният предмет на спора по заявените в обективно съединяване насрещни искове. Обстоятелството, че същите имат облигационен характер и касаят частноправен спор между страните по делото, в качеството им на търговци, обосновава правен извод, че не попадат в обхвата на изрично предвидените от законодателя в чл. 9, ал. 1 ГПК (отм.) изключения, могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение и са арбитрируеми, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече отмяната на решенията- /основно и обусловеното от него за ЯФГ/ на АС при БТПП на горепосоченото основание. Недоказано е и второто визирано в чл. 47, т. 3 ЗМТА, основание за отмяна. То е мотивирано от ищеца с процесуалното поведение на решаващия орган, което според него е изключило възможността арбитражното производство да бъде проведено в съответствие с изискванията на чл. 22 ЗМТА, пряк израз на принципите на равенството и състезателност, присъщи на гражданския процес основни принципи, които се включват в понятието "обществен ред" по вложения от законодателя смисъл в соченото по- горе основание. Вярно е, че макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на присъщите на гражданското съдопроизводство общи принципи за равенството на страните и правото им на участие при разглеждане на делото т. е. на състезателното начало. Същевременно като прогласени от Конституцията на страната - чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КРБ, тези основни принципи на правовия ред, заедно с императивните норми от публичен характер, също конституционно установени, са свърхповелителни и поради основополагащото им значение за правопорядъка, бранещ основните ценности на обществото на даден етап от неговото развитие, нарушението им, както поддържа и ищецът би обусловило приложение на соченото основание. Разглежданият случай, обаче, не попада в тази хипотеза, поради следното: Изложените в съобразителната част на постановеното арбитражно решение /основно и за поправка на ЯФГ/ подробни и аргументирани съждения на АС при БТПП, както и осъществената от същия правораздавателна дейност при постановяване на арбитражния акт, не обосновават правен извод за съставомерно несъответствие с обществения ред в страната. Не би могло да се сподели, поради противоречието му с фактите по делото, твърдението на ищцовата страна, че процесуалното поведение на АС при събиране и оценка на доказателствата е довело до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и на състезателното начало. Видно от протоколите на проведените заседания всички доказателствени искания на първоначалния ищец са били уважени, вкл. за разпит на свидетели, за назначаване и изслушване на съответните експертизи, както и са отлагани арбитражни заседания по негово искане за ангажиране на допълнителни доказателства. В съответствие с основните принципи на гражданското производство, на които ищецът се позовава нему е осигурена и реална възможност да оспори в арбитражното производство съответните приети заключения на техническата и счетоводна експертизи /л. 415/, като по искане на същия в о. з. от 31.01.2008 г. е допусната, а впоследствие и изслушана тричленна комплексна съдебно- техническа експертиза, в състава на която е включено и в. л. посочено от ищцовото ТД, изслушани са всички наведени в тази вр. и по предмета на спора доводи и възражения на последното. Следователно изложеното позволява да се приеме, че при разглеждането на делото в арбитражното производство за зачетени всички надлежно извършени от ищеца процесуални действия, свързани с установяване вида и количеството на изпълнените от него СМР, стойността на извършената работа, както и начина на изпълняване задълженията на възложителя, произтичащи от сключения помежду им договор. Що се касае до въпроса за оценъчната дейност на така събраните доказателства от решаващия орган, то обстоятелството, че в съобразителната част на арбитражното решение / основано и за поправка на ЯФГ/ същият е изложил на подробно на близо 60 страници фактически и правни съображения относно крайния правен резултат по делото, мотивирани убедително със събраните по делото доказателства, чиято доказателствена сила не е зачетена по недопустим от процесуалните норми начин, като е налице и позоваване на възприетата след съпоставянето и с останалите доказателства, комплексна счетоводно- техническа експертиза, даден е и отговор на всеки един довод на страната по отделните искове, обуславя правен извод за неоснователност на твърдяното противоречие на постановеното решение, като съдържание и начина на постигането му с обществения ред в страната, вкл. поради извращаване доказателствената сила на отделните приложени доказателства. Доколкото конкретно посоченото в исковата молба, като необосновано изключено от доказателствения материал от делото, писмено доказателство - протокол на ЦМСЛ № 25 от 24.02.2006 г. за извършените проби за постигнатите показатели на плочната основа от трошен дребен камък е бил предмет на подробно обсъждане от АС във вр. с твърдението на насрещния ищец за неточното, в качествено отношение, изпълнение на част от възложените на ищеца като изпълнител СМР и при съпоставката му със заключението на тричленната техническа експертиза е отречена доказателствената му сила на частен свидетелстващ документ, то не е налице накърняване правото на защита на страната, по начин недопустимо нарушаващ основните принципи на равенство и състезателност и чрез тях - установения в страната обществен ред. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че в случая оплакването на ищеца, така както са изложени конкретните факти и обстоятелства във вр. въведеното в исковата молба специфично отменително основание, всъщност се свежда до правилното приложение на правилата на логическото мислене при възприемане на фактическата обстановка въз основа на обсъдените доказателства, което обаче, като свързано с обосноваността на арбитражния акт, касае неговата правилност и се явява извън предмета на настоящето производство. Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото с гражданския процес е предвидена възможност да се изключат от доказателствения материал допустими, относими и необходими доказателства, то само по себе си игнорирането на част от доказателствата от решаващия орган, при аргументирана негова преценка не може да обуслови противоречие с обществения ред по см. на т. 3 на чл. 47 ЗМТА, дори и да е налице процесуална незаконосъобразност на постановеното решение. Що се касае до представеното в настоящата инстанция писмено доказателство- изходящ от "Л" О., факс- писмо с изх. № 111 от 1.03.2007 г., то същото, представено за първи път в настоящето производство е неотносимо към сочените основания за отмяна, поради което не следва да се обсъжда. Искът за отмяна на решението на осн. чл. 47, т. 5 ЗМТА също е неоснователен. Съпоставен петитума на исковете- първоначални и насрещни с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на АС по въпроси, извън предмета на спора. Същевременно обстоятелството, че с постигнатото арбитражно споразумение, материализирано в клаузата на т. 71 от р. "Общи условия" на процесния договор, страните по делото изрично са се договорили, че то е относимо към всички спорни въпроси, възникнали по изпълнение на този договор, обуславя правен извод, че заявените обективно съединени насрещни искове, в които изрично насрещният ищец се е позовал на договорно неизпълнение на задължения на строителя, вкл. и на задължението му да осигури охрана на обекта, попадат в обхвата на предвидените в арбитражното споразумение спорове. По изложените съображения предявеният на осн. чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На ответника в настоящето производство ТД "Л" О., гр. С., на осн. чл. 64, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъдат присъдени направените от него, своевременно поискани деловодни разноски в размер на сумата 22 000 лева/ двадесет и два хиляди лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.03.2009 г., приложен по делото. Водим от горното и на осн. чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия