Решение № 17006 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2013 г.

Решение № 17006 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор ОП 07 РУП на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 7176 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 4002/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 361/05.05.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Стефан Бориславов Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година, в качеството му на инспектор III степен в група "ООР", сектор "ОП" при 07 РУП - СДВР. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Стефан Бориславов Димитров оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е приел, че императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не е спазено, тъй като от наказания не са изискани писмени обяснения и не е бил изслушан, както и че в заповедта не са посочени конкретни нарушени разпоредби и задължения, които Димитров е бил длъжен да предприеме в дадената ситуация. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. Правилно АССГ е приел, че не е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР изрично е въведено задължение за административнонаказващия орган за изслушването по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да бъде съставен протокол, който се подписва от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание и от държавния служител. Компетентният орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения - ал. 4 на същия текст. Доказателствата по делото не установяват извършването на посочените административнопроизводствени действия от страна на наказващия орган, който в случая е началникът на сектор "ОП" при 07 РУП-СДВР. В конкретния случай жалбоподателят не е дал писмени обяснения в хода на проведеното административно производство. Същото е започнало с издаването на заповед № 245/08.04.2011 г. на началника на група "ООР" при 07 РУП-СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца. Началникът на група "Човешки ресурси" на 03.05.2011 г. е направил предложение за отмяна на наказанието и налагане на ново, което да е в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. Във връзка с това е издадена заповед № 357/05.05.2011 г. от началника на сектор "ОП", с която е отменена заповедта за налагане на "писменото предупреждение" и на същата дата е издадена нова с рег. № 361 за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година. По преписката не са представени данни за изслушване на служителя от дисциплинарно наказващия орган. По делото не са представени и доказателства за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, които имат за цел държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните материали в хода на административното производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. При липса на дадени писмени обяснения от държавния служител е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Същият не само че не го е изслушал, но и липсват доказателства Димитров да е бил поканен на определена дата за изслушване, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарно наказващия орган е основание за отмяна на заповедта, като представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР при издаване на процесната заповед. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд за липса на преценка на обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, които не са обсъдени дали има виновно поведение изобщо, каква е формата на вината и липсата на каквито и да е било вредни последици за институцията. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагане на дисциплинарно наказание "порицание" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Неспазването на това задължение също е нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение