Решение № 5362 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2018 г.

Решение № 5362 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. С., [населено място], [адрес] срещу Решение № 228 от 21.12.2017 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 209/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Севдалинов срещу Заповед № 17-1300-000514 от 13.08.2017 г. на началника на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от осем месеца.

Касационният жалбоподател – О. С., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът счита, че съдът не е отчел допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила, довело до накърняване на правото му на защита, тъй като в диспозитива на оспорената заповед органът е посочил, че му "налага санкция по чл. 171, т. 2 а – прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 8 месеца", без изрично да е посочен нормативният акт. Позовава се и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът не е отчел също и липсващата в заповедта начална дата на прилагане на принудителната мярка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Н. М., Адвокатска колегия, гр. К..

Ответникът по касационната жалба – началникът на група в сектор "пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови ожалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 13.08.2017 г. около 00, 30 часа, г-н Севдалинов е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", регистрационен [рег. номер на МПС], в [населено място], като при контролна проверка от полицейските органи отказва да бъде изпробван с техническо средство "Дрегер № 0055" за употреба на алкохол. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 232683. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0048132. Иззети са два броя регистрационни табели.

1. На 13.08.2017 г., със Заповед № 17-1300-000514, издадена на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., прилага на г-н Севдалинов принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от осем месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 2923-91 от 28.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП, в т. ч. и тази по т. 2 а, като под номер 4 са посочени началниците на групи в сектор "Пътна полиция".

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите П., Петров - актосъставител, Б. Делийски и К. И. – очевидци при установяване на административното нарушение.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че непосочването в диспозитива на оспорената заповед на наименованието на нормативния акт, от който е посочената разпоредба на чл. 171, т. 2 а, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на заповедта, тъй като в самото наименование на заповедта изрично е посочена разпоредбата и релевантният нормативен акт – чл. 171, т. 2 а ЗДвП.

Съдът приема, че оспорената заповед е и материално законосъобразна, тъй като от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 13.08.2017 г. г-н Севдалинов е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и не е изпълнил предписаното му медицинско изследване. С оглед на това приема за съответна на закона и на неговата цел приложената принудителна административна мярка.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Двата довода, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на обжалваното решение – за неправилната преценка на съда на твърдяни допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила, са такива за неправилно приложение от съда на закона, а не за допуснати от него нарушения на съдопроизводствени правила. Доводи, в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

Касаторът счита за неправилен извода на съда относно липсата в диспозитива на оспорената заповед на посочване на нормативния акт, от който е визираната разпоредба. Видно от съдържанието на оспорената заповед, както е приел и първоинстанционният съд, в диспозитива на заповедта органът не е посочил нормативния акт, а само релевантната разпоредба – чл. 171, т. 2 а. Съдът е приел, че този пропуск на органа не е съществено процесуално нарушение. Преди всичко следва да се посочи, че изискванията към съдържанието на всеки индивидуален административен акт не са административнопроизводствено правило по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, а изискване към формата на акта – чл. 146, т. 2 АПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК всеки индивидуален административен акт задължително трябва да има разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнение.

Видно от оспорената заповед тя съдържа разпоредителна част с исканото от закона съдържание – посочена е приложената на касатора принудителна мярка, както и нейният срок. Що се отнася до начина на изпълнение на мярката, то той е определен със закона. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП принудителната мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се извършва чрез отнемане на табелите с регистрационни номера. Видно от съдържанието на диспозитива на заповедта органът е посочил, че са отнети два броя регистрационни табели. Началото на срока на изпълнение на принудителната мярка също изрично е определено от законодателя. Съгласно чл. 172, ал. 4 ЗДвП, в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП регистрационните табели се отнемат със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което и именно този момент е началото на изпълнение на принудителната мярка.

Що се отнася до изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактически и правни основания в индивидуалния административен акт, то видно от съдържанието на оспорената заповед органът изрично е посочил подробни фактически основания, както и релевантното правно основание – чл. 171, т. 2 а ЗДвП.

С оглед на горното, доводите на касатора за неправилна преценка на съда относно липсата на изискуеми от закона елементи на разпоредителната част на оспорената заповед, които довели до нарушение на правото му на защита, са неоснователни. Не е налице и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон поради същите доводи, тъй като съдът правилно е приел, че елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, редакция към процесния период, са осъществени и надлежно доказани от доказателствата по делото.

Видно от изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд